Отмъстена любов

Съвършеното й лице отново се обърна към него и когато

заговори, гласът й беше изпълнен с тъга.

190

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

191

- Опитвай се да не бъдеш гневен. Приличаш на чудовище,

се стъклена врата, а после обратно към нея. - Имаш ли нещо

когато си ядосан, а точно сега на Бет й е нужно да й се напомни

против да се присъединя?

защо трябва да е благосклонна към теб, а не обратното.

- Не... - Тя се размърда, когато той се приближи. - Не се

- Има логика.

канех да оставам дълго.

- Всичко хубаво, господарю мой.

- Н е ?

Той й кимна бързо с глава и се дематериализира директно

- Исках да дойда да те видя. Но не бях сигурна кога ще из­

на адреса на „Ред Авеню", където живееше Бет по времето на

лезеш да се биеш и мислех, че може да има време преди... Но

запознанството им. Стана му пределно ясно с какво е трябвало

после, не знам, аз...

да се справя неговата шелан, докато той е кръстосвал из града.

Тя не довърши изречението и той се настани до нея. Краката

О, Скрайб Върджин, как е понасяла страха? Мисълта, че нещо

на масата изскърцаха под тежестта му. Искаше да я прегърне,

може да се е случило? Фактът, че е заобиколен от хиляди опас­

но не смееше и се надяваше, че якето върши неговата работа и

ности?

й пази топло.

Когато придоби форма пред жилищната сграда, той си при­

В настъпилата тишина в главата му се щураха думи, все из­

помни нощта след смъртта на баща й, в която беше отишъл да

винения и все глупави. Вече й беше казал, че съжалява и тя зна­

я потърси. Не беше подходящ спасител и нямаше желание да

еше, че е искрен. Още дълго време щеше да му се иска да може

бъде такъв, но последната воля на приятел го задължаваше да

да направи нещо повече от това, за да изглади нещата.

се погрижи за нея докато траеше преобразяването й, без дори

В тази студена нощ, докато седяха застинали между минало­

да е наясно какво представлява тя.

то и бъдещето си, единственото, което можеше да направи, бе

Първият му опит се беше провалил, но на втория път всичко

да остане до Бет и заедно да се взират в тъмните прозорци на

беше минало изключително добре.

апартамента, обитаван някога от нея... по времето, преди съд­

Боже, как искаше отново да бъде с нея по този начин. Кожа­

бата да ги събере.

та му, притисната до нейната гола кожа, той, проникнал дълбо­

- Нямам спомен да съм била много щастлива тук - промълви

ко в нея, маркирайки я като своя.

тихо тя.

Но трябваше да почака, докато това стане, ако изобщо няко­

- Н е ?

га пак се случеше.

Бет плъзна ръка по лицето си, за да отметне кичур коса, над­

Рот заобиколи сградата и с тихи стъпки стигна до задния

виснал над очите й.

двор, а сянката му беше огромна върху замръзналата земя под

- Не обичах да се прибирам след работа тук и да бъда сама.

краката му.

Благодаря на Бог за Бу. Без тази котка... Телевизията не е дос­

Бет се беше свила на паянтовата градинска масичка, на коя­

татъчна за самотниците.

то той самият беше седял и се взираше право напред към апар­

Съчувстваше й, че е била съвсем сама.

тамента, както беше правил той, когато беше дошъл за нея.

- Значи не ти се иска да се върнеш обратно?

Студеният вятър развя тъмната й коса и я накара да изглежда

- Господи, не.

сякаш плуваше под вода и се бореше със силно насрещно те­

Той въздъхна.

чение.

- Радвам се.

Ароматът му вероятно достигна до обонянието й, защото тя

- Работех за онзи похотлив нещастник Дик. Вършех работа

рязко обърна глава. Когато го видя, се поизправи, но остана на

за трима, без шансове за повишение, защото бяха млада жена,

мястото си, обхванала с ръце тялото си, облечена с якето „Норт

а добрите стари момчета се бяха наговорили. - Тя поклати гла­

фейс", което той й бе купил.

ва. - Знаеш ли кое беше най-лошото?

- Какво правиш тук? - попита тя.

- К о е ?

- Мариса ми каза къде си. - Рот погледна към плъзгащата

- Живеех с усещането, че нещо става, нещо важно, но не

192

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

193

знаех какво е. Беше като... Знаех, че има някаква тайна, при

- Нима си се страхувал, че ще откажа да те пусна? Или че ще

това мрачна, но не можех да се добера до нея. Това почти ме

те предам, задето не спазваш закона? Или...?

влудяваше.

- Ето как стоят нещата... В края на всяка нощ се прибирах

- Значи да научиш, че не си просто човек е било...

вкъщи и си казвах, че повече няма да го правя. И при всеки

- Последните три месеца с теб бяха най-тежки. - Тя поглед­

залез пак поставях кинжалите на гърдите си. Не исках да те тре­

на към него. - Като се замисля... Знаех, че нещо не е наред. С

вожа и си казвах, че това едва ли ще продължи. Но беше права в

подсъзнанието си бях наясно. Можех да го почувствам. Спря

едно, всъщност нямах намерение да спирам. - Той потърка очи

да идваш в леглото навреме, и ако го правеше, не беше, за да

под слънчевите си очила, когато главата му започна да пулси­

спиш. Не можеше да си намериш място. Почти не ядеше. Не

ра. - Това, което правех, беше лошо и не можех да понеса, че ти

се хранеше. Позицията ти на крал винаги ти е носила стрес, но

го причинявам. Мисълта ме убиваше.

през последните няколко месеца беше различно. - Тя отново се