Отмъстена любов

който пое нещата в свои ръце, като пристъпи с алуминиевото

- Какво стана тук, по дяволите?

куфарче в ръце. Остави го на капака на лексуса и го отвори, за

- Млъквай и се качвай в колата.

да покаже пачките от стодоларови банкноти. В действителност

Леш затвори прозореца и изчака, докато Грейди се настани

пачките бяха от по един долар с по една стодоларова най-отго-

на мястото до шофьора. Докато си закопчаваше колана, зъбите

ре. Мъжете с палтата сведоха погледи и...

му тракаха като кастанети, но не заради студа. Беше бял като

Бум. Бум.

платно и се потеше като транссексуален, озовал се на трениров­

Грейди отскочи назад, когато дилърите се стовариха на зе­

ка на „Джайънтс*".

мята като чували и устата му зейна като тоалетна чиния. Преди

- Със същия успех можеше да ги убиеш и посред бял ден -

да е започнал да дрънка глупости от сорта на „О, боже, какво

изпелтечи Грейди, когато се насочиха към улицата, движеща се

направихте?" господин Д. отиде до него и затвори устата му с

успоредно на реката. - Имат очи навсякъде...

плесница, удряйки го с опакото на ръката си.

- Именно в това е работата. - Телефонът на Леш иззвъня и

Двамата убийци прибраха оръжията в кожените си якета, а гос­

той отговори, докато се престрояваше за магистралата. - Много

подин Д. затвори куфарчето, заобиколи лексуса и се настани зад

добре,господин Д.

волана. Докато потегляше, Грейди погледна в безцветните лица

- Мисля, че се справихме прилично - заяви тексасецът. -

на двамата лесъри, сякаш очакваше и на него да теглят куршума.

Само дето не мога да намеря дрогата. Трябва да е в багажника.

Вместо това те се насочиха обратно към ескорта.

- Все някъде в колата е.

След миг на объркване Грейди ги последва, подтичвайки все

едно някой бе сложил смазка на ставите му, но когато стигна до

* Отбор по американски футбол. - Бел. ред.

188

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

189

- Срещата в „Ловната ферма" остава ли?

силие, беше голяма, простираща се на обширна площ и госто­

- Д а .

приемна. Завесите на прозорците бяха с драперия, на вратата

- Планирате ли нещо за тази кола?

висеше венец, а на изтривалката беше написано в курсив „До­

Леш се усмихна в мрака и си каза, че алчността беше основ­

бре дошли".

ната слабост на подчинения му.

Като мъж достъпът му вътре беше забранен и затова чака­

- Ще я пребоядисам и ще я снабдя с нови номера.

ше, застинал като скулптура на замръзналата кафява тревна

Последва мълчание, като че лесърът очакваше да чуе още

нещо.

площ, като се молеше неговата любима лийлан да е вътре, и да

- Това би било чудесно, господине.

е склонна да го види.

Леш затвори и се обърна към Грейди.

След като беше прекарал целия ден в кабинета си с надежда­

та, че Бет ще дойде при него, той най-накрая беше тръгнал да

- Искам да науча повече за всички останали големи пласьори

в града. Имена, територии на действие, каналите им, всичко.

я търси из имението. Не я откри и беше започнал да се моли да

- Не знам дали разполагам с такава информация...

е дошла тук, както често правеше, за да помага на доброволни

- Тогава по-добре да я набавиш. - Леш му подхвърли те­

начала.

лефона си. - Проведи нужните разговори. Разрови се. Искам

Мариса се появи при задната врата и я хлопна зад гърба си.

всеки дилър в града. И накрая искам да разбера кой ги снабдява

Настоящата шелан на Бъч и негова бивша кръвна спътница как­

тях самите. Наркобарона на Колдуел.

то винаги изглеждаше делово в черния си костюм с панталон и

Грейди отпусна глава назад.

русата коса, прибрана в елегантен кок, а от нея се излъчваше

- По дяволите! Мислех, че това ще бъде... нещо като мой

аромат на океан.

бизнес.

- Бет си тръгна току-що.

- Вкъщи ли се прибра?

- Това беше втората ти грешка. Започвай да набираш и ми

дай онова, което искам.

- Ред Авеню.

Рот се напрегна.

- Виж... Не мисля, че това е... Може би е по-добре да се при­

- Какво... Защо е там? - По дяволите, неговата шелан сама в

бера вкъщи.

Колдуел? - Имаш предвид в стария си апартамент ли?

Леш се усмихна на мъжа и изложи на показ кучешките си

Мариса кимна.

зъби, а очите му заблестяха.

- Мисля, че искаше да се върне там, където-започна всичко.

- Ти вече си си вкъщи.

- Сама ли е?

Грейди се сви назад в седалката си, а после се опита да от­

- Доколкото знам.

вори вратата, макар да летяха по магистралата със сто и десет

- Мили боже, вече е била отвличана веднъж - изръмжа Рот.

километра в час.

Мариса се отдръпна и той наруга сам себе си. - Извинявай. В

Леш заключи вратите.

момента не разсъждавам много рационално.

- Съжалявам, но вече си се хванал на хорото и няма спиране

След миг Мариса се усмихна.

по средата. Сега вземи проклетия телефон и направи каквото

- Може да ти се стори злобно, но се радвам, че страдаш.

трябва. Или ще те кълцам парче по парче и ще се наслаждавам

на всяка секунда от писъците ти.

Заслужаваш го.

- Да, държах се като задник, като истински задник.

Мариса вдигна глава към небето.

- Като стана дума за това, нека те посъветвам нещо.

Рот стоеше пред Убежището в смразяващия вятър, без да

го е грижа за лошото време. Издигащата се пред него къща в

- Давай.

колониален стил, която приютяваше жертви на домашно на-