Отмъстена любов

линейката. Обратно зад волана заключи вратите, запали двига­

Когато беше напуснала клиниката с Аликс и Стефан, не се

теля и мигом включи отоплението, защото въздухът, идващ от

беше сетила да си вземе палтото, така че грабна чантата си и

него, все още беше топъл.

се затича по алеята, а после и през вратата. Отвътре кафенето

Кафето наистина беше добро. Горещо. С идеален вкус.

изглеждаше като всички други от тази верига: червени дървени

Отново извади телефона си, влезе в приети повиквания и на­

первази, тъмносиви плочки по пода, много прозорци, меки сто­

мери номера на Ривендж.

лове и ниски масички. На щанда имаше чаши за кафе, а стъкле­

Пое дълбоко въздух и отпи голяма глътка от кафето си.

ната витрина предлагаше лимонов пай, шоколадови кексчета и

Натисна бутона за набиране.

курабии. Двама човешки мъже малко над двайсетте обслужваха

Кодът на съдбата беше 518. Кой да предположи?

кафе-машината. Миризмата във въздуха беше смесица от ба­

деми, кафе и шоколад и приятният аромат прогони от носа й

мириса на билките, с които бяха напоени превръзките.

- Какво да бъде? - попита по-високият от двамата.

- Кафе с мляко, с пяна, без бита сметана. Дълго, с допълни­

телна чаша.

Мъжът й се усмихна, но не се помръдна. Имаше тъмна късо

ЛЕШ ПАРКИРА МЕРЦЕДЕСА ПОД ЕДИН ОТ МОСТОВЕТЕ НА КОЛДУ-

ел. Черният седан беше абсолютно незабележим под сенки­

подстригана брада и халка на носа. Десенът на тениската му се

те, хвърляни от гигантската бетонова конструкция. Според диги­

състоеше от червени петна, изписващи „Унищожител на дома­

талния часовник на таблото часът на срещата наближаваше.

ти", които биха могли да са кръв, но като се съдеше по името на

При положение че нямаше засечки.

групата, вероятно бяха от кетчуп.

Докато чакаше, се замисли за срещата с водача на симпа-

- Нещо друго? Курабиите с канела са върхът.

тите. Прехвърляйки я още веднъж в съзнанието си наистина

- Не, благодаря.

не му допадаше начинът, по който онзи го беше накарал да се

Той задържа погледа си върху нея, докато изпълняваше по­

чувства. Леш спеше с жени. Точка по въпроса. Никакви мъже.

ръчката й и за да не й се налага да отвръща на вниманието му,

Никога.

тя отвори чантата си и провери телефона си, в случай че Лузи

Тези тъпотии бяха за педали като Джон и смотаната му ком­

ПРОПУСНАТО ОБАЖДАНЕ. Ще го проверите ли?

пания.

Тя натисна „да", като се молеше да не е свързано с баща й...

Насочвайки мисълта си в друга посока, Леш се усмихна в

Появи се номерът на Ривендж макар и без име, защото не го

тъмнината, нетърпелив да се срещне отново с тези нещастни­

беше запаметила.

ци. Със сигурност Джон и момчетата му все така се мотаеха в

Остана загледана в цифрите.

„Зироу Сам", така че нямаше да е проблем да ги открие. Но под-

186

Д Ж . P. У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

187

ходящият момент беше най-важен. Леш все още подреждаше

задната врата, убийците отказаха да го пуснат в колата. Когато

новия си живот, а искаше здраво да си е стъпил на краката, ко­

Грейди осъзна, че е изоставен, започна да изпада в паника. За-

гато смаже Джон и отнеме живота на Блей пред очите на Куин,

размахва ръце, а от устата му се разнесоха викове. Което беше

а после щеше да заколи мръсника, който го беше убил.

тъпо поведение, като се имаше предвид, че на пет метра от него

Точният момент значеше много.

лежаха два трупа с куршуми в главите.

Като по команда две коли паркираха между колоните. Фор-

Мълчанието би било много по-уместно в тази ситуация.

дът принадлежеше на Обществото на лесърите, а сребристият

Очевидно на един от убийците му хрумна същата мисъл. С

лексус беше на доставчика на Грейди.

непоколебима ръка той извади оръжието си и го насочи към

Биваше си го този лексус, хващаше око.

главата на Грейди.

Грейди се появи пръв от ескорта, а когато беше последван

Мълчание. Неподвижност. Поне от страна на идиота.

от господин Д. и други двама лесъри, заприлича на евакуация

Двете врати се захлопнаха и двигателят на ескорта заработи

на клоуни, да се чудиш как бяха успели да се натъпчат в колата.

с ръмжене. Убийците потеглиха с изсвирване на гумите и по­

Когато се приближиха към лексуса, отвътре излязоха двама

криха ботушите и панталоните на Грейди с парчета замръзнала

мъже, облечени в елегантни зимни палта. В синхрон двамата

пръст.

човешки мъже пъхнаха ръце в джобовете си и единствената

Леш запали фаровете на мерцедеса и Грейди се обърна, при­

мисъл на Леш беше: „По-добре оръжия, отколкото значки".

крил очи с ръка.

Ако Грейди ги беше прекарал и това бяха ченгета под прикри­

Изкушението да го прегази беше голямо, но засега ползата

тие, нещата щяха да се усложнят.

им от него оправдаваше биенето на сърцето му.

Но не... Ония с палтата не извадиха значки, само взеха да

Леш запали колата, придвижи се до мръсника и свали стък­

мърморят нещо, без съмнение нещо от сорта на: „Как можа да

лото си.

доведеш цели три отрепки на частна делова среща? "

- Качвай се.

Изпаднал в паника, Грейди погледна назад към господин Д.,

Грейди свали ръка от очите си.