я изненада, че се оказа по-трудно да пъхне проклетия ключ в
Кой би се погрижил за баща й?
стартера.
Винаги беше смятала, че той ще си отиде пръв, но без съмне
ние родителите на Стефан си бяха мислили същото.
беше, че само изгледа безпомощно как ключът се плъзна по ме
Елена отклони поглед от скърбящите и се втренчи в прос
тала и пропусна отвора, в който му беше мястото.
транството пред предното стъкло.
Облегна се назад и изруга, съзнавайки, че само увеличава
Животът беше прекалено кратък, без значение колко дълго
нещастието в къщата, защото паркираната отвън линейка беше
живееш. Настъпеше ли часът, вероятно никой не е готов да ос
поредното крещящо доказателство за сполетялата ги трагедия.
тави приятелите, семейството, нещата, които го радват, пък бил
Като че тялото на обичния им син не стигаше.
той и петстотингодишен като баща й или петдесетгодишен като
Тя обърна глава и се загледа в прозорците на къщата. Вътре,
Стефан.
от другата страна на тънките пердета, се движеха сенки.
Само за Вселената времето беше безграничен поток от дни
След като беше влязла в алеята на заден ход, Аликс бе влез
и нощи.
нал вътре, а тя беше останала да чака в студената нощ. Миг
Това я накара да си зададе въпроса: какво по дяволите пра
по-късно вратата на гаража се отвори и Аликс се появи заедно
веше с времето, което й бе отредено? Работата й даваше цел,
с по-възрастен мъж, много приличащ на Стефан. Тя се поклони
без съмнение, освен това се грижеше за баща си, което всеки
и му стисна ръката, а после отвори вратите на линейката. Вам
правеше за членовете на семейството си. Но накъде се движеше
пирът бе притиснал устата си с ръка, докато те с Аликс вадеха
тя? Наникъде. И то не само защото седеше в тази линейка с тре
носилката.
перещи ръце и неспособна да се справи с ключа.
- Синът ми... - бе проплакал.
Не че искаше да промени абсолютно всичко. Просто искаше
Никога нямаше да забрави как звучеше гласът му.
нещо и за себе си. Нещо, което да я накара да осъзнае, че е жива.
Празен. Без надежда. Съкрушен.
Най-неочаквано в съзнанието й изникнаха дълбоките амети-
Аликс и бащата на Стефан бяха отнесли тялото вътре и също
стови очи на Ривендж и после, сякаш камерата се отдръпваше
като в моргата оттам се беше разнесъл вопъл. Този път, обаче,
назад, тя видя лицето му с характерните за него черти, приче
риданията идваха от жена. Майката на Стефан.
ската му тип ирокез, скъпите му дрехи и бастуна.
Аликс се върна при нея, докато тя избутваше носилката във
Този път, когато протегна ръката с ключа напред, той влезе в
вътрешността на линейката, мигайки бързо, като че озовал се с
отвора без проблем и дизеловият двигател се пробуди с изръм-
лице срещу силен порив на вятъра. След като й благодари и се
жаване. От решетката на отоплението се разнесе студен въздух
сбогува с нея, тя се качи зад волана и... така и не успя да запали
и тя спря вентилатора, после включи на скорост и остави зад
проклетия автомобил.
гърба си къщата, задънената улица и квартала, който вече не й
От другата страна на завесите видя как две фигури застанаха
изглеждаше така спокоен.
една до друга. После станаха три. После към тях се присъеди
Докато шофираше, се чувстваше не на себе си, завладяна от
ниха още.
образа на мъж, когото не можеше да притежава, но потребност
Без определена причина се замисли за прозорците в обита
та й от него я влудяваше.
ваната от нея и баща й къща. Всичките бяха покрити с алумини
Чувствата й не бяха редни по безброй причини. Та това беше
ево фолио, изолирайки ги от света.
предателство спрямо Стефан, за бога, макар и в действителност
Кой би стоял над увитото й в превръзки тяло, когато свър
да не го беше познавала. Струваше й се проява на неуважение
шеше животът й? През повечето време баща й знаеше коя е, но
да копнее за друг мъж, докато тялото му беше оплаквано от
мислите му рядко бяха ясни. Колегите й в клиниката бяха много
близките му.
мили, но отношенията им бяха само служебни, а не лични. Лузи
Само дето щеше да желае Ривендж при всякакви обстоятел
идваше, защото й се плащаше да го прави.
ства.
184
Д Ж . P . У О Р Д
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
185
- По дяволите!
Боже, все едно беше прочел мислите й.
Клиниката се намираше чак от другата страна на реката и
- Вашето кафе. Ехо?
тя беше доволна, защото в момента не беше в състояние да се
- Извинете. - Тя прибра телефона си обратно в чантата, пое
захване със задълженията си. Беше прекалено наранена, тъжна
онова, което й подаваха, и благодари.
и ядосана на себе си.
- Дълго е, както поискахте. И сложих едната чаша в друга.
Онова, от което се нуждаеше беше...
- Благодаря.
„Старбъкс". О, да
- В някоя болница наблизо ли работите? - попита той, ог
На около десет километра по-нататък, на площад, приютил
леждайки униформата й.
супермаркет, магазин за цветя, оптика и видеотека, тя откри ка
- В частна клиника. Отново благодаря.
фене „Старбъкс", отворено до два през нощта. Паркира линей
Тя бързо излезе и не се забави нито миг, преди да се качи в
ката отстрани и излезе.