Отмъстена любов

метални телчета за търкане. Като си я представи в спретнатата

без абсолютно никаква причина попита:

й сестринска униформа, с русата коса, прибрана в стегнат кок

- Някога влюбвал ли си се, Трез?

и с изрядните й бели обувки, той знаеше, че докосне ли я, ще я

- Не. - Мавърът се върна в креслото си в ъгъла, а нощната

омърси за цял живот.

лампа осветяваше красивото му лице. - Наблюдавах опитите на

Потърка екрана на телефона с безчувствения си палец, като

Ай Ем в тази област и реших, че не е за мен.

че беше лицето й, а после отпусна ръка на леглото. Видът на яр­

- Ай Ем? Я стига. Не знаех, че брат ти е забърсвал дори ня­

кочервените вени на ръката му извика спомена за още няколко

кое лесно момиче.

неща, които беше правил с Принцесата.

- Не говори за нея и никога не съм я виждал. Но за известно

Никога не беше гледал на тялото си като на дар божи. Беше

време беше така нещастен, както само една жена може да на­

масивно и мускулесто, така че вършеше работа, а противопо­

прави мъж.

ложният пол го харесваше, което значеше, че е някакъв вид

Рив разбърка кафявата захар, с която бе поръсена овесената

предимство. И функционираше, както трябва... с изключение на

му каша.

страничните ефекти от допамина и на алергията към скорпион-

- Мислиш ли, че някога ще имаш спътница?

ска отрова.

- Не. - Трез се усмихна и разкри съвършените си бели

Но пък не искаше да издребнява.

зъби. - Защо питаш?

Докато лежеше на леглото в почти тъмната стая, стиснал те­

Рив поднесе лъжицата към устата си.

лефона си в ръка, той видя още грозни сцени от последната си

- Просто ей така.

среща с Принцесата... как му беше духала, как я беше обладал в

- Да. Сигурно.

гръб, а после беше вкарал устните си в действие между краката

- Овесената каша е прекрасна.

й. Спомни си усещането, когато шипът на члена му се заби в

- Ти мразиш овесена каша.

нея и двамата се превърнаха в едно цяло.

Рив се засмя леко и продължи да се храни, за да се накара

После се замисли как Елена беше премерила кръвното му

да замълчи, защото реши, че любовните дела не му влизаха в

налягане... и как се беше отдръпнала от него.

работата. Затова пък бизнесът го засягаше сериозно.

Беше права да го стори.

- Как вървят нещата в клуба? - попита.

Той грешеше, като й се обаждаше.

- Засега гладко.

С особена грижа плъзна палец по бутоните и извика името й

- Добре.

на екрана. Не се поколеба и за секунда, докато изтриваше номе-

Рив бавно довърши съдържанието на купата и се зачуди

178

д ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

179

защо ако всичко беше наред в Колдуел, той чувстваше такава

Големия Боб погледна към Мълчаливия Том. След миг те из­

тежест в сърцето си.

вадиха банкнотите, дадени им от нея, и ги плъзнаха обратно по

Вероятно причината беше в овесената каша, помисли си той.

масата.

- Нали съобщи на Хекс, че съм добре?

- Ще направим каквото трябва за Криси, шефе. Не се тре­

- Да - отговори Трез и взе книгата, която четеше по-рано. -

вожи.

Излъгах.

- Щом вие се заемате със задачата, не се тревожа.

Вратата се затвори зад гърбовете им, а Хекс плъзна длани по

бедрата си и притисна шиповете така, че да се впият по-дълбоко

Хекс седеше зад бюрото си и се взираше в двамата си най-

в плътта й. Изгаряше от нетърпение сама да се заеме, но заради

добри охранители, Големия Боб и Мълчаливия Том. Те бяха

пътуването на Рив на север и предстоящите сделки тази вечер

хора, но бяха умни и със смъкнатите си джинси излъчваха иде­

не можеше да напусне клуба. И не на последно място, не може­

алната фалшива лежерност, която й беше нужна.

ше сама да хукне след Грейди, защото онзи детектив от отдел

- Какво можем да направим за теб, шефе? - попита Големия

„Убийства" вероятно я наблюдаваше.

Боб.

Погледна към телефона и й се прииска да изругае. Трез й

Тя се наведе напред и извади десет препънати банкноти от

беше позвънил, за да я уведоми, че Рив е добре след като бе

задния джоб на кожените си панталони. Раздели ги старателно

приключила срещата му с Принцесата и тонът му й беше казал

на две купчини и ги плъзна напред към мъжете.

онова, което не беше изрекъл с думи: тялото на Рив нямаше да

- Искам да свършите малко извънредна работа.

понесе повече мъчения.

Кимването им беше така бързо, както ръцете им посегнали

Още една ситуация, в която беше принудена да стои настра­

към стодоларовите банкноти.

на и да чака.

- Каквото кажеш - заяви Големия Боб.

Състоянието на безпомощност не беше характерно за нея,

- Миналото лято тук работеше един барман, когото увол­

но когато ставаше дума за Принцесата, се беше научила да по­

нихме заради кражби. Казва се Грейди. Помните го...

нася чувството на безсилие. Преди двайсет години, когато ре­

- Четох за случилото се с Криси във вестника.

шения, взети от Хекс, ги бяха поставили в това положение, Рив

- Проклет мръсник - обади се Мълчаливия Том за пръв път.

й беше заявил, че ще се погрижи за всичко при едно условие:

Хекс не беше изненадана, че са наясно с историята.

да го остави да действа по свои методи, без да се меси. Беше я

- Искам да откриете Грейди. - Когато Големия Боб започна

накарал да се закълне, че ще стои настрана и макар това да я