Отмъстена любов

делка от вътрешния джоб. Плъзна я между краката си и покри

вието на най-добрия си приятел чак когато ботушите му се озо­

вагината си, запазвайки оставеното там от него. После се облече,

ваха пред лицето му.

като прикри скъсаното от Рив с най-горния пласт. Последва злат­

Гласът на мавъра беше тих.

ният колан, или поне той мислеше, че е златен заради блясъка му.

- Да те измъкваме оттук.

174

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

175

Рив зачака поривите на гадене да поутихнат, за да се опита

В другия край на сумрачната стая Трез седеше в кресло от

да се надигне от пода.

тъмночервена кожа и четеше на бледата светлина, хвърляна от

- Нека... се облека.

настолната лампа.

Скорпионската отрова превземаше цялата му нервна систе­

Рив прочисти гърло.

ма, блокираше нервните му магистрали и второкласни пътища,

- Коя е тази книга?

така че опитът да замъкне тялото си до дрехите изложи на показ

Мавърът вдигна поглед. Рив определено можеше да мине и

конфузната му немощ. Бедата беше, че противоотровата тряб­

без острия взор на бадемовидните му очи.

ваше да остава в колата, защото Принцесата би я открила, а

- Буден ли си?

демонстрирането на такава слабост бе като да подадеш зареде­

- Коя е книгата?

ното си оръжие на врага.

- „Лексиконът на смъртта на Сенките".

На Трез очевидно му омръзна да наблюдава представление­

- Леко четиво. Пък аз си мислех, че си падаш по Кандис

то, защото отиде и взе палтото.

Бушнел.

- Направо наметни това, за да може да се погрижим за теб.

- Как се чувстваш?

- Ще... се облека. - Изискваше го достойнството на курвата.

- Чудесно. Прекрасно. Като кукуряк съм, мамка му. - Рив

Трез изруга и коленичи с палтото в ръце.

изстена, докато се избутваше по-високо на възглавниците. Въп­

- За бога, Рив...

реки самуреното палто, увито около голото му тяло, юрганите,

- Не... - Беше прекъснат от необуздана кашлица, която го

завивките и одеялата, струпани върху него, беше леденостуден

повали на пода и му позволи да разгледа отблизо структурата

като задник на пингвин, така че Трез очевидно му беше ин­

на дъските.

жектирал порядъчна доза допамин. Но поне противоотровата

Тази вечер беше зле. По-зле отвсякога досега.

беше подействала и беше премахнала кашлицата и недостига

- Съжалявам, Рив, но поемам нещата в свои ръце.

на въздух.

Трез пренебрегна жалките му опити да отблъсне помощта и

Трез бавно затвори старинната книга.

след като самуреното палто го обгърна, приятелят му го вдигна

- Просто се подготвям, това е всичко.

и го изнесе навън като счупена мебел.

- За оттегляне в монашество ли? Мислех, че в плановете ти

- Не можеш да продължаваш да правиш това - процеди Трез,

влиза царуване.

а дългите му крака ги отведоха при бентлито за секунди.

Мавърът постави книгата на ниската масичка до себе си и се

- Само... гледай.

изправи в пълния си ръст.

Трябваше да го прави, ако искаше двамата с Хекс да живеят

- Искаш ли храна?

и да бъдат на свобода.

- Да. Не би било зле.

- Дай ми петнайсет минути.

Когато вратата се затвори зад гърба на приятеля му, Рив

бръкна във вътрешния джоб на коженото палто и извади теле­

фона си. Нямаше гласови съобщения, нито есемеси.

Елена не се беше опитвала да се свърже с него. Но пък защо

РИВ СЕ СЪБУДИ В СПАЛНЯТА НА ЗАЩИТЕНАТА СИ КЪЩА В ПЛА-

трябваше да го прави?

нината Адирондак. Можеше да определи къде се намира за­

Той се втренчи в апарата и плъзна палец по клавиатурата.

ради високите от пода до тавана прозорци, жизнерадостния огън

Изпитваше непоносима потребност да чуе гласа й, като че зву­

в камината и ренесансовите образи на голи бебета върху махаго­

ченето му би изтрило всичко, случило се в онова бунгало.

новата табла на леглото. Онова, което не му беше ясно, бе колко

Сякаш нещо би могло да заличи последните две десетилетия

часа са изминали от срещата му с Принцесата. Един? Сто?

и половина.

176

Д Ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

177

Рив влезе в списъка с контакти и извика номера й на екрана.

ра й от телефона си и когато изчезна, гърдите му се изпълниха

Тя вероятно беше на работа, но ако оставеше съобщение, може

е неочаквана топлина, казваща му, че според кръвта във вените,

би щеше да му се обади по време на почивката си. Поколеба

дадена му от майчина страна, беше взел правилно решение.

се, но после натисна бутона за набиране и опря слушалката в

Следващия път, когато посетеше клиниката, щеше да помо­

ухото си.

ли за друга сестра. И ако отново срещнеше Елена, нямаше да я

В мига, в който чу звъненето, в съзнанието му изникна ярка

закача.

картина от секса с Принцесата - тазът му се движеше напред-

Трез влезе с поднос, на който имаше овесена каша, чай и

назад, лунната светлина хвърляше гнусни порнографски сенки

препечени филийки.

по дървения под.

- Вкусно - отбеляза Рив без всякакъв ентусиазъм.

Бързо прекъсна обаждането и го обзе усещането, че цялото

- Бъди добро момче и го изяж. На следващото хранене ще ти

му тяло е покрито с нещо мръсно.

донеса бекон и яйца.

Боже, в света нямаше достатъчно душове, та да е достатъчно

Когато подносът беше поставен върху краката му, Рив зах­

чист за разговор с Елена. Нямаше достатъчно сапун, белина или

върли телефона и хвана лъжицата. Най-неочаквано за себе си и