Отмъстена любов

- Нямах предвид това и ти го знаеш. Животът не продъл­

це се отказваше от усилията си около четири и половина следо­

жава безкрайно. Баща ти страда от сериозно психично забо­

бед, а това означаваше, че кошмарната среща на Рив в първия

ляване и ти си много добра с него, но той може да остане така

вторник от месеца започваше по-рано.

цял век.

Беше едва десет часът, когато влезе в щатския парк „Блак

- В такъв случай пак ще имам на разположение около седем­

снейк" след двучасово шофиране на север от Колдуел. Трез,

стотин години. Ще бъда отпред. Извини ме.

който винаги се дематериализираше, без съмнение вече беше

Озовала се на рецепцията, Елена се настани зад компютъра

заел позицията си в близост до бунгалото, невидим и готов да

и въведе паролата си. В чакалнята нямаше никой, защото слън­

действа в ролята си на гард.

цето едва беше залязло, но пациентите щяха да започнат да при­

А също и като свидетел.

иждат всеки момент и тя ги чакаше с нетърпение, за да я разсеят

Фактът, че някой, който можеше да бъде наречен негов най-

от мислите й.

добър приятел, трябваше да наблюдава всичко това, беше част

Прегледа графика на Хавърс и не откри нищо необичайно.

от мъчението и добавяше към цялата гадост допълнителна доза

Прегледи. Процедури. Следоперативно наблюдение.

унижение. Бедата беше, че когато свършеха, Рив имаше нужда

Външният звънец се обади и тя погледна към монитора. От­

от помощ, за да се прибере у дома, а Трез го биваше в тези

вън стоеше мъж, сгушен в палтото си, за да се предпази от сту­

неща.

дения вятър.

Разбира се, Хекс с удоволствие би поела това задължение,

Елена натисна бутона на интеркома и каза:

но не можеше да й се има доверие. Не и в близост до Принце­

- Добър вечер, с какво мога да ви помогна?

сата. Ако й обърнеше гръб макар и за секунда, стените на бун­

Лицето, насочило се към камерата, й беше познато. От преди

галото щяха да се сдобият с нова боя - с ужасяващ произход.

три нощи. Братовчедът на Стефан.

Както винаги Рив спря колата си на неасфалтирания паркинг

- Аликс? - заговори тя. - Елена е. Как...

в подножието на планината. Нямаше други коли и той очакваше

- Тук съм да проверя дали той не е бил докаран.

пътеките, водещи от паркинга също да са пусти.

- Т о й ?

Загледа се навън през предното стъкло и всичко пред погле­

- Стефан.

да му беше червено и плоско. Макар да презираше своята полу-

- Не мисля, но ще проверя, докато ти слезеш. - Елена от­

сестра, да мразеше да я гледа и повече от всичко да желаеше да

ключи и влезе във файла със списъка на постъпилите пациенти.

сложи край на тази мръсна сделка, тялото му не беше вцепенено

Провери имената едно по едно, докато отключваше отделните

и студено, а кипеше от живот. Втвърденият член в панталоните

врати за Аликс.

му беше готов за предстоящото.

Стефан не се споменаваше никъде.

Сега ако само можеше да се накара да излезе от колата.

160

Д Ж . P. УО РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

161

Сложи ръка на дръжката, но не можа да я дръпне.

Принцесата винаги се опитваше да проникне в черепа му и

Беше толкова тихо. Само леките звуци от охлаждането на

той не искаше тя да знае каквото и да било за онези, които зна­

двигателя на бентлито смущаваха тишината.

чеха толкова много за него.

Без конкретна причина се замисли за прекрасния смях на

Когато студен порив едва не затръшна вратата в лицето му,

Елена и именно това го накара да отвори вратата. С бързо дви­

той се загърна в коженото си палто, излезе и заключи бентлито.

жение той подаде глава навън, а стомахът му се сви на топка

Тръгна към началото на алеята, а замръзналата пръст хрущеше

и едва не повърна. Студът облекчи гаденето, а той се опита да

твърда и неподатлива под марковите му обувки.

прогони Елена от мислите си. Тя беше толкова чиста и почте­

Официално паркът беше затворен през зимата и главната

на, не можеше да допусне да присъства в съзнанието му докато

алея, отвеждаща до карта на района и до бунгалата за наема­

върши онова, което се канеше да стори.

не, беше преградена с верига. По-вероятно бе лошото време да

Което беше изненада.

държи хората настрани, а не охраната на парка. Прекрачи вери­

Да защитава някого от жестокостите на света, от всичко

гата и подмина листа за вписване на влизащите, който висеше

опасно и омърсено, от покварата и грубостта, не беше вроде­

на мястото си, макар да се предполагаше, че никой не трябва да

на потребност. Но се беше научил да го прави, когато ставаше

преминава. Никога не оставяше името си.

дума за единствените три нормални жени в живота му. За же­

Да, като че човешките служители на парка трябваше да са

ната, вдъхнала му живот, за сестрата, отгледал като свое дете,

наясно какво се случва между симпатите в някое от бунгалата.

и за бебето, родено от нея неотдавна, беше готов на абсолютно

Хубавото на декември беше, че гората не бе така клаустро-

всичко: да убие с голи ръце всеки, способен да ги нарани, да

фобична през зимните месеци. Дъбовете и кленовете не пред­

открие и унищожи дори най-малката заплаха.

ставляваха нищо повече от мършави стволове и клони, сочещи

И някак си приятният разговор, който беше провел с Елена