Отмъстена любов

към звездното небе. Вечнозелените видове около тях ги взема­

в ранните сутрешни часове, я беше добавил към този кратък

ха на подбив, докато с пухкави корони се перчеха пред оголе­

списък.

лите си братя в отмъщение за шоуто с листопада, което другите

Което означаваше, че трябва да я държи настрана от случва­

дървета им бяха спретнали неотдавна.

щото се тази вечер. Заедно с останалите три.

Като премина линията на дърветата, той продължи по глав­

Справяше се с живота си като курва, защото изискваше ви­

ната пътека, която постепенно се стесняваше. Отляво и отдяс­

сока цена от онази, с която правеше секс, а и той не заслужа­

но към нея се включваха по-малки алеи, обозначени с грубо

ваше нищо по-добро от проституцията, като се имаше предвид,

сковани дървени табели, на които бяха изписани имена като

че истинският му баща беше принудил майка му да зачене. Но

„Дружеска разходка", „Алеята на мълниите", „Къса пътека към

принудата спираше дотам. Той влизаше в бунгалото по собст­

върха" и „Дълга пътека към върха". Той продължаваше да се

вена воля и сам караше тялото си да действа.

движи направо, а дъхът напускаше устните му на пресекулки.

Няколкото нормални създания в живота му трябваше да

Струваше му се, че шумът от подметките му по земята е ог­

останат надалече, а това значеше да ги изтрие от мислите и

лушителен. Луната над главата му блестеше ярко, сърпът й бе

сърцето си, докато беше тук. По-късно, след като се възстано­

отчетлив като изрязан с нож и сега, когато симпатските му

веше, вземеше душ и се наспеше, можеше да си позволи да си

сетива не бяха потиснати, той го виждаше с цвета на рубинено-

спомни очите на Елена с цвят на карамел, аромата й на канела

червените очи на изнудвачката му.

и начина, по който въпреки нежеланието си се беше смяла,

Трез се появи под формата на леденостуден полъх, носещ се

докато бяха говорили. Засега щеше да изтрие нея, майка си,

откъм края на пътеката.

сестра си и обичната си племенница от фронталния си лоб,

- Здравей, приятелю - поздрави го Рив тихо.

щеше да складира всеки спомен за тях в отделна част на мозъ­

Гласът на Трез долетя право в главата му, а изтъканото му от

ка си и да го заключи.

сенки тяло се кондензира в проблясваща вълна.

162

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

163

ДЕЙСТВАЙ БЪРЗО С НЕЯ. КОЛКОТО ПО-СКОРО ПОЛУ­

Рив бързо прикри Елена, като си представи великолепен

ЧИШ ОНОВА, КОЕТО ТИ Е НУЖНО СЛЕД ТОВА, ТОЛКОВА

пейзаж от Бахамите със слънце, море и пясък. Беше видял кар­

ПО-ДОБРЕ.

тината преди години по телевизията в реклама за „идеалното

- Колкото време отнеме, толкова.

убежище" по думите на говорителя, където хора в бански кос­

ПО-СКОРО. ПО-ДОБРЕ.

тюми се разхождаха хванати за ръка.

- Ще видим.

- Коя е тя?

Трез изруга, отново се сля със студения порив на вятъра,

- За кого говориш? - попита Рив и пристъпи вътре.

стрелна се напред и се скри от погледа му.

В бунгалото беше топло, благодарение на нея - малък трик

Истината бе, че колкото и Рив да мразеше да идва тук, поня­

с молекулярна активност на въздуха, подсилена от гнева й. Ала

кога не искаше да си тръгва. Обичаше да наранява Принцесата,

топлината, произвеждана от нея, не беше приятна като тази, ид­

а и тя беше добър противник. Умна, бърза, жестока. Бе един­

ваща от огън, по-скоро бе като горещите вълни, които те обли­

ственият отдушник за лошата му страна и също както атлет,

ват при уплаха.

копнеещ за тренировки, той трябваше да практикува.

- Коя е жената в съзнанието ти?

А може би беше точно като с ръката му. Чувстваше се добре,

- Модел от телевизионна реклама, скъпа моя кучко - отго­

задето е забрала.

вори той също така гладко като нея. Без да й обръща гръб, тихо

Рив зави по шестата пътека вляво и пое по алея, широка кол­

затвори вратата. - Ревнуваш ли?

кото за един човек. Не след дълго пред погледа му се изпречи

- За да ревнувам, трябва да бъда застрашена. А това би било

бунгалото. На ярката лунна светлина цветът му наподобяваше

абсурдно. - Принцесата се усмихна. - Но мисля, че трябва да

вино розе.

ми кажеш името й.

Когато стигна до вратата и протегна лявата си ръка, за да

- Това ли е всичко, което искаш да правим? Да говорим? -

хване дървеното резе, той се замисли за Елена и за това колко

Той остави палтото му да се разтвори и притисна с ръка втвър­

се беше разтревожила за ръката му, дори му се беше обадила.

дения си пенис. - Обикновено съм ти нужен за нещо повече от

За един кратък миг на слабост звученето на гласа й изпълни

разговори.

ушите му.

- Така е. Най-добре и пълноценно можеш да бъдеш използ­

Не разбирам защо не се грижиш за себе си.

ван като заместител на онова, което хората наричат... вибратор,

Вратата беше изтръгната със замах от хватката му и се блъс­

нали така? Играчка, с която жените си доставят удоволствие.

на в стената.

- Жена не е точно думата, с която бих те определил.

Принцесата стоеше насред бунгалото в лъскавата си алена

- Така е. Възлюбена би било по-подходящо.

роба, с рубини на шията и кървавочервени очи - всичко в цве­

Тя вдигна ужасяващата си ръка към кока на главата си и