Отмъстена любов

О... Боже.

-Добре, татко мой. А ти?

Същото й беше казвал едно време, когато още учеше в част­

- Както винаги, да те видя е радост за очите ми. Жената

ното училище и майка й беше жива, а семейството им имаше

доген е приготвила сока ми? Колко мило от нейна страна. -

тежест и принадлежеше на глимерата.

Баща й пое чашата. - Накъде си се запътила?

Макар да беше наясно, че докато се върне, той най-вероятно

Което неизменно водеше до тяхното вербално па-де-дьо за­

нямаше да си спомня, че й е отправил любимата си молба от

ради факта, че той не одобряваше тя да работи. Тя му обяснява­

едно време, тя се усмихна, поглъщайки вкусните трохи от ми­

ше, че това я прави щастлива, а той вдигаше рамене и казваше,

налото си.

че не разбира младото поколение.

- Както винаги, татко мой. Както винаги.

- Наистина трябва да тръгвам - рече тя. - Но Лузи ще е

Тя напусна стаята под звука от шумоляща хартя и потраква-

тук до минути.

нето на перото в кристалната мастилница.

- Да, добре, добре. В действителност съм зает с книгата

Озовала се горе, тя изми чашата, избърса я и я прибра в шка­

си, но ще й обърна известно внимание. Работата ми, обаче,

фа, а после се убеди, че всичко в хладилника е на мястото си.

ме зове. - Той махна с ръка към хаоса наоколо, който съот­

Когато получи съобщение от Лузи, че е на път, тя излезе, за­

ветстваше на този в мозъка му, а елегантният му жест изобщо

ключи вратата и се дематериализира в клиниката.

не пасваше на смачканите, окъсани листове, изписани с пълни

Когато пристигна на работно си място, почувства огромно

безсмислици. - Това тук има нужда от внимание.

облекчение, че е като всички останали - пристига навреме, при­

- Разбира се, татко.

бира вещите в шкафчето си и бъбри с колегите за незначителни

Той допи сока си и когато тя отиде да вземе празната чаша,

неща преди началото на смяната.

той се намръщи.

Само дето докато си сипваше кафе, Катя се приближи до нея

- Прислужницата ще свърши това.

със сияеща усмивка.

- Бих искала да й помогна. Тя има много задължения - Не

- Е... Как беше снощи? Хайде, разказвай.

беше ли самата истина? Догенът трябваше да следва правила­

Елена допълни чашата си с кафе и прикри гримасата си зад

та, свързани с различните предмети и мястото им на съхране­

голяма глътка, която опари езика й.

ние, също така да пазарува, да печели пари, да плаща сметки и

- Мисля, че „Не се появи" обяснява всичко.

да се грижи за него. Догенът беше уморена. Беше на края на

- Не се появи?

силите си.

- Да, точно така.

Но чашата трябваше задължително да бъде отнесена в кух­

Катя поклати глава.

нята.

- По дяволите.

- Татко, моля те пусни чашата, за да я отнеса горе. При­

- Не, всичко е наред. Наистина. И бездруго нямах кой знае

служницата се притеснява да те безпокои и искам да й спес­

какви очаквания. - Да, с изключение на фантазии за бъдещето,

тя грижите.

включващи хелрен, собствено семейство, нещо, за което да си

За миг я погледна като едно време.

струва да се живее. Нищо кой знае какво. - Всичко е наред.

- Сърцето ти е красиво и щедро. Гордея се да те наричам

- Снощи си мислех нещо. Имам братовчед, който...

своя дъщеря.

- Благодаря, но не. При състоянието на баща ми не е редно

Елена замига бързо и отговори със задавен глас:

да излизам на срещи. - Елена се намръщи при спомена колко

- Това, че си горд, значи всичко за мен.

бързо се беше съгласил Рив с нея. Въпреки че не можеше да

Той се протегна и стисна ръката й.

отрече джентълменското му поведение, малко се ядосваше.

158

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

159

- Грижите за баща ти не означават...

В мига, в който Аликс влезе в чакалнята, кръвта замръзна

- Хей, защо не отида да поема рецепцията, докато персона­

във вените й при вида на лицето му.

лът се сменя?

Зловещите тъмни кръгове под сивите му очи говореха за

Катя млъкна, но светлите й очи казваха много, което можеше

нещо повече от недостиг на сън.

да бъде обобщено в едно изречение: „Кога ще се пробуди това

- Стефан не се прибра снощи - заяви той.

момиче?".

- Отивам още сега - заяви Елена и обърна гръб.

- Няма да продължи завинаги.

Рив ненавиждаше декември и то не само заради студа в щата

- Разбира се, че не. По-голямата част от нашата смяна вече

Ню Йорк, който беше достатъчен да го накара да стане пиротех­

е тук.

ник, само и само да се стопли.

Катя поклати глава.

Нощта през декември настъпваше рано. Мързеливото слън­