Отмъстена любов

силен и пронизващ като погледа в рубинените й очи. Рив не позво­

- Недей да подценяваш тръпката при некрофилията. Особе­

ли на главата си да се отметне назад след удара, а звукът проехтя,

но когато се отнася до теб. - Той сграбчи кока й и го дръпна

като че някой беше счупил чиния.

силно назад. - Ще преминем ли към следващата част?

- Искам да се разплатиш с мен както подобава. И искам да

- След като вдигнеш...

науча коя е тя. Долавяла съм интереса ти към нея и преди. Ко­

- Това няма да се случи. Не се кланям.

гато си далече от мен.

Със свободната си ръка той разкъса предната част на робата

Рив продължаваше усилено да поддържа картината с плажа

й, излагайки на показ прилепналото мрежесто боди, което тя ви­

в централния си лоб и знаеше, че тя блъфира.

наги носеше. Завъртя я и притисна лицето й към вратата, докато

- Не се кланям пред теб, нито пред никого другиго, кучко.

пръстите му се ровеха в гънките от червен сатен. Мрежата, по­

Така че ако си искаш торбичката, ще трябва да направиш чупка

криваща цялото й тяло, беше напоена със скорпионска отрова

в кръста. А колкото до това, което си въобразяваш - грешиш.

и докато си проправяше път към вагината й, тя се просмукваше

Няма жена в живота ми.

в кожата му. Надяваше се да успее да проникне в нея, докато

Тя отново го зашлеви, а възбудата се плъзна по гръбнака му

робата все още беше върху тялото й...

и запулсира във върха на члена му.

Принцесата се дематериализира, измъквайки се от хватката

- Кланяш ми се всеки път, когато дойдеш да извършиш жал­

му и прие форма точно пред прозореца, от който Трез можеше

кото си разплащане и да правиш необуздан секс. Това ти е нуж­

да ги наблюдава. С едно бързо движение робата се свлече от нея,

но. Аз съм ти нужна.

подчинявайки се на волята й и плътта й беше изложена на показ.

Той приближи лице към нейното.

Конструкцията й беше като на змия - каквато и бе - с много сла­

- Не се ласкай, Принцесо. Ти си задължение, а не личен

бо тяло, а прилепналото боди изглеждаше като люспеста кожа,

избор.

особено на отразената в бримките му лунна светлина.

- Грешиш. Живееш, за да ме мразиш.

Краката й бяха стъпили от двете страни на торбичката с ру­

Принцесата взе члена му в ръката си, а зловещите й пръсти

бини.

го притиснаха силно. Когато почувства хватката й и потърква-

- Ще ми засвидетелстваш уважение. - Тя плъзна ръка между

нето, той беше отвратен... и все пак ерекцията му оцени вни­

бедрата си и потърка женствеността си. - С уста.

манието, макар и той да не го понасяше. Въпреки че не я на­

Рив се приближи и коленичи пред нея. Погледна нагоре и

мираше привлекателна, симпатската му страна беше напълно

каза с усмивка:

отдадена на тази борба за надмощие и именно в това се таеше

- А ти ще си тази, която ще вдигне торбичката.

цялата еротика.

Принцесата се наведе към него и потърка с палец шипа в

основата на пениса му.

- Която и да е жената в главата ти, не може да ти даде това,

което постигаме заедно.

Рив вдигна ръце и ги постави от двете страни на шията на

своята изнудвачка, а после я притисна с палците си, докато тя

ЕЛЕНА СТОЕШЕ ПРЕД МОРГАТА НА КЛИНИКАТА С РЪЦЕ, ОБГЪР-

нали тялото й, сърце в гърлото и устни, редящи молитви.

не изстена.

Въпреки униформата си тя не чакаше тук заради служебните си

- Мога да отделя главата ти от гръбначния стълб.

задължения и надписът на нивото на очите „САМО ЗА ПЕРСО­

- Няма да го направиш - произнесе тя с червените си лъс­

НАЛ" я спираше точно толкова, колкото и всеки друг в цивилни

кави устни, притиснати към гърлото му, а лютият пипер, който

дрехи. Докато минутите се нижеха бавно като цели векове, тя

добавяше към червилото си, го изгори. - Защото ще трябва да

се взираше в буквите, като че неспособна да ги прочете. Думата

се лишиш от това, ако съм мъртва.

„персонал" беше изписана на едното крило на вратата, а „само

168

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

169

за" на другото. Големи червени печатни букви. Под английския

Елена придружи братовчеда на Стефан до коридор, от двете

текст имаше превод на Древния език.

страни на който имаше стаи за пациенти. Разминаха се с друга

Аликс току-що беше преминал през тях заедно с Хавърс.

сестра и Елена я помоли да го отведе в самостоятелна чакалня,

Моля те... Не Стефан. Моля те, нека неизвестният да не

а тя се върна в моргата.

е Стефан.

Преди да влезе, пое дълбоко въздух и изпъна рамене. Когато

Риданията, долетели през двойната врата с надписа, я нака­

бутна вратата, почувства аромата на билки и видя Хавърс да

раха да стисне очи така силно, че й се зави свят.

стои до покритото с бял чаршаф тяло. Краката й се преплетоха.

В крайна сметка не й бяха вързали тенекия.

- Сърцето ме боли - заговори лекарят. - Много ме боли.

Десет минути по-късно Аликс излезе с побеляло лице, ко­

Не исках горкото момче да вижда някого от семейството си в

жата около очите му беше почервеняла от многото избърсани

такова състояние, но той настоя, след като разпозна дрехите.

сълзи. Хавърс вървеше зад него и изглеждаше също толкова

Държеше да го види.

съсипан.

- Защото е искал да бъде сигурен. - И тя на негово място би