Отмъстена любов

не се възстановяваше според очакваното, а Тор беше останал

Лъскавата й червена пола беше с цвета на кръвта, стичаща

на стол до леглото му през цялото време. Докато Рот лежеше

се по улицата, но по миризмата той усети, че тя не е човешка.

неподвижно, Тор беше имал чувството, че докато единствени­

Беше на вампир. И лежащият там имаше дълга тъмна коса...

ят имащ право да седне на трона се намираше в безсъзнание

Жената надигна писклив глас.

и само на крачка от вегетативно съществуване, цялата раса се

- Трябва да го откараме в болница...

лута между живота и смъртта.

Тор пристъпи и я прекъсна.

Господарят беше изваден от строя и поданиците му бяха

- Той е мой.

като покосени. Лекарят и сестрите. Другите пациенти, спира­

Мъжът погледна нагоре към него.

щи да се помолят за краля, който нямаше да бъде коронясан.

- Приятелят ви... Не го видях... Облечен е в черно. Появи се

Братята, които се редуваха да звънят на всеки петнайсет ми­

изневиделица...

нути.

154

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

155

Общото усещане беше, че без Рот няма надежда. Няма бъде­

ляваши, а кожата му имаше топъл златист оттенък. Главата му

ще. Няма шанс за тях.

беше наведена под ъгъл със затворени очи, сякаш беше заспал.

Рот, обаче, беше оцелял, събуждайки се с мърморене, което

Запленена, привлечена, тя тръгна по хладния каменен под,

те кара да въздъхнеш облекчено... защото ако един пациент има

като повтаряше името му отново и отново.

енергията да бъде толкова капризен, ще прескочи трапа.

Той не отговаряше. Не повдигна глава. Не отвори очи.

При следващия залез, след като беше прекарал в безсъзна­

Изпълни я страх и сграбчи сърцето й в хватката си. Тя се

ние двайсет и четири часа и беше уплашил всички до смърт, Рот

втурна към него, но той оставаше все така далечен, неосъщест­

откачи системата си, облече се и си тръгна.

вима цел, недостъпно местонахождение.

Без да обели дума на когото и да било.

Беше се събудила обляна в сълзи и с треперещо тяло. Докато

Тор беше очаквал... нещо. Не благодарност, но признание

шокът от преживяното отшумяваше, значението на съня й беше

или... поне нещо.

повече от ясно, нямаше нужда подсъзнанието да й казва нещо,

Рот и сега беше грубиян, но по онова време? Беше си на­

което вече й бе известно.

право жива отрова. Но пък... да не каже нищо? След като му бе

Изтръгвайки се от мисълта за случилото се, тя отново извика

спасил живота?

надолу по стълбите.

Донякъде му напомняше за начина, по който той се отнасяше

- Татко?

към Джон. И към братята.

Когато не получи отговор, Елена взе чашата на баща си и

Тор уви кърпата около кръста си и се замисли за поуката

слезе в мазето. Движеше се бавно, макар причината да не беше

от спомена. Рот се биеше навън сам. Това, че през далечната

в тревогата й, че ще разсипе кървавочервения сок върху бялата

петдесет и осма година се беше озовал на вярното място във

си униформа. От време на време баща й не успяваше да стане

верния момент и беше открил краля, преди да е станало твърде

сам и на нея й се налагаше да слезе до долу, като всеки път

късно, беше въпрос на чист късмет.

пристъпваше по стъпалата питайки се дали най-накрая не се е

- Време е да се пробудиш - заяви Ласитър.

случило, дали баща й не е бил призован в Небитието.

Не беше готова да го изгуби. Още не, без значение колко й

беше трудно.

Подаде глава през вратата и го завари да седи пред ръчно из­

работеното си бюро, заобиколен от разбъркани листове хартия

С

и незапалени свещи.

ПАДАНЕТО НА НОЩТА ЕЛЕНА СЕ МОЛЕШЕ ДА НЕ ЗАКЪСНЕЕ

Благодаря ти, Скрайб Върджин.

отново за работа. Часовникът тиктакаше, а тя чакаше в кух­

Докато очите й се настройваха към сумрака, тя се зачуди до­

нята на горния етаж с приготвения сок и натрошените таблетки.

колко липсата на светлина можеше да увреди зрението на баща

Беше се отнесла към почистването изключително педантично.

й, но свещите щяха да си останат все така незапалени, защото в

Беше прибрала лъжичката на мястото й. Беше проверила пло­

къщата нямаше кибрит или запалка. Последния път, когато той

товете два пъти. И дори се беше убедила, че всичко в дневната

беше държал кибрит в ръцете си, все още живееха в старата

е на мястото си.

им къща и той я бе подпалил, защото така му бяха наредили

- Татко? - извика надолу по стълбите.

гласовете.

Докато се ослушваше за шум от тътрене и промърморване на

Това се беше случило преди две години и стана причина да

думи, лишени от смисъл, тя се замисли за странния си сън от

започне да взима лекарства.

изминалия ден. Беше си представила Рив в сумрачна далечина с

- Татко?

ръце, отпуснати от двете му страни. Прекрасното му голо тяло

Той изглеждаше изненадан, когато вдигна поглед от хаоса

беше осветено като за изложба, стегнатите мускули бяха впечат-

около себе си.

156

Д Ж . P. У О РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

157

—Дъще моя, как си тази нощ?

- Върви, дъще моя. Върви на тази твоя работа и се прибери

Все същият въпрос и тя винаги му даваше един и същ отго­

у дома, за да ми разкажеш как е минала нощта ти.

вор на Древния език.