Отмъстена любов

- Тогава помислете. Трябва да сте сигурен. Когато сте готов

знаеше къде да организират нападенията, защото и преди беше

да получите от нас нужното ви за войната, елате при мен и ще

посещавал адресите на убитите от него заради рождени дни на

ви покажа пътя за действие.

приятелите си, сватби на братовчедите си и балове на глимера-

Леш също се изправи.

та. Сега малкото оцелели от вампирския елит се бяха разпръс­

- Защо сам не убиете половинката си?

нали в извънградските и дори извънщатските си обезопасени

Устните на краля бавно се разтегнаха в усмивка, която из­

къщи, чиито адреси той не знаеше. А по отношение на цивил­

глеждаше все едно бе на лицето на труп - безжизнена и студена.

ните? С тях нямаше и най-малка представа откъде да започне,

- Драги ми приятелю, обидата, срещу която най-силно се

защото никога не беше общувал с простолюдието.

възпротивявам, не е толкова изневярата, както би могло да се

Симпатите, обаче, можеха да чувстват околните, наравно

очаква, колкото арогантната увереност, че аз няма да узная за

хора и вампири, да ги виждат през масивни стени и подземни

измяната. Първото е дреболия. Второто е непростимо. А сега...

фундаменти на мазета. Имаше нужда от нещо такова, ако иска-

Да ви изпратя ли до колата?

144

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

145

- Не, ще излезем сами.

- Още не. - Сладостта от очакването щеше да го направи

- Както желаете. - Кралят протегна ръката си с шест пръ­

още по-хубаво. Колкото повече му се искаше, толкова по-опи-

ста. - Беше такова удоволствие...

яняваща беше кръвта.

Леш протегна своята и почувства как по нея премина елек­

Премести се нагоре към устата й и я целуна още по-страстно

тричество, когато дланите им се докоснаха.

от преди, езикът му проникна навътре, докато търкаше члена

- Да. Добре. Ще ви известя.

си в бедрото й като обещание за друга още по-дълбока инвазия.

Тя беше истински възбудена и ароматът й се носеше наоколо,

примесен с този на чаршафите, и караше кучешките му зъби да

се удължават, а членът му да потръпва.

Неговата шелан беше единствената жена, която познаваше.

И двамата бяха девствени в първата им нощ, когато се обвърза­

ТЯ БЕШЕ С НЕГО... 0, БОЖЕ, НАЙ-НАКРАЯ ОТНОВО БЕШЕ С НЕГО.

ха и той никога не беше пожелавал друга.

Тормент, син на Харм, беше гол и притиснат към тялото на

- Тор...

неговата възлюбена, чувстваше копринената й кожа и чуваше

Боже, обичаше плътния й тембър. Обожаваше всичко у нея.

стоновете й, когато ръката му се плъзна по гърдите й. Червена

Бяха обещани един на друг още преди раждането им и когато се

коса... Червената й коса се стелеше навсякъде, върху възглав­

срещнаха, се влюбиха от пръв поглед. Съдбата се беше оказала

ницата, на която я беше положил и по белите чаршафи, ухаещи

толкова благосклонна към тях.

на лимон... червената й коса се беше увила и около масивната

Той плъзна ръка към талията й и тогава...

му ръка.

Спря, осъзнал, че нещо не е наред. Нещо...

Зърното й беше набъбнало заради кръгообразните движения

- Коремът ти... Коремът ти е плосък.

на палеца му, а устните й бяха меки под неговите, целуващи я

- Тор...

пламенно и бавно. Когато започнеше да моли, той щеше да се

- Къде е бебето? - Той се отдръпна, изпаднал в паника. - Ти

претъркули върху нея, да проникне дълбоко и да се притисне

беше бременна. Къде е бебето? То добре ли е? Какво е стана­

силно към нея.

ло... Ти добре ли си?

Тя обичаше тежестта му върху себе си. Харесваше усещане­

- Тор.

то, че я покрива. В съвместния им живот Уелси беше независи­

Тя отвори очи, в които се беше вглеждал в продължение на

ма жена с изявено самочувствие и инат, достоен за булдог, но в

сто години. Тъга, каквато те кара да искаш да не си се раждал,

леглото предпочиташе той да е отгоре.

стопи сексуалния копнеж, изписан на красивото й лице.

Той плъзна устни към гърдите й, засмука зърното й, а после

Тя протегна ръка и я положи на бузата му.

продължи с нежни целувки.

- Т о р . . .

- Тор...

- Какво се е случило?

- Какво, лийлан? Още ли? Може би ще те накарам да поча­

- Тор...

каш...

Влагата в очите й и потрепването на прекрасния й глас го

Но не можеше. Погледна към нея и започна да гали бедрата

съсичаха на две. И после тя започна да се отдалечава от него,

и корема й. Тя започна да се извива, а той облиза шията й и

тялото й изчезваше при допира му, червената й коса, изящното

отърка кучешките си зъби във вената й. Не можеше да дочака

й лице, изпълнените с отчаяние очи избледняваха и пред него

да се нахрани. По някаква причина жадуваше за кръв. Може би

останаха само възглавниците. Накрая лимоненият мирис на

се беше бил много.

чаршафите и нейният прелестен аромат напуснаха ноздрите му,

Тя зарови пръсти в косата му.

оставяйки го без нищо.

- Пий от вената ми...

Тор се изправи в леглото, сълзите бликаха от очите му, а

146

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

147

болката в сърцето му беше такава, все едно някой бе впил нокти

Със същия успех можеше да бъде мърша, увита в бодлива

в гърдите му. Като дишаше на пресекулки той притисна гръдна­

тел, що се отнасяше до него, но той взе чинията, разгъна сал­

та си кост с ръка и се опита да изкрещи.