Отмъстена любов

* Популярна играчка в Америка, създадена по герой от детски сериал -

вате.

ln.'ii. прев.

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

85

84

Д Ж . р . У О Р Д

макар като син на Омега да имаше специални умения, времето

Все пак кафето беше идеално, въпреки че той запази тази

си течеше. Не спираше нито заради хората, нито заради вампи­

информация за себе си.

рите, дори не за потомъка на Злото.

- Не обичам да чакам.

Предвид състоянието на банковите сметки, му беше ясно, че

- На път са, не се тревожете. Три яйца в омлета?

- Четири.

първо трябва да се захване с увеличаването на приходите. По­

сле можеше да се погрижи и за останалите задачи.

Чу се поредица от чупене на черупки и цвърчене, а Леш по­

чука с върха на писалката си извлечението от банката. Разходи­

Спирането на кола пред хижата го накара да стисне в ръка

те на Обществото, в това число сметки за телефон и интернет,

четирийсет калибровото си оръжие, а господин Д. извади своя

наеми, ипотеки, оръжия, дрехи и коли, възлизаха като нищо на

Магнум 357. Леш държеше своето под масата, но онова на гос­

петдесет хиляди месечно.

подин Д. беше на показ и той го бе насочил право напред с из-

Докато още навлизаше в новата си роля, той беше повече от

11ъната ръка.

Някой почука и Леш подвикна:

сигурен, че някой си прибира по нещичко. Но след като беше

- Дано да си очакваният от мен.

следил нещата отблизо в продължение на месеци и не откри

крадец, стана ясно, че всичко е въпрос на математика, а не на

- Двамата с господин А. сме и водим онзи, когото поръчах­

подправени книжа и незаконно присвояване. Разходите им бяха

те - отговори лесърът.

повече от приходите.

- Влезте - обади се господин Д., проявявайки се както винаги

Даваше най-доброто от себе си да въоръжи бойците си.

като добър домакин, но магнумът му остана готов за действие.

Дори се беше принизил дотам да купи четири сандъка с оръжие

Двамата убийци, появили се на вратата, бяха последните ос­

от рокери, с които се беше запознал в затвора през миналото

танали от безцветните. Последната двойка от едновремешните

лято. Но това не стигаше. Няколко стари пушки нямаше да им

нойници, били членове на Обществото достатъчно дълго, че да

стигнат да победят Братството.

загубят индивидуалния цвят на очите и косите си.

И като ставаше дума за това, имаше нужда и от повече бой­

Човекът, когото влачеха със себе си, беше висок над два

ци. Мислеше, че рокерите ще са добър източник на наемници,

метра, но иначе не представляваше нищо особено. Около двай­

но те се бяха оказали прекалено сплотени. По време на сделките

сет и няколко годишно бяло момче с линия на косата, предпо­

с тях интуицията му беше подсказала, че трябва да има вземане-

лагаща скорошно оплешивяване. Облеклото му явно целеше да

даване с всички до един или с никого. Беше повече от сигурен,

компенсира невзрачната външност. Носеше черно кожено яке с

че избере ли само най-добрите, те биха се върнали при приятел-

избродиран на гърба орел и скъпа маркова риза, от джинсите му

четата си да им разкажат за забавната си нова работа, състояща

нисяха вериги, а обувките му бяха „Ед Харди".

се в убиване на вампири. А вземеше ли всички, вероятно щеше

Жалко. Наистина жалко. Като да сложиш гуми за джип на

да се сблъска с неподчинение.

гойота „Камри". А колкото до това дали момчето беше въоръ­

жено? Без съмнение носеше у себе си швейцарско ножче, което

Набирането на нови попълнения поединично беше най-до­

нсроятно използваше вместо клечка за зъби.

брата стратегия, но той нямаше време за това. Покрай трени­

Но нямаше нужда да е боец, за да им бъде от полза. Леш

ровъчните сесии с баща му - които въпреки проблемите с гар­

имаше такива. Друго искаше от този нещастник.

дероба на татенцето бяха изключително полезни, - контроли­

Младежът погледна към вдигнатия за добре дошъл магнум

рането на лагерите за разпити, плячкосването и усилията му да

на господин Д., а после стрелна вратата с очи, сякаш се чудеше

убеди подчинените си да се концентрират върху работата си, не

дали може да надбяга куршум. Господин А. бързо реши дилема­

му оставеше и един свободен час.

та му, като я затвори и застана пред нея.

Така че ситуацията беше критична. За да бъдеш успешен во­

Човекът погледна към Леш и се намръщи.

енен лидер се изискваха три качества. Способността да осигу­

- Хей... Познавам те. От затвора.

риш ресурси и умението да набираш войници бяха две от тях. И

86

д ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

87

- Да, така е. - Леш остана седнал и леко се усмихна. - Искаш

чрез масажиране на гърлото. В последвалото мълчание Леш се

ли да знаеш добрите и лошите страни на нашето познанство?

намръщи. Кокалчетата на ръката му бяха обелени, а камъкът от

Мъжът преглътна тежко и отново насочи вниманието си към

евтиния му гимназиален пръстен липсваше.

дулото на господин Д.

- Звучи интересно - промърмори онзи. - Но... Трябва малко

- Да. Разбира се.

да укротя топката.

- Лесен беше за намиране. Всичко, което трябваше да напра­

- По каква причина? - Ако това беше някакъв трик при во­

вят моите бойци, бе да се завъртят около „Скриймърс" и... ето

денето на преговори, Леш беше готов да му обърне внимание