Отмъстена любов

те и теб. - Леш се облегна на стола си и тръстиковата му седал­

върху факта, че е пълно със стотици мизерни дилъри като него,

ка проскърца. Когато човекът потрепна при този звук, той сил­

които биха си хвърляли шапката при такова предложение.

но се изкуши да му каже, че не трябва да се притеснява от него,

После щеше да кимне на господин Д. и убиецът щеше да му

а от четирийсет калибровото оръжие под масата, насочено пра­

тегли куршума точно под рехавата линия на косата.

во към семейните му скъпоценности. - Стоиш ли настрана от

- Не трябва да се мяркам в Колдуел. За известно време.

неприятности, откакто те видях в затвора?

- Защо?

Мъжът кимна.

- Не е свързано с търговията с наркотици.

- Д а .

- Има ли нещо общо с обелените ти кокалчета? - Човекът

Леш се изсмя.

бързо скри ръка зад гърба си. - Така си и мислех. Имам следния

- Опитай отново.

въпрос: Щом трябва да си налягаш парцалите, какво правеше

- Искам да кажа, че още въртя бизнеса си, но не са ме хва­

тази вечер в „Скриймърс", дявол го взел?

щали.

- Да кажем, че исках да купя нещо за лични нужди.

- Добре. - Очите на мъжа отново стрелнаха господин Д.

- Ти си пълен идиот, ако взимаш онова, което продаваш.

и Леш се засмя. - На твое място бих се поинтересувал защо

А също така се оказваше неподходящ кандидат за целите на

съм тук.

Леш. Нямаше желание да върти бизнес с наркоман.

- А... да. Би било страхотно да науча.

- Не беше дрога.

- Моите войници те наблюдаваха.

- Нова лична карта ли?

- Войници?

•- Може би.

- Бизнесът ти е стабилен.

- Намери ли онова, за което беше отишъл в клуба?

- Изкарвам по нещо.

- Не.

- Искаш ли да си докарваш повече?

- Аз мога да ти помогна. - Все пак Обществото имаше соб­

Мъжът се втренчи в Леш, а очите му се присвиха от угодни-

ствено ламиниращо устройство. - Ето предложението ми. Вой­

чество и алчност.

ниците ми, този вляво от теб и онзи отзад, ще ти сътрудничат.

- Колко повече?

Ако не можеш да се показваш на улицата, ти ще уреждаш стока­

Парите наистина ги биваше да мотивират.

та, а те ще я пласират, като им покажеш начините. - Леш хвърли

- Справяш се добре за търговец на дребно, но в действител­

поглед към господин Д. - Закуската ми.

ност бизнесът ти не е нищо особено. За твой късмет аз съм в

Господин Д. постави оръжието си до каубойската шапка,

настроение да инвестирам в някого като теб, който с нужната

която сваляше само вътре, и запали пламъка под тигана на мал­

подкрепа да е готов да премине на следващото стъпало. Искам

ката готварска печка.

да ти дам възможност от търговец на дребно да се превърнеш

- За какви суми говорим? - попита човекът.

в посредник.

- Първата инвестиция ще бъде от сто хиляди.

Мъжът вдигна ръка към брадичката си, прокара пръсти на­

Очите на мъжа засвяткаха от вълнение като екрана на игра-

долу до шията си, сякаш стимулираше мозъка си да заработи

iicH автомат.

88

Д Ж . P. УО РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

89

- Ами... Това е достатъчно като за начало. Но какъв е

туши под масата. Беше висока около метър и осемдесет, а кра­

моят дял?

ката й бяха дълги и изящни като на газела, направо прекрасни.

- Ще делим печалбата. Седемдесет за мен. Трийсет за теб.

И не беше професионалистка. Движеше се под ръка с някакъв

От всички продажби.

бизнесмен. Това не значеше, че не се продава за пари, но под

- Как да съм сигурен, че мога да ти се доверя?

легалната форма, наречена любовна връзка.

- Няма как.

- По дяволите - измърмори Куин, а разноцветните му очи я

Господин Д. сложи няколко резена бекон в тигана и цвърче-

проследиха хищнически.

нето им изпълни стаята, а Леш се усмихна на звука.

Джон потупа приятеля си по крака и изписа на езика на глу­

Човекът се озърна и мислите му можеха да бъдат прочетени

хонемите:

като от книга. Бунгало насред нищото, с четирима типове сре­

- Защо не заведеш някоя отзад? Влудяваш ме.

щу него, от които поне един имаше оръжие, способно да напра­

Куин посочи сълзата, татуирана под окото му.

ви цяла крава на кайма.

- Нямам право да те оставям. Никога. В това се състои сми­

- Добре. Да. Съгласен съм.

сълът да имаш аструкс нотрум.

Което, разбира се, беше единственият възможен отговор.

- Ако не правиш секс скоро, няма да ставаш за нищо.

Леш спусна предпазителя на оръжието си и очите на мъжа

Куин загледа как червенокосата си нагласява полата, за да

изскочиха от орбитите им, когато той постави автомата на ма­

седне, без да изложи на показ намиращото се под нея, а там ве­

сата.

роятно нямаше друго освен цялостна кола маска.

- Хайде, нали не си мислеше, че не те държа на мушка?

Жената се оглеждаше наоколо без интерес... докато погледът

- Да. Добре. Ясно.

й не попадна върху Куин. В мига, в който го забеляза, очите й

Леш стана и се приближи към него. Протегна ръка и попита:

заблестяха, сякаш беше попаднала на разпродажба на Марко­

- Как ти е името, орле?

ви чанти. Това не беше изненадващо. Повечето жени, човеш­

- Ник Картър.

ки и вампири, реагираха по същия начин и беше разбираемо.

Леш се измя хладно.

Куин се обличаше семпло, но по мъжки: черна риза, прибрана в

- Пробвай отново, тъпако. Искам истинското ти име.