Отмъстена любов

твори очи и се концентрира още по-усилено. Човек или лесър?

Имаше времена, когато трябваше да бъдат подготвени за най-

Само това беше от значение.

новото, излязло на пазара. А в последно време? Връщаха се

Наведе се и остави двете урни на нощното шкафче, където

към автоматичните ножове и боксовете от гимназията, дори -

напипа третата и шишенцето с „Олд спайс". Стисна в ръка пис­

олеле! - някаква ми ти жалка бухалка предишната седмица.

толета си, заковал крака в земята, и го насочи по късия коридор

Все евтини оръжия, неизискващи муниции и поддръжка. А сега

право към входната врата.

разиграваха семейна идилия в полуселски квартал? Какво им

Чу се подрънкване на ключове, а после шум от падането им

ставаше?

I ia пода. Изругаването дойде от устата на жена.

В първата спалня, изпречила се на пътя му, имаше два вида

Той отпусна мускули и свали пистолета до бедрото си. Също

миризми, а до двойното легло без завивки откри две урни.

както Братството, Обществото на лесърите приемаше в редици­

Следващата спалня миришеше на бабичка... и на още нещо.

те си само мъже, така че който и да си играеше с ключовете, не

След кратко подушване Рот разбра какво е. Боже, „Олд спайс".

беше убиец. Чу вратата на отсрещния апартамент да се затваря

Честно! Сякаш миризмата на тези копелета се нуждаеше от

II почти мигновено звукът на телевизора заработи с такава сила,

подсилване...

че той можеше да чуе репликите от сериала „Офисът".

Мамка му.

Харесваше въпросния епизод. Беше онзи с прилепа. Разне­

Рот вдиша дълбоко, а мозъкът му се опитваше да филтрира

соха се писъци, идващи от телевизора. Да. Сега прилепът лете­

всичко, различно от сладникавия аромат. Барут. Следвайки сле­

ше из стаята.

дата от мирис на метал във въздуха, той се доближи до килер с

Тъй като жената беше ангажирана, той отново се концентри­

паянтови врати, подхождащи повече на кукленска къща. Когато

ра и остана на място, като се молеше врагът да е в настроение за

го отвори, отвътре се разнесе миризма на муниции. Той се на­

ранно прибиране у дома. Ала стоенето неподвижен и плиткото

веде и започна да опипва с ръце.

дишане не предизвикаха увеличаване на броя на лесърите на­

Дървени сандъци. Четири на брой. Всичките заковани.

около. Към петнайсет или двайсет минути по-късно все още не

Оръжията вътре със сигурност бяха използвани, но не нас­

беше заобиколен от убийци.

коро, прецени той. Което го караше да допусне, че може да са

Но не си беше загубил времето докрай. Наслаждаваше се на

законно притежавани оръжия, купени на старо.

долитащите звуци от гонитбата, която Дуайт бе устроил на при-

Законно притежавани от кого преди това?

испа в кухнята на „Офисът".

Беше без значение. Нямаше да ги остави тук. В противен

Беше време да действа.

80

д ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

81

Обади се на Бъч, даде му адреса и му нареди да натисне

Когато и последният сандък бе гушнат в ръцете на Бъч като

педала до дупка. Да, Рот искаше да разкара оръжията, преди

спящо бебе, Рот се надвеси от прозореца.

някой да се е появил. Но ако двамата успееха да ги изнесат

- Довиждане.

бързо и Бъч се погрижеше за тях, Рот можеше да се помотае

- Не искаш ли да те закарам до имението?

из сградата още някой и друг час.

- Н е .

За да убие времето, той продължи да броди из апартамен­

та, опипвайки повърхностите с длани в опит да открие ком­

Последва пауза и Бъч сякаш чакаше да научи пълни подроб­

пютри, телефони или още проклети оръжия. Точно се беше

ности относно намеренията на Рот за малкото оставащи часове

върнал във втората спалня, когато нещо удари стъклото на

от нощта.

прозореца.

- Върви си вкъщи! - нареди той на ченгето.

- Какво да кажа на другите?

Рот отново извади пистолета от кобура си и се притисна към

стената до прозореца. Протегна ръка и го отвори леко.

- Че си същински гений и си открил сандъците, докато си

Бостънският изговор на ченгето прозвуча като от високого­

ловувал.

ворител.

- Тече ти кръв.

- Рапунцел, ще разпуснеш ли косите си за мен?

- Писна ми всички все това да повтарят.

- Тихо, да не искаш да събудиш съседите?

- Тогава се вслушай, спри да се държиш като глупак и върви

- Като че могат да чуят нещо друго освен звука на този теле­

при доктор Джейн.

визор. Хей, това е епизодът с прилепа...

- Вече не се ли сбогувах с теб?

Рот остави Бъч да си говори сам, прибра пистолета си и от­

- Р о т . . .

вори прозореца по-широко, а после се запъти към килера. Един­

Рот затвори прозореца, доближи се до нощното шкафче и

ственото предупреждение, което отправи към ченгето, преди да

мушна трите урни в джобовете на якето си.

хвърли първия деветдесеткилограмов сандък, беше:

Обществото на лесърите имаше претенции към сърцата на

- Подготви се, Ефи.

мъртвите си воини точно колкото и Братството, така че в мига

Възклицанието „Исусе Христе" бе прекъснато от стон.

щом лесърите разберяха, че някой от техните е повален, праве­

Рот подаде глава навън и прошепна:

ха проучване и се запътваха към съответния адрес. Със сигур­

- Нали си добър католик? Това не е ли богохулство?

ност някой от мръсниците, убити от него тази вечер, се беше

Тонът на Бъч беше такъв, все едно някой бе подпалил пожар