Отмъстена любов

обадил за подкрепление по време на боя. Нямаше как да не зна­

в леглото му.

ят. Нямаше как да не дойдат тук.

- Току-що хвърли върху мен половин кола, без да кажеш

Рот избра възможно най-добрата позиция за отбрана, коя­

друго освен реплика от „Мисис Даутфайър".

то беше в задната спалня и насочи оръжието си към входната

- Вкарай ръцете си в действие като добро момиче и се спра­

врата. Нямаше да си тръгне, докато не станеше крайно нало­

ви с положението.

жително.

Докато Бъч продължаваше да ругае на път за ескалейда, пар­

киран под няколко бора, Рот се запъти обратно към килера.

Когато Бъч се върна, Рот му хвърли още един сандък.

- Остават два.

Пъшкането се повтори, последвано от ругатня.

ОКРАЙНИНИТЕ НА КОЛДУЕЛ СЕ СЪСТОЯХА ОТ ФЕРМИ И ГОРИ,

- Да ти го начукам.

като фермите бяха два вида - произвеждаха мляко или ца-

- Можеш да забравиш.

рсвица. Мандрите бяха повече заради късия летен сезон. Го­

- Хубаво, тогава си го начукай сам.

рите също бяха два типа. Боровете растяха по склоновете на

82

Д Ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

83

планините, а дъбовете ограждаха образувалите се по поречието

В чашата на Леш беше сипано кафе бавно и грижливо. Пос­

на река Хъдсън блата.

ледва захар, а лъжичката, използвана за разбъркване, зазвънтя

Без значение от пейзажа, естествен или индустриален, нали­

меко. Господин Д. би обърсал с радост задника на Леш, ако го

це бяха малко използвани пътища, къщи, раздалечени на кило­

поискаше от него, но той не си падаше по тези неща. Малки­

метри една от друга, и необщителни съседи, готови да дръпнат

ят мръсник умееше да убива като никой друг. Същинска кукла

спусъка срещу всяка жива душа.

Чъки* сред убийците. Също така умееше да приготвя отлично

Леш, син на Омега, седеше пред очукана маса в едностайна

аламинути. Палачинките му правеха купчина, висока като не­

ловна хижа насред гората. Върху овехтялата дървена повърх­

бостъргач, пухкави като облак.

ност пред себе си той беше разстлал всички възможни финан­

Леш погледна часовника си. Бе марка „Джейкъб енд К о " и

сови документи на Обществото на лесърите, които беше успял

беше покрит с диаманти, така че на приглушената светлина от

да открие, изпринтира или копира на лаптопа си.

екрана на компютъра се виждаха безброй блестящи точки. В

Такава гадост.

действителност беше имитация, купена от Е-bay. Искаше да

Протегна се и взе извлечението от банка „Евъргрийн", което

има оригинален такъв, само че... не можеше да си го позволи.

беше прегледал вече повече от десет пъти. Най-голямата банко­

Естествено, задържа банковите сметки на „родителите" си, след

ва сметка на Обществото съдържаше сто двайсет и седем хиля­

като уби двамата вампири, отгледали го като свой собствен син

ди петстотин четирийсет и два долара и петнайсет цента. Балан­

и въпреки че там имаше много в зелено, той се въздържаше да

сът на останалите, разпределени между шест различни банки,

ю използва за фриволни капризи.

варираше между двайсет долара и двайсет хиляди.

Имаше да плаща сметки. Ипотеки, оръжия, муниции, дрехи,

Ако това беше всичко, с което разполагаше Обществото, то

наеми за жилища и коли. Лесърите не се хранеха, но имаха нуж­

те едва се крепяха на нестабилния ръб на банкрута.

да от много други ресурси, а Омега не се интересуваше от пари.

Набезите от лятото им бяха осигурили вещи, предимно цен11о пък той имаше способността да създаде от нищото каквото

ни антики и сребро, но осъществяването на сделките за продаж­

си пожелае - от топло ястие до блестящите роби, в които толко­

бата им се оказа сложно, защото изискваше прекалено много

ва много му харесваше да обгръща призрачното си тяло.

контакти с хора. Бяха си присвоили и банкови сметки, но източ­

На Леш не му бе приятно да го признае, но имаше усеща­

ването им от човешки банки не беше лесна работа. Както той

нето, че истинският му баща си пада малко мека китка. Никой

беше научил от горчив опит.

истински мъж не би позволил доброволно да бъде облечен в

- Искате ли още кафе?

тези лъскави парцали.

Леш вдигна поглед към онзи, когото смяташе за своя дясна

Взе чашата си с кафе, а часовникът му проблесна и той се

ръка, и си помисли какво чудо беше, че господин Д. още е наоко­

намръщи.

ло. Когато Леш влезе в този свят за първи път, прероден благода­

Това беше символ на положението му.

рение на истинския си баща, Омега, се чувстваше изгубен, а ето

- Момчетата ти се бавят - изрече троснато.

че сега враговете се превръщаха в негово семейство. Господин

- Ще дойдат. - Господин Д. отиде до хладилника, датиращ от

Д. играеше ролята на негов водач, но Леш бе предположил, че и

седемдесетте години и го отвори. Не само че вратата му скърца­

той като всяка туристическа карта ще изчерпа своята полезност,

ше и имаше цвят на мухлясала маслина, но от него течеше вода

щом новата територия бъдеше опозната от пътешественика.

като от лигавещо се куче.

Не се оказа така. От негов съветник малкият тексасец се

Беше повече от нелепо. Трябваше да направят някои подо­

беше превърнал в негов последовател.

брения на жилищата си. Или поне на неговото.

- Да - отговори Леш. - И нещо за ядене.

- Да, господине. Има бекон и от онова сирене, което харес­