Отмъстена любов

бе имало.

Което, разбира се, бе невъзможно. Беше тъмно и той бе ста­

нал в четири сутринта преди две денонощия, така че зрението

ДОКАТО ХАВЪРС ПРЕГЛЕЖДАШЕ РИВЕНДЖ, ЕЛЕНА ЗАРЕЖДАШЕ

му бе толкова остро, колкото ако се намираше под вода.

един от килерите за санитарни материали, който по съвпа­

Щеше да следи тази жена. Знаеше от личен опит колко е

дение са намираше до стая номер три. Струпа пакети с ластични

трудно да загубиш колега и беше повече от ясно, че я е грижа

бинтове. Направи кула от опаковани марли. Създаде истинска

за мъртвото момиче. Въпреки всичко, последното, от което се

творба на Модиляни от кутии с хартиени салфетки, лепенки и

нуждаеха, беше развилняла се цивилна да нарушава законите и

накрайници за термометри.

дори да стигне дотам да убие главния им заподозрян.

Вече й свършваха материалите, когато съседната врата се

Хосе тръгна към необозначената си кола, паркирана отзад,

отвори с изщракване. Тя подаде глава в коридора.

където стояха линейките и персоналът излизаше за почивка.

Хавърс имаше типичния вид на лекар с очилата си с рогови

Приятелят на Криси Андрюз, Робърт Грейди, известен още

рамки, грижливо разделения на две бретон, папионката и бя­

като Боби Джи, наемаше апартамент месец за месец, след като

лата престилка. И се държеше като такъв - винаги спокоен и

тя го беше изхвърлила предното лято. Бърлогата му беше праз­

разумен, загрижен за персонала и оборудването, но най-вече за

на, когато Хосе почука на вратата около един предния следо­

пациентите си. Но в този момент, застанал в коридора, той не

бед. Заповедта за обиск, издадена въз основа на обажданията

приличаше на себе си. Мръщеше се объркано и търкаше глава­

на Криси до 911, направени през последните шест месеца, му

та си, сякаш изпитваше болка в слепоочията.

позволи да нареди на хазаина да отключи.

- Добре ли сте, докторе? - попита тя.

72

д ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

73

Той я погледна, а зад стъклата на очилата очите му бяха не­

- Изписани са шест опаковки допамин. - Той обърна бланка­

обичайно празни.

та към нея. - Виждаш ли?

- Да, благодаря. - Той й подаде рецептата, лежаща върху ме­

Тя се наведе. Със сигурност пишеше шест опаковки, а не

дицинския картон на Ривендж. - Аз... Ще бъдеш ли така любез­

шест дози.

на да донесеш допамин на пациента, а също и две дози проти­

воотрова за скорпиони? Сам бих го направил, но ми се струва,

- Докторът винаги дава едно и също на този пациент. Това и

че трябва да хапна нещо. Мисля, че имам лека хипогликемична

противоотровата.

криза.

- Винаги?

- Да, докторе. Веднага.

Мъжът я погледна с изражение, което просто крещеше „Ще

Хавърс кимна и постави картона на пациента в пластмасова­

ме оставиш ли на мира?", и заговори бавно, като че тя не владе­

та стойка до вратата.

еше английски достатъчно добре.

- Сърдечно благодаря.

- Да. Обикновено докторът сам взима лекарствата. Това за­

Лекарят се понесе по коридора, сякаш е изпаднал в транс.

доволява ли те или искаш да повдигнеш въпроса пред него?

Горкият мъж сигурно беше изтощен. По-голямата част от по­

- Не искам... и благодаря.

следните две денонощия беше прекарал в операционната зала,

- Съвсем за нищо - Той хвърли рецептата обратно в куп­

грижейки се за родилка, мъж, претърпял автомобилна катастро­

чината и се втурна навън, очевидно разтревожен, че може да й

фа, и дете с тежки изгаряния от тенджера с вряща вода върху

хрумне някоя друга мъдра идея за разследване.

печката. И всичко това, при положение че не беше излизал в

Що за състояние изискваше 144 дози допамин? И противо­

отпуск от две години. Винаги беше на повикване. Непрестанно

отрова?

на линия.

Освен ако Ривендж не се канеше да предприеме безкрайно

Нещо подобно на нейната ситуация с баща й. Така че знаеше

дълго пътуване извън града. До някое враждебно място пълно

отлично колко е уморен той.

със скорпиони, все едно излязло от филма „Мумията".

В аптеката тя подаде рецептата на фармацевта, който никога

Елена тръгна по коридора към стаята за прегледи, като едва

не обелваше и дума извън работата и днес не се държеше по-

крепеше кутиите. В мига, в който уловеше една, тръгнала да

различно. Мъжът отиде отзад и се върна с шест опаковки допа­

пада, някоя друга започваше да се изплъзва. Почука на вратата

мин и две дози противоотрова.

с крак и после едва не изсипа всички опаковки докато натиска­

Подаде й лекарствата и постави табелка, гласяща: „ВРЪ­

ше дръжката.

ЩАМ СЕ СЛЕД 15 М И Н У Т И " , а после излезе през изрязаната

- Това ли е всичко? - попита Ривендж с твърд тон.

до гишето врата.

Той да не искаше цял кашон?

- Почакай - заговори тя, като едва крепеше опаковките. -

- Д а .

Нещо не е наред.

Тя струпа кутиите на бюрото и бързо започна да ги подрежда.

Мъжът вече държеше кутия цигари и запалка в ръцете си.

- Трябва да ви дам торбичка.

- Наред е.

- Всичко е наред. Ще се оправя.

- Не, това е... Къде е рецептата?

- Нужни ли са ви спринцовки?

По лицето на мъжа се изписа гняв, задето тя го възпираше от

- Имам достатъчно - отвърна кисело той.

така дългоочакваната цигара, но нея не я беше грижа.

Слезе внимателно от кушетката за прегледи и облече коже­

- Дай ми рецептата.