Отмъстена любов

ното си палто. Самурената кожа още повече разшири масивни­

Фармацевтът се върна ядосано зад гишето и последва ярост­

те му рамене и той се извиси в целия си огромен ръст. С очи,

но ровене сред бумагите, като че се надяваше да запали пожар,

приковани в нея, взе бастуна си и тръгна бавно през стаята,

триейки рецептите една в друга.

като че неуверен в стабилността на тялото си... и в това как бива

приеман.

74

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

75

- Благодаря ти - каза той.

логика в посоченото най-близко лице за контакти. Мадалина,

Боже, тези думи бяха толкова прости и така често изговаря­

жената, записана в картона му, беше паднала Избраница, коя­

ни, но все пак излезли от неговата уста значеха повече, откол­

то се бе отдала на духовни напътствия на останалите. Обичана

кото й се нравеше. По-точно не казаното от него беше толкова

жена с достойнства, за която Елена само беше слушала, но не

значимо, а изражението на лицето му. В аметистовия му взор

познаваше лично. Беше станала спътница на Ремпун, потомък

имаше дълбоко погребана ранимост.

на една от най-старите и знатни фамилии.

Или може би не.

Майка. Баща.

Може би тя бе уязвимата и търсеше съчувствие у мъжа, до­

Значи тези самурени палта не бяха просто перчене на ново-

вел я до това състояние. В момента се чувстваше толкова слаба.

богаташ. Ривендж произхождаше от прослойка, на която Елена

Докато Ривендж стоеше до нея и прибираше кутиите една след

и семейството й някога бяха принадлежали. Глимерата - най-

друга в тайни джобове на коженото си палто, се чувстваше ся­

висшата прослойка на вампирското общество, съдниците на до­

каш е гола, макар и облечена в униформа, без маска, въпреки че

брия вкус, господарите на добрите обноски... а също така и най-

и преди не беше носила нищо на лицето си.

жестоката общност от всезнайковци на планетата. В сравнение

Погледна встрани, но пак виждаше единствено неговите очи.

с тях манхатънските джебчии изглеждаха като желани гости за

- Пази се. - Гласът му беше така плътен. - И както вече ка­

вечеря.

зах, благодаря. Задето се погрижи за мен.

Пожелаваше му късмет в компанията им. Бог беше свидетел,

- Няма нищо - отговори тя с лице, обърнато към кушетка­

че тя и семейството й не бяха видели добро от тях. Баща й беше

та. - Надявам се, че сте получили нужното.

измамен и притиснат в ъгъла, пожертван, така че по-мощни чле­

- Донякъде поне.

нове на прослойката да могат да оцелеят финансово и социално.

Елена не се обърна, докато не чу затварянето на вратата. По­

И това беше само началото на разрухата им.

сле изруга и седна на стола пред бюрото, като се чудеше дали

На излизане от стаята за прегледи тя хвърли визитката обрат­

беше в състояние да отиде на срещата тази вечер. Не само зара­

но в боклука и взе медицинския картон от стойката до вратата.

ди баща си, но и защото...

Провери при Катя каква е следващата й задача и отиде на ре­

Страхотно. Отличен начин на мислене. Защо да не отблъс­

гистратурата, за да замести една от сестрите, излязла в почивка,

не симпатичния и нормален мъж само защото бе привлечена от

и да впише бележките на Хавърс в картона на Ривендж, както и

абсурден тип от друга планета, където дрехите струваха повече

данните от изпълнената рецепта.

от кола. Идеално.

Не се споменаваше нищо за основното заболяване. Може би

Ако продължаваше така, можеше да спечели Нобелова на­

лечението продължаваше толкова дълго, че данните фигурира­

града за глупост, цел, която копнееше да постигне.

ха в далеч по-ранен картон.

Тя се озърна наоколо в опит да се върне към действител­

Хавърс нямаше доверие на компютрите и всичко се записва­

ността... докато очите й не се спряха на кошчето за боклук. Там,

ше на хартия, но за щастие Катя беше настояла преди три годи­

върху кутийка от кока-кола, лежеше смачкана, кремава на цвят

ни да започнат да съхраняват и електронни копия, а също така

визитна картичка.

екип от догени да прехвърли медицинските досиета на абсолют­

РИВЕНДЖ, СИН НА РЕМПУН.

но всеки пациент в една обща база данни. И слава на Скрайб

Имаше само номер, но не и адрес.

Върджин за това. Когато се преместиха в тази нова сграда след

Тя се наведе и я взе, а после я приглади върху бюрото. Пръс­

нападенията, нищо друго не им беше останало.

тите й пробягаха няколко пъти по хартията, но не напипа ника­

Импулсивно тя плъзна курсора нагоре към най-скорошната

къв релеф. Изписаното беше леко вдълбано. Гравирано. Разби­

част от картона на Ривендж. Дозировката на допамин се беше

ра се.

увеличила през последните няколко години. А също и на про­

О, Ремпун. Това име й беше познато и сега вече намираше

тивоотровата.

76

д ж . p . у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

77

Тя затвори файла и се облегна назад в стола си, като скръс­

Нещо аграрно? Друг път. Тревните терени губеха битката си за

ти ръце пред гърдите си и се втренчи в монитора. Задейства

територия с асфалтовите площадки с четири към едно, а един­

се скрийнсейвърът и на екрана се появиха безброй блестящи

ствената водна площ очевидно беше създадена от човешка ръка.

звезди.

Въпросната чудесия имаше циментови бордюри като плувен

Щеше да отиде на проклетата среща, реши най-накрая.