Отмъстена любов

знаеше защо: беше убила чичо му, своя спътник... краля.

имаше важен смисъл. Подобно разсейване му идваше много до­

Питаше се как ли го е сторила. Нямаше начин да е било лес­

бре в този момент.

но - да се премине през кралската стража бе почти невъзможно,

Леш вдигна ръце напред, призова сянка, която се появи ся­

а и чичо им беше безкрайно хитър и подозрителен.

каш от нищото, и я разпростря нашироко върху пода като ман­

Ала и тя си бе получила своето. Не бе срещнала смъртта по

тия. С бърз жест я вдигна и я метна върху главата на Хекс и на­

маниера на симпатите, които предпочитаха жертвите им да из­

кара жената да изчезне, макар в действителност все още да бе в

вършват недоброволно самоубийство. Беше простреляна чети­

помещението. Както можеше да се очаква, тя взе да се бори, но

ри пъти в гърдите и ако се съдеше по прецизното разположение

един силен юмручен удар по главата накара тялото й да омекне,

на раните, Хекс го бе сторила. Тя винаги маркираше жертвите

което сериозно улесняваше отстъплението му.

си и кръстът с четирите посоки на света бе любимият й, когато

Леш я повлече извън пещерата под носовете на всички при­

си служеше с пистолет.

състващи.

Отново извърна поглед към Елена. Тя не бе престанала да

го гледа и очите й бяха невероятно топли. За миг си позволи

да потъне в състраданието им, но после вампирската му страна

Гласове... гласове, които се засилваха и изпълваха въздуха с

надделя. Като обвързан вампир безопасността на спътницата

ритмичен напев.

му беше негов пръв приоритет и колкото и да бе слаб, тялото

Но преди това бе имало и изстрели.

му, още задържано от веригите, се напрегна.

Ривендж открехна клепачи и трябваше да примигне, за да

„Върви", изрече с устни той. Когато тя поклати глава, той я

избистри червеното си зрение. Паяците се бяха махнали от тя­

стрелна остро с поглед. „Защо не?"

лото му и от килията... заместени от увеличаващи се маси от

Тя положи ръка на сърцето си и отвърна отново само с устни

неговите събратя симпати. Церемониалните им маски и роби

„Ей така".

ги правеха анонимни, за да може силата на съзнанието им да

Ривендж отпусна глава. Питаше се какво я бе накарало да

блесне по-отчетливо.

промени отношението си. Как бе възможно да дойде да го спа­

Имаше прясна кръв.

сява след всичко, което й бе сторил? Кой се бе поддал и й бе

Погледът му се насочи към... Цялото му същество изказа го­

казал истината?

590

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

591

Щеше да го убие.

му и баща му: симпатите бяха социопати със силно чувство за

Стига да се измъкнеше жив оттук де.

самосъхранение. Причината, поради която бяха избрали Ри­

Симпатите спряха да напяват и застанаха неподвижни.

вендж, един мелез, бе, че искаха да държат вампирите на раз­

След миг тишина се обърнаха към него с военна прецизност и

стояние. Ако той ги управляваше, можеха да си живеят изоли­

ниско му се поклониха.

рани в колонията.

Емоционалните им спектри набързо бяха регистрирани от

От един от ъглите се разнесе шумолене и стон. Въпреки ра­

съзнанието му, когато всеки и всяка от тях се представи на Ри­

ните си Принцесата се изправи с разрошена коса около безум­

вендж... Помнеше ги всичките от едно време, до един му бяха

ното си лице и пропито от собствената й кръв бельо.

роднини.

- Те са мои, аз съм тяхната владетелка. - Гласът й бе пре-

Искаха той да бъде техен крал. Независимо от волята на

секлив, но решителен, маниакалната й фикс идея бе достатъчна

чичо му, избираха него.

да съживи онова, което по всички правила трябваше да е мърт­

Веригите, от които висеше, се разклатиха и започнаха да го

во. - Властта е моя и ти си мой.

спускат надолу. Болката в раменете му стана нетърпима, сто­

Събраното множество вдигна глави и я изгледа. После насо­

махът му се бунтуваше. Ала не биваше да показва колко е слаб.

чиха очи към Рив.

Обкръжен от събратята си социопати, беше наясно, че боязли­

По дяволите, хипнотичното въздействие бе прекъснато.

вата им покорност няма да трае дълго и ако някак се издадеше

Рив бързо изпрати послание на Елена и Зейдист да затворят

колко е уязвим, с него бе свършено.

съзнанието си, като ги накара да мислят за нещо друго, каквото

Така че предприе единствената логична постъпка.

и да било. Колкото по-ясна бе представата, толкова по-добре.

Когато стъпалата му докоснаха студения каменен под, стег­

Усети как моделът им на мислене веднага се промени и Елена

на колене и с усилие изправи рамене, избрал да заеме класи­

си представи... маслената картина от кабинета на Монтраг?

ческата царствена поза, вместо да стори единственото, което

Рив отново се фокусира върху Принцесата, която бе забеля­

искаше, след като бе висял на ключиците си в продължение на...

зала Елена и се прокрадваше към нея с кинжал в ръка.

Колко ли дълго бе траяло? Нямаше никаква представа.

- Той е мой! - изгъргори тя и синя кръв бликна от устата й.

Рив огледа тялото си. Беше по-слабо. Много по-слабо. Ала

Ривендж оголи вампирските си зъби и изсъска като грамадна

кожата му бе непокътната, което си беше цяло чудо предвид