Отмъстена любов

раменете на Зи и посегна към веригите с малкия флекс. Остър

ръка и когато вдигна длан нагоре, чертите на суровото му лице

пищящ звук изпълни пещерата. През това време Елена продъл­

и татуировката покрай окото му се откроиха рязко.

жаваше офанзивата си с огнените струи, като задържа повечето

- Средство за унищожаване на насекоми! - Той размърда

от гадините на тавана, вместо да се сипят по главите и врато-

584

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

585

вете на двамата спасители. Флексът също помагаше, тъй като

След първите няколко дни Рив бе неспособен да се движи,

хвърляше искри, отпъждащи стражата от насекоми, но сякаш

тялото му бързо отпадаше, но изпитваше нужда да протегне

за отмъщение паяци налазиха ръкавите на Елена и запълзяха

ръка, да комуникира, да каже на Елена и придружаващите я да

нагоре по нея.

се махнат от това ужасно място.

Ривендж потръпна конвулсивно. После се раздвижи.

Като мобилизира всичките си сили, той протегна ръка, за да

Посегна към Елена с едната си ръка и от нея се посипаха

я отпрати.

скорпиони, паяци залазиха нагоре, за да се задържат по мес­

Светлината бе угаснала тъй внезапно, както се бе и появила.

тата си. Ръката се движеше бавно, сякаш бремето от втората й

Само за да бъде заменена от червено сияние, което означава­

кожа, съставена от насекоми бе твърде тежко, за да може да се

ше, че любимата му е в смъртна опасност.

помести.

Страхът за Елена вся паника у него, тялото му бе обхванато

- Тук съм - с пресипнал глас изрече Елена. - Дойдохме да

от спазми и той се замята като животно в капан.

те отведем...

Трябваше да се събуди, по дяволите. Трябваше... да дойде

От посоката, от която бяха дошли, се чу глухо изтропване.

на себе си!

Светлината, която излъчваше ръката на Вишъс внезапно угасна

и пещерата потъна в пълен мрак.

А той даде на пълзящите охранители на Ривендж свободен

достъп до всички вътре.

НИЩО. НИЩО, ДЯВОЛ ГО ВЗЕЛ.

Леш спря и огледа още една килия, изработена от някак­

Изпод гнусната маса, която го покриваше, крехкото съзна­

во странно стъкло. Празна. Както и другите три.

ние на Ривендж се пробуди в мига, когато Елена застана на пра­

Вдиша дълбоко, затвори очи и остана неподвижен. Никакви

га на пещерата. Отначало обаче той не се довери на сетивата си.

звуци. Никакви миризми освен тези на пчелен восък и влажна

През хилядата години, които бе прекарал провесен в този ад, бе

пръст, които го бяха съпровождали от самото начало. Където и

имал много сънища за нея. Мозъкът му се бе залавял за споме­

да бе отишла онази група, не беше тук долу, да му се не види.

ните, като ги използваше вместо храна, въздух и вода.

Върна се по обратния път до мястото, където коридорът се

Но чувството сега бе различно.

разклоняваше в три посоки и погледна надолу. Някой бе минал

Може би бе просто откъсването от реалността, за което се

току-що. Диря от тъмносини пръски водеше в две посоки - на­

бе молил. Макар когато майка му бе починала да бе скърбил,

дясно и направо, което означаваше, че някой бе дошъл от една­

че на всяко нещо настъпва краят, сега той мечтаеше за него и

та страна и бе поел към другата.

нямаше значение дали ще е духовен или физически.

Леш приклекна, прокара показалец по гнусните следи и раз-

Тъй че може би най-сетне бе получил едничката милост в

търка субстанцията с палец. Кръв от симпат. Господ му бе сви­

окаяния си, объркан живот.

детел, че бе пролял достатъчно от тази на любовницата си, за да

А и мисълта, че Елена наистина може да е дошла за него, го

разпознае тази отврат. Приближи ръка до носа си и вдиша. Не

плашеше повече от сегашното му състояние и от изтезанията,

беше на неговата жена. Нечия друга бе. И не беше ясно откъде

които му готвеше бъдещето.

бе дошла и накъде водеше следата.

Само че... наистина. Това беше тя, а с нея имаше и други... Чу­

Тъй като липсваше някакъв ориентир, тъкмо щеше да се

ваше гласовете им. После улови лъч светлина, усети остра воня,

втурне надясно, когато яркочервено сияние бликна откъм най-

която му припомни гадната миризма на морския бряг при отлив.

тясното разклонение - онова, което водеше направо. Той хукна

Последва пронизителен шум. Заедно със серия... миниатюр­

в тази посока, като следваше кървавата диря. Коридорът напра­

ни взривове?

ви завой и сиянието стана по-силно. Леш нямаше представа на

586

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

587

какво ще се натъкне и не щеше и да знае. Неговата Принцеса

Ала един поглед към лицето й му разкри истината. Налудни­

се намираше тук и някой щеше да му каже къде, по дяволите, е

чавата обсебеност, с която се взираше в Ривендж, не се бе про­

мръсницата.

явявала по отношение на него, колкото и бурен да бе сексът...

Без предупреждение се появи скрит проход - изникна от ко­

Не, Леш никога не е бил обект на такова маниакално желание.

ридора без праг или врата. В дъното му червената светлина бе

Тя само си бе запълвала времето с него в очакване да се осво­

ослепително ярка и Леш тръгна към източника й.

боди - и не защото й пречеше, че е задържана против волята си,

И се озова насред... Какво беше това, мамка му?

а защото бе искала да се върне при Ривендж.