Отмъстена любов

кръвта му кипна и това възвърна отчасти способността му да

каквото искаше - а то беше да си останат там, където бяха.

разсъждава и усеща. Изпита облекчение, когато лицето й въз­

Ако имаше късмет, събратята му с маски щяха да приемат,

върна нормалните си очертания... и цвят.

че ще убие натрапниците насаме.

Рив повдигна трепереща ръка и се почуди дали тя щеше да

Рив изчака, докато и последният гълтач на грехове си отиде

му разреши да я докосне.

не просто от килията, а и от съседните коридори. Едва тогава си

Тя стори нещо повече. Стисна здраво дланта му и я прибли­

позволи да отпусне напрегнатия си гръб.

жи до устните си за целувка. Все още му говореше, не че той

594

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

595

чуваше какво казва, но се опита да се концентрира. Остани с

начин не бе поел контрол над колонията, никой от тях, вклю­

мен. Изглежда, че това му повтаряше. А може би просто пред­

чително и братята, които водеха битка с лесърите на моравата,

полагаше, че е това, отгатвайки го по допира й до дланта му.

нямаше да се измъкне жив.

Елена посегна да отметне косата му назад и той остана с впе­

Погледна останалите в автомобила. Рейдж бе увит в коже­

чатление, че устните й изрекоха: „Дишай дълбоко заради мен ".

ни якета, гол и треперещ, с цвят на престояла овесена каша.

Рив вдиша, за да я зарадва и в този момент тя погледна към

Наложи се да спират два пъти, за да повръща и като го гледа­

нещо или някого зад него. Бързо кимна на който беше там.

ше как преглъща мъчително, скоро пак щяха да спрат. До него

И тогава в дясното му рамо експлодира болка, цялото му

Вишъс не изглеждаше много по-добре. Масивните му крака

тяло се сгърчи, а устата му се отвори широко да изпусне вика.

бяха прехвърлени през скута на Рейдж, главата му беше извър­

Не се чу да крещи. Не видя нищо повече. Непоносимата бол­

ната настрани, а очите - плътно затворени и беше очевидно, че

ка го прати в безсъзнание.

е получил сътресение от удара на Принцесата. От Бъч, седнал

на мястото до шофьора, се носеше тежка сладникава миризма,

която без съмнение засилваше гаденето на Рейдж.

Зад волана Тормент управляваше колата стабилно и уверено.

Поне нямаше защо да се тревожи как ще се приберат у дома.

Е

Ривендж се размърда и тя мигом насочи вниманието си към

ЛЕНА ПЪТУВАШЕ К Ъ М К Ъ Щ И НА ЗАДНАТА СЕДАЛКА НА ЧЕ-

него. Когато аметистовите му очи се отвориха с усилие, тя по­

рен ескалейд, а Рив бе сгушен до нея. Двамата бяха при­

клати глава.

тиснати плътно, но на нея й бе все едно, че мястото бе твърде

- Шш... лежи спокойно. - Елена помилва лицето му. - Шш..

тясно дори само за неговото масивно тяло. Харесваше й да е

Ривендж размърда рамене и внезапно трепна толкова силно,

така близо до нея.

че вратът му изпука. Искаше й се да може да направи повече за

Изпитваше нужда да постави ръце върху него и повече да не

него, но просто го зави по-плътно с одеялото. Дала му бе толко­

го пусне.

ва обезболяващи, колкото бе посмяла, както и антибиотици за

Веднага щом бяха извадили болтовете от раменете му, тя бе

раните на раменете, но от противоотрова се бе въздържала, тъй

сторила всичко по силите си за отворилите се ужасни рани, кои­

като не изглеждаше да има ухапвания.

то бързо бе превързала със стерилна марля. В секундата, когато

приключи, Зейдист го нарами и го изнесе от онази прокълната

Предвид надупчването на Принцесата, очевидно тези паяци

пещера, а двамата с Вишъс ги прикриваха.

и скорпиони хапеха само по команда и по някаква причина Рив

На излизане никъде не откриха Хекс.

бе пощаден от тях. Внезапно той изстена и се напрегна, като

Елена се опитваше да се успокои с мисълта, че е отишла да

подпря ръце в пода под себе си.

се присъедини към боя над земята с лесърите, но така и не успя

- Не, не се опитвай да се надигаш. - Тя леко притисна гърди­

сама да се убеди в това. Хекс не би оставила Ривендж, докато

те му надолу. - Просто лежи тук с мен.

той не напуснеше благополучно колонията.

Ривендж отново се отпусна на скута й и повдигна ръка на­

В гърдите й се надигаше тревога и за да я потуши, тя галеше

пред. Когато напипа дланта й промълви едва чуто:

гъстата черна коса на Ривендж. В отговор той обърна лице към

-Защо...?

нея, сякаш такава утеха му бе добре дошла.

Тя не можа да сдържи усмивката си.

Господи, може и да беше наполовина симпат, но бе доказал

- Знаеш ли, много често задаваш този въпрос.

на кого принадлежат чувствата му. Унищожи Принцесата и за­

- Защо дойде?

щити всички тях от ужасните създания с маски и роби. А това

След миг тя отвърна тихо:

красноречиво говореше на чия страна е. Ако той по някакъв

- Последвах сърцето си.

596

Д Ж . Р. УО РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

597

Очевидно това не го зарадва. Тъкмо обратното, предизвика

затваряха и да започваше да трепери. Сгуши се почти на кълбо

болезнена гримаса.

и тя видя как гръбнакът му изпъква и се откроява дори през

- Н е . . . заслужавам... твоята...

одеялото.

Елена се вцепени от тревога, когато той взе да кърви от очите.

- Ривендж? Събуди се. - Той я погледна. Виолетовите му

- Ривендж, лежи спокойно, моля те.

ириси бяха придобили цвета на синина от удар, мътни и пълни