Отмъстена любов

Свит на входа на пещера лежеше Вишъс, а зад него се раз­

- Ти, проклета мръснице - процеди той.

криваше извънредно непонятна жива картина.

Принцесата се извърна към него и косата й се развя в дъга.

Принцесата стоеше в дрехите, с които я беше облякъл пре­

- Как смееш да се обръщаш към мен като към...

дишната нощ. Бюстието, дългите копринени чорапи и обувките

В каменното помещение проехтяха изстрели - един, два, три,

с високи тънки токове изглеждаха нелепо извън обстановката

четири - гръмки като греди, падащи върху твърд под. Принце­

на спалнята. Синьо-черната й коса беше в пълен безпорядък,

сата замръзна в шок, докато куршумите се забиваха в гърдите й

от ръцете й капеше синя кръв, а дивите й червени очи бяха из­

и разкъсваха сърцето и белите й дробове. Синя кръв бликна от

точникът на светлината, която го бе водила. Втренчила се бе

изходните рани и оплиска стената зад нея.

в нещо като голямо парче говеждо, отрупано с рекорден брой

- Не! - изкрещя Леш и се втурна напред. Улови любовница­

насекоми.

та си тъкмо когато тя падаше и я прегърна нежно. - Не!

Дявол да го вземе, тия гадини бяха навсякъде.

Огледа помещението. Хекс тъкмо отпускаше ръката си, в

Струпани около висящото във въздуха тяло бяха белязаният

която държеше пистолета, а на устните й играеше лека усмивка,

брат Зейдист, Хекс - охранителката лесбийка и някаква жена

като че току-що се бе насладила на вкусна храна.

вампир със запалка в едната ръка и флакон с аерозол в другата.

Принцесата сграбчи реверите на опърленото палто на Леш

На групичката не й бе писано да остане още дълго на тоя

и рязкото опъване на тъканта го накара отново да насочи очи

свят. Паяци и скорпиони напредваха с пълна сила към тримата

към лицето й.

натрапници в територията им и в съзнанието на Леш изникна

Тя не гледаше него. Взираше се в Ривендж... стремеше се

мимолетна картина на скелети с оглозгана плът.

към него.

Но това не беше негова грижа.

- Л ю б о в моя...

Той си искаше жената.

Последните думи на Принцесата увиснаха в килията.

Тя очевидно си имаше свои планове. Принцесата вдигна

Леш изръмжа и запокити тялото й към най-близката стена,

окървавената си ръка и в миг пълчищата пълзящи твари, покри­

като се надяваше този сблъсък да я е убил. Нужно му бе удо­

ли стените, тавана и пода се оттеглиха като воден поток, попит

влетворението, че той последен се е разправил с нея.

от жадна почва. С изчезването им се откри Ривендж, чието едро

- Ти - насочи той пръст към Хекс, - вече си ми двойна длъж­

голо тяло бе продупчено от болтове през раменете. Истинско

ница...

чудо бе, че кожата му не бе осеяна с милиони ухапвания, а все

Отначало напевът бе тих, просто ехо, носещо се в коридо­

едно бе защитена под одеялото от осмокраки гадини.

рите отвън, но ставаше все по-силен и настойчив, по силен...

- Той е мой! - кресна Принцесата, без да се обръща към ни­

и по-настойчив, докато не започна да чува всяка сричка, изго­

кого конкретно. - Никой няма да ми го вземе.

варяна от може би сто усти. Не разбираше нищо, езикът му бе

Горната устна на Леш се дръпна и кучешките му зъби се

непознат, но без съмнение беше някакъв религиозен химн.

удължиха за миг. Тя не можеше да е казала тези думи. Нямаше

Симпатите пристигнаха в строй по двама, с дълги бели

начин да ги е казала.

роби и слабите им тела сякаш не ходеха, а се плъзгаха напред.

Та тя беше неговата жена.

Всеки от тях носеше бяло домино с дупки за очите. Когато вля-

588

А Ж . P . У О Р Д

с т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

589

зоха в помещението и започнаха да обкръжават Ривендж, не се

реща благодарност на Скрайб Върджин. Елена стоеше изпра­

стъписаха ни най-малко от вампирите, от трупа на Принцеса­

вена, а Зейдист се бе прилепил плътно до нея като броня. Това

та или от самия Леш. Постепенно те запълниха пространство­

беше добрата новина. А лошата? Двамата бяха точно срещу

то, като принудиха присъстващите да отстъпят назад и накрая

вратата и може би стотина гълтачи на грехове стояха между тях

всички външни натрапници се озоваха притиснати до стената,

и благополучния изход навън.

където вече бяха Леш и трупът на Принцесата.

Макар че ако се съдеше по погледа й, тя не се канеше да си

Време бе да си обира крушите. Каквото и да означаваше

тръгне без него.

всичко това, той не смяташе за нужно да участва. Най-малкото

- Елена... - дрезгаво прошепна той. - Не.

защото гневът беше отслабил силите му. Друга причина бе, че

Тя кимна и изрече само с устни: „Ще те освободим".

ситуацията можеше в миг да излезе от контрол, а само част от

Притеснен, Ривендж отмести поглед към люшкащите се це­

нея го засягаше лично.

ремониални одежди и за разлика от Елена знаеше много добре

Ала нямаше да си тръгне сам. Дошъл беше за жена и щеше

какво означаваха тази процесия и припяването.

да си тръгне с жена.

По дяволите. Но как така?

Светкавично бързо се провря между редиците на симпати­

Получи отговор на въпроса си, когато видя мъртвото тяло

те и отиде до мястото, където бе застанала Хекс. Тя гледаше

на Принцесата до стената. Ръцете й бяха оцапани в синьо и той

Ривендж онемяла от благоговение, като че цялата тази процесия