Отмъстена любов

Като се опитваше да не се поддава на паника, тя взе да рови

с болка. - Ривендж, моля те, пий от вената ми.

в раницата с медикаменти, чудейки се какъв симптом бе това.

Очите му се разшириха, сякаш я бе чул да изрича „Отиваме в

Ривендж улови ръцете й.

Дисниленд", или „Да си вземем ли готова храна за вкъщи?", или

- Просто... сълзи.

нещо друго също така невероятно.

Елена се взря в червените капки по страните му, приличащи

Устните му се раздвижиха и тя го спря, преди да е проговорил.

на кръв.

- Ако ме попиташ защо, ще се принудя да ти дам таймаут.

- Сигурен ли си? - Той кимна, а тя извади хартиена салфетка

Лека усмивка заигра в крайчеца на устата му, но бързо из­

и взе да попива внимателно лицето му. - Не плачи. Моля те, не

чезна. И макар острите краища на вампирските му зъби да се

плачи.

удължиха, той поклати глава.

- Не биваше... да идваш за мен. По-добре... да ме беше оста­

- Не съм като теб - промълви и със слаба ръка докосна тату­

вила там.

ираните си гърди. - Не съм достатъчно добър... за твоята кръв.

- Казах ти - прошепна Елена, като продължи да го бър­

Тя измъкна едната ръка от якето си и вдигна ръкава на по­

ше. - Всеки заслужава да бъде спасен. Така гледам аз на све­

лото си.

та. - Срещна красивите му, искрящи очи, а те изглеждаха още

- Аз ще преценя това, ако обичаш.

по-вълшебни, окъпани в червени сълзи. - Така гледам на теб.

Приближи китката си до устата му, а той облиза устни. Гла­

Той стисна клепачи, сякаш не можеше да понесе състрада­

дът се надигна у него тъй бързо и силно, че цветът се върна в

нието й.

бледите му бузи. И все пак се колебаеше.

- Ти се опита да ме защитиш от всичко това, нали? - рече

- Ти... сигурна ли си?

тя. - Това целеше сценката в „Зироу Сам". - Той кимна, а тя

В съзнанието й изникна странен спомен за тях двамата в кли­

сви рамене. - Защо тогава не разбереш и моята потребност да

никата, преди цяла вечност, как се обикаляха, изгарящи от же­

те спася, след като направи същото за мен?

лание, което не смееха да удовлетворят. Усмихна му се.

- Различно е... Аз съм... симпат...

- Напълно. Съвсем сигурна съм.

- Все пак не си изцяло симпат. - Тя си припомни обвързва­

Тя поднесе вената си до устните му и знаеше, че той няма

щия му аромат. - Нали?

да може да й устои. Разбира се, опита се да се бори... и изгуби.

Ривендж кимна неохотно.

Ривендж заби зъби и преглътна силно. От устните му се отрони

- Но не съм достатъчно... вампир... за теб.

стенание, а очите му се притвориха в блаженство.

Тъгата у него растеше, дъждовен облак се надвеси над тях

Елена приглади косата, която бе пораснала от двете страни

двамата. Елена се бореше да намери подходящите думи, докос­

на щръкналите нагоре кичури на темето му и изпита безмълвна

на отново лицето му... и установи, че кожата му е обезпокои­

радост, докато той се хранеше.

телно студена. По дяволите, щеше да го изгуби в ръцете си. С

Това щеше да го спаси.

всеки изминал километър към безопасността тялото му отпада­

ше, дишането му ставаше по-затруднено, сърдечният му ритъм

отслабваше.

Тя щеше да го спаси.

- Би ли направил нещо за мен? - попита тя.

Не кръвта й, а сърцето й щеше да го спаси.

- Да... моля те - дрезгаво изрече той, макар очите му да се

Докато Ривендж се хранеше от китката на любимата си, го

598

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

599

завладяха чувства, по-могъщи от разума му. Тя дойде за него.

- Съжалявам за това.

Измъкна го оттам. И макар да знаеше всичко за него, го хране­

- Недей. - Тя се усмихна и го погледна в очите. - Не зависи

ше и го гледаше с неизмерима нежност.

от теб. А и това вероятно означава, че си вън от опасната зона.

Но не беше ли това повече свидетелство за нейния характер

И вътре в еротичната. Чудесно. Тъкмо крайностите правеха

като личност, отколкото за чувствата й към него като към мъж?

живота интересен.

Не беше ли проява на дълг и състрадание, а не на любов?

- Елена... - Той издиша бавно и продължително. - Не мога

Беше твърде слаб, за да разчете емоционалния й спектър.

да се върна към стария си начин на живот.

Поне отначало.

- Ако ми казваш, че вече няма да си наркобарон и сутеньор,

Ала заедно с тялото започна да се съвзема и умът му и той

бих казала, че не съм съкрушена.

разбра какво изпитва тя...

- О, с тези глупости така или иначе е приключено. Не, не

Дълг. Състрадание.

мога да се върна в Колдуел.

//любов.

- Защо? - Когато той не отговори, тя каза: - Надявам се да

Наситено чувство на радост пламна в гърдите му. Една част

го направиш. Искам го.

от него се чувстваше, сякаш е спечелил от тотото при мизерни

Обвързаният вампир у него заликува. Но трябваше да е ре­

шансове. Но дълбоко в себе си съзнаваше, че това, което пред­

алист.

ставляваше, щеше да ги раздели, дори и останалите от вампир-

- Аз съм различен от теб - повтори той лайтмотива си.

ското общество да не научат никога за смесената му кръв. Та

- Не, не си.

той се водеше водач на онази колония.

Тъй като тя имаше нужда от убеждаване, а не му хрумваше

А там не беше подходящо място за Елена.

по-добър начин да докаже правотата си, той хвана ръката й и

Ривендж се отдръпна от вената й и облиза устни.