Отмъстена любов

бълване на огън то се нуждае от кратко поемане на въздух.

Пред тях насред помещението с течни стени и под висеше

Драконът не беше глупав и приклекна, вдигнал напред за от­

огромен пашкул, външната обвивка на който бе лъскава и дви­

брана единия си крайник с остри нокти. Леш спря точно извън

жеща се.

обсега му и не даде на говедото шанс да атакува. Запрати енер­

- О... Господи - задавено промълви Елена. - Не.

гийната топка право в гърдите на чудовището и тя го просна в

безсъзнание.

Леш не спря да си пече шишчета над димящото туловище.

Леш бе упражнявал уменията си в свърталището на Омега и

Без съмнение, след като няколко пъти си поемеше дълбоко

само колко добре му идваше положеният труд в нощ като тази.

дъх, драконът щеше да се съвземе и да рипне, изпълнен с нова

Щом двете групи лесъри, които бе призовал от съседния град,

енергия, ала за момента пространството между Леш и хамбара

влязоха в бой с братята, той се озова лице в лице със звяр с

беше чисто.

размерите на форд „Експедишън" и двамата започнаха да се за­

Със завиден спринт той се добра до пристройката и нахлу

мерят с мълнии.

в празното, с нищо невпечатляващо пространство. В далечния

Като отскочи по-далеч от къщата, защото в тази ситуация

ъгъл видя бокс за коне и последва мокрите следи от стъпки до

най-малко желана бе намесата на пожарната в Платсбърг, той

там. Те се губеха в един черен квадрат.

зърна друга групичка вампири, насочила се към пристройка­

Да вдигне плочата се оказа мъчна работа, съпроводена с го­

та встрани. Влязоха вътре и тъй като не се показаха повече,

лямо пъшкане, но гледката на още следи по стъпалата надолу му

582

Д Ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

583

вдъхна сили. Като ги последва чак до последното, той се озо­

светещите си пръсти. - Всеки екстерминатор би желал да има

ва в каменен коридор и благодарение на червената светлина от

такъв в колата си.

черните свещи можа да проследи мократа следа. Ала тази пътна

- Аз пък имам малък флекс - съобщи Зи и измъкна черен

карта не беше трайна. Заради топлината от свещите водата съх­

инструмент от колана си. - Ако разчистиш пътя, ще го свалим.

неше бързо и когато достигна до разклонението на трите кори­

Вишъс приклекна до външния ръб от бъкащи насекоми и ръ­

дора, вече нямаше никаква представа накъде е тръгнала групата.

ката му освети морето от малки телца и потрепващи крачета.

Вдиша с надеждата да улови следа, но до обонянието му сти­

Елена притисна устата си с ръка, за да не изкрещи с всич­

гаше единствено мирис на восък и на пръст. Нищо друго. Ника­

ка сила. Не можеше да си представи тази гадост върху своето

къв звук. Нито помен от движение. Сякаш четиримата, които бе

тяло. Ривендж бе жив... но как беше оцелял? Без да бъде изпо-

видял да слизат долу, бяха изчезнали.

хапан до смърт? Без да обезумее?

Огледа посоките - вляво, вдясно, напред.

Светлината от ръката на брата образува прав лъч и изпе­

Импулсивно пое наляво.

пелявайки гадините, разчисти пътя до мястото, където висеше

Ривендж, като остави само пепел и воня, заради която отчаяно й

се прииска да имаше тапи за нос. Изгарящият лъч се разпростря

и създаде пътека.

- Мога да задържа така, но действайте бързо - каза Вишъс.

Хекс и Зейдист мигом скочиха в пещерата и паяците на та­

МИТЕ НА ЕЛЕНА ОТКАЗВАХА ДА В Ъ З П Р И Е М А Т ВИДЯНОТО. ТЕ

вана реагираха, като проточиха нишки от тавана, подобно на

просто отричаха ситуацията.

кръв, изцеждаща се от дълбока рана. Елена гледа само няколко

Нямаше начин да са паяци. Невъзможно бе да вижда хиляди

секунди как двамата отбиват нашествениците, преди бързо да

и хиляди паяци... о, Господи, паяци и скорпиони... покриващи

свали раницата си и да бръкне в нея.

не само стените и пода, но и...

- Ти пушиш, нали? - попита тя Вишъс, докато махаше шала

С ужас тя осъзна какво висеше в средата на помещението.

от врата си, за да го омотае на главата си. - Кажи ми, че си но­

Висеше на въжета или вериги. И беше обвито с гъмжащи маси

сиш запалката.

от тварите, покрили всеки квадратен сантиметър на килията.

- Какво си намислила да... - По лицето му плъзна усмивка,

- Ривендж... - простена тя. - О, Скрайб Върджин, помогни ни!

когато видя в ръката й флакон с аерозолен спрей срещу тропи­

Без да мисли, се стрелна напред, но силната ръка на Хекс я

чески насекоми. - В задния ми десен джоб е.

задържа.

Обърна се, за да може Елена да извади масивната златна

- Н е .

запалка. Щом вече беше в ръката й, пристъпи в помещението.

Като се бореше с желязната хватка около рамото си, Елена

Флаконът нямаше да изтрае дълго, така че не го използва, дока­

разтърси силно глава.

то не застана точно зад Хекс и Зейдист.

- Трябва да го спасим!

- Наведете се! - викна им тя, след което натисна бутона за

- Не съм казала, че ще го оставим - сухо изрече другата

пръскане и щракна запалката.

жена. - Но ако влезем там, ще бъдем поразени от библейска

Двамата приклекнаха и тя изпепели въздушната стража със

напаст. Трябва да измислим как да...

силен пламък.

Проблесна ярко сияние, което накара Хекс да млъкне и Еле­

След като пътят им мигом се разчисти, Хекс се качи върху

на да извърне глава. Вишъс бе свалил ръкавицата на дясната си