Отмъстена любов

тунели, водещи към отоплителната и вентилационната инста­

пред тази на Хекс. Проблемът бе, че не установяваше връзка

лация, колонията бе изградена на принципа на мравуняк, който

с него като симпат със симпат. Всъщност, не можеше да ус­

се бе разраствал с времето с нови разклонения, отиващи все

танови не само неговото местоположение, а и на никого друг в

по-надълбоко в земята. Строителството и поддръжката лежаха

колонията. Нещо не се връзваше. Симпатите улавяха всичко,

на раменете на работническата класа в обществото на симпа­

имащо чувства, където и да се намираше. Така че сега би тряб­

тите, използвана за робски труд и насърчавана да се плоди,

вало да открива всевъзможни емоционални спектри.

тъй че броят й се бе удвоил през времето. Средна класа нямаше.

Докато бързаше напред, огледа стената. Когато за последен

Над слугите бяха аристократите и кралското семейство.

път беше идвала тук, всичко наоколо бе представлявало груб

Не бе позволено смесването между двете класи.

камък, а сега повърхността беше гладка. Вероятно бяха напра­

Бащата на Хекс беше от класата на слугите. Това я поставя­

вили някои подобрения през изминалите десетилетия.

ше под Ривендж и не само защото той бе от кралско потекло.

- След стотина метра коридорът ще се разклони - пошепна

Формално тя бе само стъпка по-горе от кучешко лайно.

тя през рамо. - Затворниците ги държат вляво, а техните жи­

- Стойте! - извика Елена.

лищни помещения са вдясно.

Заковаха се рязко, изправени пред... каменна стена.

- Откъде знаеш? - попита Вишъс.

Като един посегнаха напред ръце и прокараха длани по глад­

Тя не отговори на брата. Нямаше защо да споменава, че е

ката повърхност. Зейдист и Елена едновременно откриха цеп­

била в една от затворническите им килии. Просто продължи на­

натини - грижливо прикрит контур, образуващ висок квадрат.

пред, като следваше редиците от черни свещи, въвеждащи ги

- Как се влиза тук, по дяволите? - процеди Зи, като почук­

все по-навътре в колонията, по-близо до помещенията, където

ваше скалата.

обитателите й спяха, хранеха се и си играеха взаимно със съз­

- Дръпнете се назад - рече остро Хекс.

нанията си. А тя все още не усещаше нищо.

Когато й направиха път с очевидното очакване за нещо зре-

Не, това не беше съвсем вярно. Имаше някакво странно ста­

лищно, тя просто отстъпи малко, засили се и блъсна стената

тично електричество. Отначало бе решила, че идва от пукането

с рамо, от което единственият резултат бе, че кътниците й се

на трептящите червени пламъчета върху всичкия този восък и

разтракаха като стъклени топчета в кутийка.

от лекото въздушно течение, което ги облъхваше. Но не... беше

- Мамка му - изруга с гримаса тя.

нещо друго.

- Сигурно те заболя - промърмори Зи. - Добре ли си?

580

Д Ж . P . у о Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

581

Стената завибрира и всички отскочиха настрани и насочиха

той остана с впечатлението, че именно оттам се прониква в

оръжията си към вратата, която изникна от камъка и се отмести

колонията.

встрани.

И колкото и приятна да бе играта на волейбомби с ламята на­

- Явно се стресна от теб - отбеляза Вишъс с нотка на респект.

среща му, той трябваше да прекрати боя и да си намери жената.

Хекс се намръщи, когато едва доловимото преди бръмчене

Нямаше никаква представа защо братята се бяха появили тук

на статично електричество се засили дотолкова, че ушите й пис­

по същото време като него, но що се отнасяше до симпатите,

наха.

готов бе да се обзаложи, че при тях нищо не е плод на случайно

- Не вярвам да е тук. Въобще не мога да го усетя.

съвпадение. Дали Принцесата не е знаела, че той идва насам и

Елена пристъпи напред, очевидно решена да потъне в откри­

не бе съобщила на Братството?

лата се тъма.

Драконът изплю нова порция пламъци, който освети битка­

- Аз мога. Той е точно...

та, водеща се на моравата пред фермерската къща. Накъдето

Три чифта ръце я сграбчиха и я задържаха на място.

и да погледнеше виждаше братя, приклекнали срещу убийци,

- Стой! - рече Хекс и откачи от колана си мощен фенер.

размахваха се юмруци, проблясваха ножове, хвърчаха тежки

Когато го включи, лъчът му освети тесен коридор, дълъг около

обувки. Симфонията от стонове, ругатни и удари го накара да

петдесет метра. В края му имаше врата.

се чувства по-силен, по-могъщ.

Вишъс тръгна пръв, Хекс го следваше плътно, а зад тях бър­

Бойците му се сражаваха с неговите учители. Не беше ли

зо вървяха Елена и Зи.

това адски поетично!

- Той е жив - каза Елена, когато стигнаха до дъното на кори­

Но дотук с носталгията. Като се съсредоточи върху ръката

дора. - Чувствам го!

си, той създаде вихрушка от молекули, завъртя ги със съзна­

Хекс очакваше неприятности със стоманената врата, но

нието си по-бързо и по-бързо, докато центробежната сила не

не - отвори се веднага и откри стая, в която... блещукаше бледа

доведе до спонтанно запалване. Когато завихрената маса от

светлина?

енергия се сви, той я задържа в дланта си и хукна напред към

Ви изруга, когато фенерът на Хекс освети помещението.

страшилището с виолетови люспи, като знаеше, че след всяко

- Какво е това, мамка му?