Отмъстена любов

рат да извикаш „О, боже, ти си жив" и „Благодаря ти, Скрайб

вълни събориха всички тях с пълна сила.

Върджин, той е изцелен", възкръсването, което Джон можеше

Озовал се по гръб заедно с другите, Джон се бореше за въз­

да види с очите си, бе най-стъписващото.

дух, докато върху бузите и устните му бавно се сипеха пар­

Леш стоеше пред бялата колониална къща в стил „Марта

ченца пепел. Предстоеше следващият взрив. Нямаше начин да

Стюарт"*, облечен в елегантни дрехи и не само изглеждаше

не дойде.

съвсем жив и самодоволен както винаги, а и като че бе заре­

Или това, или нещо още по-лошо.

ден с огромна енергия. Миришеше на лесър, но както гледаше

Ревът, разнесъл се над околността, изригна точно пред него

надолу към тях от верандата, сякаш беше самият Омега - из­

и отначало Джон си помисли, че Леш се е превърнал в петглаво

лъчваше властта на чистото зло и ни най-малко не се впечат­

чудовище, което щеше да изяде всички тях живи.

ляваше от каквито и да било изяви и сила от страна на прос­

Само че... да, беше чудовище, но когато блеснаха пурпурни­

тосмъртните.

те му люспи и опашката с шипове изсвистя във въздуха, Джон

- Здрасти, Джон-бой - лениво проточи Леш. - Нямам думи

изпита облекчение. Беше Годзилата на Братството, а не на Оме­

да изразя колко се радвам отново да видя педалската ти мутрич-

га. Алтер егото на Рейдж бе излязло наяве и грамадният дракон

ка. Изпитвам възторг почти като при прераждането си.

бе във форма и много ядосан.

Господи... Боже. Защо не можеше Уелси да се облагоде­

Дори Леш изглеждаше малко изненадан.

телства от подобен дар? Ама не... трябваше тъкмо психопат с

Драконът вдиша с могъщо засмукване нощния въздух, после

нарцистични наклонности да бъде избран да изпълни номера на

протегна шия напред и избълва толкова мощна струя огън, че

възкръсналия Лазар.

кожата по лицето на Джон се опъна като прозрачно фолио, ма­

Иронията беше, че Джон се бе молил това да се случи. Гос­

кар да бе далеч от драконовия обхват.

поди, точно след като Куин беше прерязал гърлото на негодни­

Когато пламъците се разсеяха, Леш стоеше в овъглената

ка, Джон бе отправял молитви Леш да оживее след масивната

рамка на вратата, а дрехите му пушеха, но тялото му бе не-

кръвозагуба. Спомняше си как бе коленичил на мокрите плочки

вредимо.

в банята на тренировъчния център, за да запуши раната с фла­

Чудесно. Негодникът беше огнеупорен.

нелката си. Молил се бе на Бог, на Скрайб Върджин, на всеки,

И беше готов да пусне следващата водородна бомба. Като

който би го чул, някак да оправи ситуацията.

във видеоигра събра в дланта си ново огнено кълбо и запрати

Но превръщането на Леш във вампирския еквивалент на Ан­

енергията право срещу звяра.

тихрист не беше точно неговата цел.

Той го посрещна по мъжки. Скритата същност на Рейдж пое

Докато снежинките се сипеха все по-бавно от мъгливото

непоколебимо атаката и даде на останалите нужното време да

небе, Рейдж си размени няколко думи с Леш, но бученето в гла­

се изправят на крака и да се приготвят за стрелба. Беше дър-

вата на Джон заглуши повечето от казаното. Онова, което ясно

зък и услужлив ход, но пък когато издишваш огън, трябва да

чу, бе репликата на Куин зад гърба си, която гласеше:

си устойчив на него, иначе горещината от уригването ти би ти

- Погледни го по този начин: поне можем да го убием отново.

подпалила задника.

И тогава светът се взриви. Буквално.

Джон започна да стреля, както и останалите, макар да подо­

Незнайно откъде в дланта на Леш се образува метеор и по­

зираше, че ще им трябва нещо повече от куршуми, за да повалят

летя право срещу Джон и братята - едно метафизично огнено

подобрения вариант на Леш. Тъкмо поставяше нов пълнител,

когато се появиха две пълни с лесъри коли.

* Марта Стюарт (род. 1940 г.) - популярна водеща на телевизионно пре­

даване за готварство, обзавеждане, градинарство и пр. - Бел. прев.

578

ДЖ . P. У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

579

Когато стигнаха до мястото, където коридорът се разделяше

на три разклонения, тя автоматично се насочи наляво, но Елена

се обади:

Д

- Не, право напред.

ОКАТО В С И Ч К И ТИЧАХА Н А П Р Е Д , ХЕКС БЕШЕ С К Л О Н Н А Д А

- Няма логика. - Хекс спря и сниши глас. - Там са вентила­

следва посоката указвана от Елена, но се чувстваше неспо­

ционните шахти и сервизните помещения.

койна тя да води групичката. Увеличи скоростта си и задмина

- Именно там е той.

спътницата на Рив.

Вишъс мина отпред.

- Казвай ми, ако направя погрешен завой, става ли?

- Слушай, да вървим накъдето казва Елена. Трябва да го от­

Елена кимна, а братята останаха зад нея да пазят гърба й от

крием, преди битката горе да се е пренесла тук.

евентуално нападение.

Братът пое напред и отне водачеството на Хекс. Беше изнер-

Докато напредваха по вдълбания в скалата коридор, Хекс

вящо, но вместо да се впуска във възражения, което само щеше

я измъчваше лошо предчувствие. Въобще не можеше да усети

да е загуба на време, се примири, че е втора в редицата.

Рив, което от вампирска гледна точка не беше изненадващо -

Стигнаха до завой, откъдето започваше мрежа от по-малки

Елена последна го бе хранила и кръвта й беше с предимство