Отмъстена любов

чуе. Сърцето беше отговорът. Тя доказа правотата си.

ви жест към сградата. - Постоянните проблеми в Братството,

Той се бе възкачил на трона и бе свършил доста работа от­

боевете, кралските ми дела. Това, че съм инат и премълчавам

тогава. Но в душата си оставаше боец, прикован към бюро. Не­

разни неща пред теб. - Бързо докосна тъмните си очила. - Сле­

доволството го бе направило сприхав и макар да не си бе давал

потата ми... Та ти си направо готова за светица.

сметка за това, всяка нощ бе поглеждал към изхода.

Бет се приближи към него и уханието й на разцъфнала в

Без зрение. Няма изход.

нощта роза се усили дори и на острия вятър.

Ами ако наистина всичко това беше... за добро? Ами ако

- Не това е важното.

онези проклети мъдрости са верни? Затвори ли се врата, отваря

Докосна и двете му бузи, а когато той се наведе да я целуне,

се друга. Може би тъкмо обстоятелството, че бе изгубил зре­

тя го спря. Задържа главата му, свали очилата и със свободната

нието си, го бе превърнало в онова, което трябваше да бъде -

си ръка го помилва по веждите.

истински крал на расата.

- С теб съм, защото без значение дали имаш зрение или не, в

Не беше просто син, поел бреме, наследено от баща му.

очите ти виждам бъдещето. - Клепачите му потрепнаха, когато

Ако беше истина, че загубата на зрение изостря другите се­

тя поглади леко основата на носа му. - Моето. На Братството.

тива, може би тъкмо това се бе случило със сърцето му. И ако

На расата... Имаш такива красиви очи. А сега за мен си още по-

това бе вярно...

храбър от всякога преди. Не е нужно да се биеш с ръцете си,

- Бъдещето - прошепна Бет - е в очите ти.

за да докажеш куража си. Или за да бъдеш кралят, от който по­

Рот сграбчи силно своята шелан и я притисна така плътно,

даниците ти се нуждаят. Или за да си мой хелреи. - Тя постави

че сякаш я пое в тялото си. Стояха заедно, обединени срещу

длан в средата на широките му гърди. - Ти живееш и ръководиш

зимния вятър, а тъмата в тялото му бе пронизана от топъл лъч.

от тук. От това сърце... тук.

Любовта й беше светлината в неговата слепота. Усещането,

Рот примигна силно.

че я има, беше раят, който не му бе нужно да вижда, за да знае,

Странно, запаметяващите се събития и моменти невинаги са

че съществува. И след като тя имаше такава вяра в него, то тя бе

планирани и очаквани. Естествено, преобразяването те превръ­

също така и неговият кураж и неговата целеустременост.

ща в мъж. И щом минеш през церемонията по обвързването,

- Благодаря ти, че остана с мен - промълви той задавено в

вече си част от едно цяло, не съществуваш сам за себе си. А

дългата й коса.

572

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

573

- Не бих искала да съм никъде другаде. - Тя положи глава на

местенце да е вход към колонията на симпатите. Но в цялата

гърдите му. - Ти си моят любим.

картинка имаше и някакво крайно несъответствие, сякаш ужа­

сяваща прокоба обгръщаше уж приветливото място.

Елена се огледа и почувства, че Ривендж е наблизо. Точно

преди Хекс да заговори, тя фокусира поглед към пристройка,

разположена на около сто метра от фермерската къща. Там...

Е

да, той беше там.

ЛЕНА СЕ МАТЕРИАЛИЗИРА З А Е Д Н О С БРАТЯТА НА СЕВЕР, НО

- Ще влезем през този хамбар - тихо каза Хекс и посочи

все още не можеше да изтрие Бела от съзнанието си. Жената

мястото, към което Елена беше притеглена. - Това е единстве­

бе изглеждала някак прозрачна, застанала във величественото

ният път към лабиринта. Както казах снощи, те вече ще знаят,

фоайе, обградена от въоръжени до зъби мъже. Очите й бяха

че сме тук, така че когато се озовем лице в лице, най-добра­

празни, страните - бледи и хлътнали, като че волята й бе подло­

та ни стратегия ще е да демонстрираме дипломатичен подход:

жена на огромно изпитание.

просто си вземаме един от нашите и не искаме кръвопролития.

Ала тя искаше брат й да се върне.

Те ще разберат и ще уважат логиката... преди да започнат да

Природата на лъжата бе такава, че функционираше винаги

се бият...

по един и същи начин: обективната истина биваше изопачавана,

Студеният вятър довя сладникава воня.

скривана или направо потъпквана с цел измама. По-неулови­

Всички извърнаха глави и Елена се смръщи при вида на

ми бяха мотивите зад неистините и Елена си припомни какво

мъжа, появил се изневиделица на моравата пред фермерската

бе сторила, като взе онези хапчета за Ривендж. Намеренията й

къща. Русата му коса беше пригладена назад, а очите му бяха

бяха добри и макар това да не правеше действията й редни или

някак странно лъскаво черни. Той закрачи към предната веран­

правилни, нито пък я спаси от заслужените последствия, поне

да, в походката му се долавяше гняв и силното му тяло бе на­

не бе таила злоба в сърцето си. Същото важеше и за избора на

прегнато, като че бе готов за бой.

Ривендж. Решенията му не бяха редни или правилни, но той бе

- Майната му, какво е това? - ахна Ви. - Леш ли виждам

защитавал Елена, сестра си и другите си близки от повелите на

пред себе си?

Древния закон и опасния нрав на Принцесата.

- Очевидно - рече Бъч.

Ето защо Елена реши да прости на Ривендж и се надяваше

- Не знаехте ли? - намеси се Хекс.

сестра му да стори същото.