Отмъстена любов

Рот каза няколко думи на Древния език, неща, които помне­

си сред спора.

ше баща му да изрича към Братството. Ала тонът на Рот проз­

- Пуснете я да отиде с другите. - Всички затаиха дъх в мъл­

вуча по-различно. Баща му не бе имал нищо против да си остава

чание, а сестрата на Ривендж повтори остро: - Искам тя да

у дома, на трона си.

участва.

А Рот това го съсипваше.

- Благодаря ти - едва чуто промълви Елена, сякаш вече беше

След кратко сбогуване братята и жените тръгнаха и се раз­

решено.

несе хор от трополене на войнишки обувки по мозаечния под.

- Ти си неговата жена - прошепна Бела. - Нали така?

Вратата на вестибюла се затвори.

- Д а .

Бет улови свободната му ръка.

- Той мислеше за теб последния път, когато го видях. Оче­

- Как се чувстваш?

видно беше какво изпитва към теб. - Гласът на Бела прозвуча с

По напрегнатия й глас личеше, че отлично знае какво му е,

още по-голяма сила. - Тя трябва да отиде. Дори да успеете да го

но той не се подразни от въпроса й. Бе загрижена и разтрево­

откриете, той би оживял само заради нея.

жена, както и той би бил на нейно място, а понякога не можеш

Рот, който поначало беше против идеята медицинската сес­

да сториш нищо друго, освен да попиташ.

тра да се включи в екипа, отвори уста, за да издаде забрана... но

- Бил съм и по-добре.

после си спомни как преди година-две бе прострелян в корема

Той я притегли към себе си и когато тя допря тяло до негово­

и Бет бе стояла редом с него. Тя бе причината той да оцелее.

то, Джордж също притисна глава, за да бъде погален.

Гласът й, докосването й, силната връзка помежду им бяха един­

Дори и с тях двамата Рот се чувстваше самотен. Застанал в

ственото, върнало го към живота.

голямото фоайе, чийто простор, цветове и внушителност вече

Един Бог знаеше какво бяха сторили симпатите на Рив там

не можеше да види, имаше чувството, че се е озовал точно там,

в колонията. Ако изобщо още дишаше, животът му вероятно

където най-малко би желал. Отиването на бой, макар да бе крал,

висеше на косъм.

не бе само в името на войната и на защитата на расата. То бе и

- Тя ще отиде - отсъди Рот. - Може би само така ще се из­

заради него самия. Искал бе нещо повече от това да е аристо­

мъкне жив оттам.

крат, заровен сред книжа и документи.

Тор се прокашля.

- Мисля, че не е...

Но очевидно съдбата бе решила по един или друг начин да го

- Това е заповед.

фиксира върху трона.

Настъпи дълго мълчание, наситено с неодобрение. И то бе

Той стисна ръката на Бет, после я пусна и даде команда на

прекъснато едва когато Рот вдигна дясната си ръка и на нея про­

Джордж да го води напред. Когато с кучето се озоваха във ве­

блесна масивният черен диамант, носен от всеки крал на расата.

стибюла, той отвори поредица от врати, докато накрая излязоха

- Добре. Хубаво. - Тор прочисти гърло. - Зи, искам ти да я

извън къщата.

пазиш.

С лице към двора, Рот стоеше на студения вятър, който раз­

- Разбрано.

вяваше и разбъркваше косата му. Вдиша и улови мириса на

- Моля те... - задавено проговори Бела. - Доведи брат ми у

сняг, а не усещаше нищо по страните си. Очевидно бе само обе­

дома. Доведи го където му е мястото.

щание за буря.

Настъпи кратка тишина.

Джордж приседна, докато Рот се взираше в небето, което не

После дойде обещанието на Елена.

можеше да види. Ако щеше да вали сняг, дали се бе заоблачило

- Ще го върнем. По един или друг начин.

вече? Или пък звездите не се бяха показали още? В коя ли фаза

Не беше нужно да пояснява. Жената имаше предвид жив или

беше луната?

мъртъв и всички, включително и сестрата на Рив, го знаеха.

Копнежът в гърдите му го накара да напрегне мъртвите си

570

д ж . p . у о РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

571

очи в опит да зърне предмети или очертания от света. Едно вре­

ражданията и смъртта около теб те карат да погледнеш на жи­

ме действаше... причиняваше му главоболие, но действаше.

вота по новому.

Сега дойде само главоболието.

Но от време на време, изневиделица някой достига мястото,

Зад него Бет попита:

където се усамотяваш и прекарваш най-съкровените си мигове,

- Искаш ли да ти донеса палто?

и променя цялото ти виждане за теб самия. Ако си щастливец,

Той се усмихна леко и погледна през рамо, като си я пред­

то това е твоят спътник в живота... и паметния момент за по­

ставяше застанала в рамката на входната врата, обрамчена от

реден път ти припомня, че си категорично и сигурно с точния

светлината, одваща отзад.

човек - казаното от него те докосва не защото той ти е близък,

- Знаеш ли - промълви той, - ето защо те обичам толкова

а заради съдържанието на посланието му.

много.

Пейн го удари в лицето и го пробуди.

Гласът й беше сгряващо топъл.

Джордж му върна независимостта.

- За какво говориш?

Ала Бет му връчи короната му.

- Не ме караш да се прибера вътре, защото е студено. Прос­

Щом тя успяваше да го достигне в настроението, в което беше,

то искаш да направиш да се чувствам удобно там, където съм. -

доказваше, че може да бъде направено - можеш да изречеш оно­

Той се обърна и застана с лице към нея. - Честно казано, питам

ва, което някой иска да чуе, в мига, когато му е необходимо да го

се защо ли още си с мен. След всички трудности... - Той напра­