Отмъстена любов

рикански. - Времената са такива, че трябва да се внимава.

бизнесмен, а не на долнопробен наркотрафикант. Плюс, че на

Леш извади ръката от вътрешния си джоб, като остави пис­

задната седалка имаше място за охраната.

толета на мястото му.

- Да действаме.

- Няма за какво да се тревожите.

В синхрон те отвориха вратите си и излязоха в заснежената

- Звучите много уверен.

нива, като се озоваха срещу друг голям Мерцедес.

- Аз съм този, който очисти конкурентите, затова съм уверен.

Кафяв AMG. Красота.

Очите на възрастния мъж обходиха Леш отгоре до долу, а

Леш не беше единственият, дошъл с въоръжение и амуниции

Леш знаеше, че той няма да види друго, освен сила.

на срещата. Когато вратите на кафявия автомобил се отвориха,

Като прецени, че няма време за губене, Леш изложи открито

отвътре се появиха трима типове с пистолети четирийсети ка­

либър и един, който изглеждаше невъоръжен.

искането си.

Докато лимузините предполагаха поне привидна цивили­

- Желая да получавам същото количество стока като Пре­

зованост, всички, излезли от тях, олицетворяваха насилието в

подобния и това да започне веднага. Имам достатъчно хора и

търговията с дрога, което нямаше много общо с калкулатори,

територията е моя. Нужен ми е добър и стабилен доставчик,

офшорни сметки и пране на пари.

затова поисках да се срещна с вас. Всичко е много просто. За­

емам мястото на Преподобния и тъй като вие сте този, който е

Леш се приближи към невъоръжения с ръце, извадени от

работил с него, искам да сключим сделка с вас.

джобовете на палтото си „Джоузеф Абауд". Когато се прибли­

Възрастният мъж се усмихна.

жи, запретърсва съзнанието на южноамериканския вносител,

- Никога нищо не е просто. Но пък вие сте млад и ви пред­

който, поне според сведенията на наркодилъра, измъчван от

стои сам да го откриете, стига да живеете достатъчно дълго.

тях за развлечение и изгода, бе продавал основното количество

стока на Ривендж.

- Ще се навъртам наоколо много дълго време. Можете да ми

вярвате.

564

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

565

д ж . р . у о р д

- На никого не вярвам, дори на семейството си. И се боя, че

- Успяхме - заяви доволно Леш.

не знам за какво говорите. Аз съм вносител на изящни произ­

Докато останалите в колата триумфално си пляскаха ръ­

ведения на изкуството от Колумбия и нямам представа как сте

цете, той се ухили широко като идиот. Перспективата да съз­

научили името ми и по каква причина го свързвате с някаква

даде лаборатории се оказа по-мъчна, отколкото бе очаквал, и

дейност от незаконен характер. - Възрастният човек леко се

макар още да работеше по този въпрос, нужен му бе мастит,

поклони. - Желая ви приятна вечер и ви предлагам да откриете

надежден доставчик и връзката му с Бенлоиз беше ключът към

легално приложение на несъмнените ви способности.

това. С натрупаната печалба щеше да наеме още мъже, да се

Леш се намръщи, когато Бенлоиз се насочи към колата, оста­

сдобие с първокласни оръжия, да купи нови недвижими имоти

вяйки хората си зад себе си.

и да се прицели към братята. Имаше чувството, че откакто бе

Но какво беше това, по дяволите? Освен ако нямаше да се

поел ръководството му, Обществото на лесърите бе тъпкало

превърне в дъжд от олово...

на място, но на това вече бе сложено край, благодарение на

Леш посегна към пистолета си и се приготви за престрелка...

стареца с акцента.

но не. Мъжът, опитал се да се представи за Бенлоиз, пристъпи

Когато се върнаха в Колдуел, Леш остави господин Д. и дру­

напред и протегна ръка.

гите лесъри в оная бърлога, ранчото, и потегли към облицова­

- Радвам се, че се запознахме.

ната с кафяв камък сграда. Паркира в гаража, възбуден от въз­

Леш погледна надолу и видя, че в ръката на онзи има нещо.

можностите, които обещаваше бъдещето и които го накараха да

Картонче.

осъзнае колко изпаднал беше до този момент. Парите бяха от

Леш прие ръкостискането, взе каквото му бе подадено и се

значение. Те даваха свободата да вършиш каквото поискаш, да

върна в своя мерцедес. Когато седна зад волана, видя кафявия

купуваш каквото е нужно.

автомобил да се отдалечава по черния път, а от ауспуха излиза­

Бяха власт, подредена в спретнати пачки и овързана с авто­

ше пушек в студа.

ритет.

Той погледна картончето. Върху него бе изписан телефонен

Те бяха нещото, от което се нуждаеше, за да бъде самия

номер.

себе си.

- Какво ви даде той, господарю? - попита господин Д.

Влезе през кухнята и спря за момент да се полюбува на по­

- Мисля, че сме в бизнеса.

добренията, които беше успял да внесе. Нямаше ги вече праз­

Извади мобилния си телефон и набра номера, после подкара

ните плотове и шкафове. Бяха отрупани с машина за еспресо,

колата в посока, обратна на тази, по която бяха поели хората на

електроуреди, чинии и чаши и нито една вещ не беше купена от

Бенлоиз.

евтин магазин. Хладилникът беше зареден с деликатеси, киле­

Бенлоиз прие обаждането.

рът - с вина, барът - с отбрани напитки.

- Толкова по-приятно е да се разговаря в топла кола, не ми­

Мина през трапезарията, която все още беше гола и изкачи

слите ли?

стълбите, като вземаше по две наведнъж и пътьом се разсъбли­

- Да - засмя се Леш.

чаше. С всяка крачка пенисът му се втвърдяваше все повече.