Отмъстена любов

Хекс. Беше готова да се обзаложи, че и в очите на Мърдър е

великолепното си тяло, твърдо и готово. Мускулестата му фи­

имало същата непоколебимост, когато е тръгвал да я измъкне

гура бе всичко, което една жена би си пожелала в леглото. Но

от колонията.

не всички тези прелести привлякоха вниманието й, когато той

А виж какво бе излязло от това.

легна върху нея. Тя искаше да види очите му.

Но пък, верен на себе си, той беше тръгнал сам, без подкре­

Но не се получи. Лицето му беше в сянка, тъй като свет­

пление. Докато двете с Елена поне бяха достатъчно разумни да

лината от банята идваше право зад гърба му. За миг бе почти

си осигурят сериозна помощ и сега само можеха да се молят

готова да включи лампата на нощното шкафче, но после си даде

нещата да се развият по съвършено различен начин.

сметка, че не би искала да види студеното вцепенение, което без

Щом се озоваха в къщата, Хекс си взе храна от кухнята и

съмнение се четеше в погледа му.

беше заведена в отредената й стая за гости на втория етаж, коя­

Нямаше да получи от секса онова, което искаше, помисли си

то се намираше в коридор, пълен със статуи.

Хекс. Целта няма да е да се почувстват живи.

Хранене. Пиене. Душ.

И се оказа права.

Остави лампата в банята да свети, защото стаята й беше не­

Без прелюдия. Без любовна игра. Тя отвори крака, той про­

позната, пъхна се гола в леглото и затвори очи.

никна в нея и тялото й се отпусна и го прие в резултат на биоло­

Когато половин час по-късно вратата се отвори, тя беше и

гията. Докато се движеше ритмично, главата му бе на възглав­

шокирана, и в същото време неизненадана да види грамадната

ницата до нейната, но обърната на другата страна.

сянка на прага, осветявана от светлината в коридора.

Тя не стигна до оргазъм. Той - да. Четири пъти.

- Пиян си - каза тя.

Когато се изтъркаля настрани от тялото й и легна по гръб с

Джон Матю влезе вътре без покана и заключи вратата без

тежко дишане, сърцето й бе изцяло и напълно разбито. То, про­

разрешение. Наистина бе пиян, но това не беше някаква велика

клетото, се бе напукало още от момента, в който бе оставила

сензация. Фактът, че беше сексуално възбуден, също не беше

Джон в апартамента си, но сега всеки негов тласък откъсваше

новина, достойна за първа страница.

по късче от него, от самата й същност.

Когато остави бутилката, която носеше на бюрото, тя знае­

Няколко минути по-късно Джон стана, облече се отново, взе

ше, че ръцете му са се насочили към ципа на джинсите. Имаше

си бутилката и си отиде.

около сто хиляди причини поради които да му каже да престане

Когато вратата се затвори, Хекс се покри със завивката.

с глупостите и да се разкара от нея.

Не се опита да въздържи треперенето, обхванало цялото й

Вместо това Хекс отметна завивката настрани и скръсти

тяло, не се помъчи да спре плача. Сълзите се лееха, събираха се

ръце под главата си, а гърдите й настръхнаха и то не само от

в ъгълчетата и мокреха слепоочията й. Едни се стичаха в ушите.

студа.

Други се търкулваха по бузите й и попиваха във възглавницата.

Но въпреки всички причини да не правят онова, което се

А някои замъгляваха зрението й, сякаш отказваха да напуснат

канеха, имаше един аргумент, който подкопаваше основите на

дома си.

562

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

563

Почувства се глупаво, затова вдигна ръце и ги попи със за­

- Искал си да се срещнеш с мен - рече онзи с акцент.

вивката.

Леш пъхна ръка във вътрешния джоб на палтото си и се

Плака с часове.

усмихна.

Сама.

- Ти не си Рикардо Бенлоиз. - Той погледна към кафявия

мерцедес. - Не ми е приятно с шефа ти да ми въртите номера.

Кажи на мръсника да излезе веднага от колата или си тръгвам.

А това означава, че той няма да върти бизнес с този, който про­

Н

чисти фронта в Колдуел и ще завземе пазара на Преподобния.

А СЛЕДВАЩАТА ВЕЧЕР ЛЕШ СЕ НАМИРАШЕ НА ДВАЙСЕТ И Т Р И

Човекът остана стъписан за миг, после погледна към трима­

километра южно от Колдуел, когато сви по черен път и из­

та си другари, застанали зад него. Накрая очите му се насочиха

ключи фаровете на мерцедеса. Караше бавно по изровения път

към кафявия мерцедес и той едва забележимо поклати глава.

и като използваше лунната светлина да се ориентира, мина на­

Настана пауза, после вратата откъм мястото до шофьора се

пряко през царевична нива, засипана с остатъци от стебла.

отвори и отвътре излезе по-дребен и по-възрастен човек. Беше

- Извадете си оръжията - нареди той.

безукорно облечен, с черно, идеално скроено палто и лъсна­

До него господин Д. стисна в ръце пистолета си четирийсети

ти до блясък мокасини, които оставиха размазана диря в снега.

калибър, а двамата убийци на задната седалка приготвиха пуш­

Приближи се съвършено спокоен, сякаш бе хиляда процента

ките, които им бяха дали, преди Леш да ги изведе от града.

уверен, че хората му ще се справят, каквото и да се случи.

Сто метра по-нататък Леш удари спирачки и прекара ръката

- Би трябвало да разбирате моята предпазливост - прогово­

си, облечена в ръкавица, по кожения волан. Хубавото на голе­

ри Бенлоиз с акцент, който бе смесица от френски и латиноаме­

мия черен мерцедес беше, че на излизане от него приличаш на