Отмъстена любов

Час по-късно Хекс беше застанала с протегнати напред ръце

ме Зейдист отиде до своята шелан.

и разкрачени крака в тежки обувки. Държеше „Зиг Зауер" чети-

- Мисля, че двамата трябва да си поговорите - внимателно

рийсет, вонящ на бебешка пудра и стреляше по отдалечена на

рече Рот. - Насаме.

двайсет метра мишена с форма на тяло в учебното стрелбище на

Зи кимна и изведе спътницата и детенцето си от стаята. Ко­

Братството. Въпреки миризмата си оръжието беше превъзход­

гато тръгнаха по коридора, гласът на Бела още се чуваше - въп­

но, с подходящ откат и отличен мерник.

росителен, с нарастваща паника.

Докато пробваше пистолета, усещаше как мъжете зад нея са

Внезапно прозвуча „Какво?!", подсказващо, че бомбата е

вперили напрегнати погледи. И в техен плюс, не към задника й.

пусната върху горката жена.

Не, братята не се интересуваха от дупето й. Никой от тях не

Елена се беше втренчила в прекрасния син килим. Господи...

я харесваше особено, но ако се съдеше по израженията им на

знаеше много добре какво преживява Бела в този момент. Въл­

неохотен респект, гледаха на нея като на желан съюзник заради

ните на шок от изкривената представа за света, усещането, че

точната й стрелба.

е предадена. Чувството не беше хубаво. А и не беше такова,

В съседната стрелкова кабина Елена доказваше, че не е из­

което лесно да преодолееш.

лъгала за умението си с пистолет. Беше избрала автоматично

След като се чу затварянето на врата и гласовете заглъхна­

зареждащ се, с по-малка огнева мощ, в което имаше логика, тъй

ха, Рот се огледа в кабинета, като че даваше шанс на всички да

като далеч не притежаваше физическата сила на Хекс. Точност­

преценят решимостта му.

та й бе впечатляваща за аматьор, нещо повече, държеше оръ­

- Ще го направим утре вечер, защото вече не остана доста­

жието със спокойна увереност, което обещаваше, че нямаше да

тъчно време до съмване, за да се закара кола дотам. - Кралят

гръмне някого в коляното, без да иска.

кимна към Елена и Хекс. - Дотогава вие двете оставате тук.

Хекс свали наушниците и се обърна назад към братята, от­

Значи това означаваше, че и тя щеше да отиде? Елена бла­

пуснала пистолета до бедрото си.

годари горещо на Скрайб Върджин. Колкото до оставането в

- Ще пробвам и другия, но тези двата ме устройват чудесно.

имението за през деня, трябваше да се обади на баща си, но след

И си искам ножа обратно.

като Лузи беше в къщата, тя не се тревожеше, че ще отсъства.

Беше й отнет, преди двете с Елена да се качат в черния мер­

- Не възразявам...

цедес, за да ги закарат в имението.

- Аз трябва да изляза - сухо съобщи Хекс. - Но ще се вър­

- Ще си го получиш, когато му дойде времето - каза някой.

на в...

Против волята си тя огледа зяпачите. Все същите здраве­

- Това не е покана. Оставате тук, за да знам къде сте и какво

няци. Тоест, Джон Матю не се беше присъединил крадешком.

правите. Ако става въпрос за оръжието ти, тук имаме в изоби­

Даваше си сметка, че при тази огромна територия на имението

лие. Само миналия месец прибрахме цял сандък от лесърите.

той можеше да е къде ли не, а дори и в съседния град. Когато

Искаш ли да участваш? Тогава ще останеш под покрива ни до

срещата в кабинета на краля приключи, той бе излязъл и отто­

падането на нощта.

гава не го бе видяла повече.

Очевидно бе, че кралят не се доверяваше на Хекс и това про­

Това беше добре. В момента трябваше да се съсредоточи вър­

лича по заповедта му и свирепата усмивка, която й отправи.

ху очакващото ги следващата нощ, а не върху жалкия си, сбъркан

- Е, какво решаваш, гълтачо на грехове? По моя път или хва­

любовен живот. За щастие, изглежда всичко си идваше на мястото.

щаш пътя?

Беше оставила на Ай Ем и Трез съобщения на гласовата поща, че

- Добре - троснато отвърна Хекс. - Твоя воля.

си взема почивен ден и те й се бяха обадили, да й кажат, че няма

- Винаги е моята воля - промърмори Рот. - Винаги.

проблем. Без съмнение отново щяха да я проверят, но се надява­

ше, че с подкреплението на братята ще е влязла в колонията и изля­

* * *

зла от там, преди да се събудят инстинктите им на бавачки.

560

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

561

Двайсет минути по-късно бе приключила с изпробването и

разумния избор: имаше голяма вероятност в края на утрешната

на втория „Зиг Зауер" и никак не се изненада, когато и двете

нощ единият от тях да не се върне у дома... или и двамата.

оръжия й бяха конфискувани. Връщането в къщата беше дълго

Дори с подкрепата на Братството отиването в колонията си

и напрегнато и тя погледна към Елена, за да види как понася

беше самоубийствена мисия и тя бе готова да се обзаложи, че в

ситуацията. Трудно беше да не се възхити на решителността и

момента мнозина правеха секс под покрива на имението. Поня­

силата, изписани върху лицето на медицинската сестра. Парт­

кога трябва да вкусиш от живота, преди да потропаш на вратата

ньорката на Рив бе тръгнала да спасява любимия си и нямаше

на оная с Косата.

да допусне нищо да се изпречи на пътя й.

Джон свали джинсите и тениската си и остави дрехите там,

Това беше чудесно... Но решимостта й все пак притесняваше

където паднаха. На приглушената светлина приближи към нея