Отмъстена любов

деше как да я отреже любезно. - Вие не разбирате, господарю.

дава слабост. Тук се чувстваше не на място, седнала пред во­

Ривендж е моят...

дача на расата и предлагаща план, който включваше влизане в

самия център на едно много мрачно място. Ала не можеше да

- Твоят какво?

рискува той да се усъмни в нея или да я изключи от участие,

Импулсивно, за да придаде повече тежест на позицията си,

защото колкото и притеснена да беше, нямаше намерение да

тя изтърси:

отстъпи. Да се страхуваш не означаваше, че ще се отклониш

- Той е моят хелрен. - С периферното си зрение улови как

от целта си. По дяволите, ако мислеше така, сега баща й щеше

Хекс рязко обърна към нея глава, но вече беше скочила във

да е в психиатрия, а тя самата като нищо би свършила като

вира и по-мокра от това нямаше да стане. - Той е моят парт­

майка си.

ньор... храни се от мен преди месец. Ако са го скрили някъде,

Да се върши онова, което бе правилно, понякога беше пла­

мога да го намеря. И ако са му сторили нещо... - О, Господи! -

шещо, но тук на това място я бе довело сърцето й и също то

...вероятно са му сторили, ще му е необходима медицинска по­

мощ. Аз мога да се справя.

556

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

557

Кралят започна да си играе с ухото на кучето, като търка­

Вишъс, онзи с черната ръкавица на ръката, го стрелна от

ше с палец меката му бледокафява козинка. На животното това

другия край на кабинета.

очевидно му харесваше и с въздишка се притисна към крака на

- По-лошо е от „Мери Тайлър Мур". И да те нарека идиот

господаря си.

ще е обида за всички слабоумни по света.

- Имаме си медицинско лице - отвърна Рот. - И лекар.

- Ти занасяш ли се? Бет Мидлър е върхът. И обичам океана.

- Но си нямате шелан на Ривендж.

Какво пък толкова?

- Братя - внезапно викна Рот. - Докарайте си задниците тук.

Вишъс се обърна към краля.

Вратата на кабинета се отвори широко и Елена погледна

- Каза, че мога да го ударя. Обеща ми.

през рамо към нея, като се питаше дали не е прекалила и дали

- Веднага, щом се върнете у дома - каза Рот и се изправи. -

нямаше да бъде „ескортирана" вън от имението. Без всякак­

Ще го провесим в тренировъчната зала и всички ще можете да

во съмнение всеки от десетте огромни мъже, които влязоха, с

му се изредите като на боксова круша.

лекота би изпълнил задачата. Беше ги виждала и преди в кли­

- Благодаря. Има Господ.

никата с изключение на онзи с русо-черната коса и въобще

Русо-черният поклати глава.

не бе смаяна от това, че бяха изцяло въоръжени. За нейно об­

- Кълна се, скоро ще си тръгна оттук.

лекчение никой не се втурна да я нарами, а просто насядаха в

Като един братята посочиха към отворената врата с красно­

изисканата светлосиня стая, като я изпълниха изцяло. Изглеж­

речиво мълчание.

даше малко странно, че Хекс не погледна никого от тях, а се

- Големи сте задници.

взираше право в Рот, макар че може би имаше логика. Колкото

- Добре, стига. - Рот заобиколи бюрото и...

и печени да бяха братята, в крайна сметка решаващо бе мне­

Елена подскочи на стола си. Ръката му стискаше дръжка

нието на краля.

с повод към нагръдника на кучето, а лицето на краля сочеше

Рот огледа бойците си, а очилата толкова плътно скриваха

напред, с високо вдигната брадичка, така че нямаше как да

очите му, че нямаше как да се отгатне какво мисли. Тишината

гледа пода.

бе тягостна, а сърцето на Елена бумтеше в ушите й.

Той беше сляп. И не в смисъл, че не вижда много ясно. Пред­

Най-накрая кралят проговори:

вид това как изглеждаше в момента, явно нищо не виждаше.

- Господа, тези прелестни дами искат да направят екскурзия

Кога се бе случило това? Когато го бе видяла за последен път,

на север. Готов съм да ги пусна да идат и да ни доведат Ривендж

имаше някакво зрение. В гърдите на Елена се надигна уваже­

обратно, но няма да заминат сами.

ние, докато тя и всички останали в стаята го гледаха.

Реакцията на братята бе мигновена.

- Работата е деликатна - каза Рот. - Ще трябва да изпратим

- Участвам.

достатъчно бойци, които да осигурят спасяването и прикритие­

- Бройте и мен.

то, но не бива да създаваме по-голям смут, отколкото е необхо­

- Кога тръгваме?

димо. Искам два екипа, като вторият ще е на изчакване и в го­

- Време беше, мамка му.

товност. Ще ни трябва и кола, в случай че Ривендж е пострадал

- Да му се не види, утре вечер има маратон с всичките епизо­

и се наложи да го транспортираме...

ди на „Плажове". Не може ли да тръгнем след десет, та веднъж

- За какво говорите? - прозвуча женски глас от прага.

да ги изгледам докрай?

Елена погледна през рамо и разпозна жената - Бела, спът­

Всички в стаята се обърнаха към онзи с русо-черната коса,

ницата на Зейдист, която често помагаше на пациентите в Убе­

който беше седнал в ъгъла, скръстил огромните си ръце на гър­

жището. Тя стоеше в красиво резбованата рамка на вратата с

дите си.

малкото си дете на ръце, с пребледняло лице и помръкнали очи.

- Какво? - рече той. - Все пак не е „Шоуто на Мери Тайлър

- Какво за Ривендж? - попита тя, повишавайки глас. - Какво

Мур", няма защо да ми се подигравате.

за брат ми?

558

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

559

Елена започна да се ориентира в ситуацията, а през това вре­