Първите сирени прозвучаха след не повече от пет минути и
Десет... девет... осем...
той изчака да види въртящите се червени лампи на пожарните,
Щяха да открият костите напълно овъглени. За кратък миг
които бясно фучаха по „Трейд Стрийт". Когато това стана,
той се почуди чии са. Ай Ем не беше казал, а той не го бе и
затвори очи, наложи си спокойствие... и се дематериализира
попитал.
на север.
Седем... шест... пет...
В колонията.
Бела щеше да е добре. Имаше си Зейдист и Нала, и братята и
техните
отколкото да научи истината, която би я съсипала. Не биваше
да знае, че майка й е била изнасилена и че брат й е наполовина
гьлтач на грехове.
Четири...
ЕЛЕНА? - ЧУ СЕ ГЛАСЪТ НА ЛУЗИ ОТГОРЕ. - A3 ЩЕ СИ ТРЪГ-
Хекс нямаше да припари до колонията. Ай Ем щеше да се
вам вече.
погрижи за това, защото щеше да я принуди да спази клетвата,
Елена се отърси от унеса и погледна часа в долния ъгъл на ек
която бе дала предишната нощ. Обещала бе да се погрижи за ня
рана на лаптопа. Нима беше четири и трийсет? Вече? Господи,
кого, а писмото, написано от Рив на Древния език, на което Ай
имаше чувството, че... а дори нямаше представа дали е седяла
Ем беше станал свидетел, представляваше нареждане тя да се
пред сгъваемия плот на бюрото си в продължение на часове или
погрижи за себе си. Да, изиграл я беше да го обещае. Без съм
на дни. През цялото време на екрана беше стояла страницата на
нение беше приела, че той ще иска от нея да убие Принцесата
„Колдуел Куриър Джърнъл" с обявите за работа, но тя само бе
или може би да бди над Елена. Но той беше
описвала кръгове по нея с показалеца си върху мишката.
И тя бе допуснала грешката да даде думата си, без да подозира
- Идвам. - Тя се изправи, протегна се и тръгна към стълби
с какво се обвързва.
те. - Благодаря ти, че почисти масата след храненето на татко.
Три...
Лузи подаде глава от горната площадка.
Той проследи с очи контура на покрива на клуба и си пред
- Моля, няма защо. Освен това имаш посетител.
стави как щяха да изглеждат развалините - не само около клуба,
Сърцето на Елена подскочи в гърдите.
а онези, които оставяше в съдбите на другите, докато се движе
- К о й ?
ше на север.
- Един мъж. Поканих го да влезе.
Две...
- О, господи - полугласно промълви Елена.
Сърцето на Рив се раздираше от болка и той знаеше, че е
Докато тичаше нагоре по стълбите, беше благодарна, че поне
така, защото скърбеше за Елена. Макар формално той да беше
баща й спеше дълбоко след храненето си. Само това й липсваше
бъдещият покойник.
сега, той да се разстрои от присъствието на непознат в къщата.
Едно...
Влезе в кухнята, готова да каже на Рив, или на Трез, или на
Експлозията, лумнала под главния дансинг задейства още
който и да беше там да върви по...
две - под ВИП бара и на балкона на мецанина. С невероятен
Рус мъж с много въздействащо излъчване и с черно куфарче
грохот сградата се разтърси до основи и от нея полетя вихър от
в ръка стоеше до евтината маса. Лузи стоеше до него и държе
тухли и превърнат в прах цимент.
ше палтото и торбата си, съшита от разноцветни парчета плат,
Ривендж залитна назад и се блъсна във витрината на ателие
готова да поеме към дома си.
478
Д Ж . Р . У О Р Д
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
479
- С какво мога да ви услужа? - леко намръщена попита Елена.
- Мога да остана, ако предпочиташ - предложи Лузи.
Мъжът се поклони леко и галантно положи ръка на гърдите
- Не, няма нужда, а и скоро ще се зазори.
си, а когато заговори, гласът му се оказа необичайно тих и мно
- Добре тогава.
го изискан.
Елена изпрати Лузи до вратата и се върна при адвоката.
- Търся Алин, роден син на Юис. Вие негова дъщеря ли сте?
- Ще ме извините ли за минута?
- Д а -
- Забавете се колкото е необходимо.
- Може ли да го видя?
- Бихте ли искали... нещо за пиене? Кафе? - Надяваше се той да
- Той си почива. За какво става дума и кой сте вие?
откаже, защото можеше да му го поднесе само в керамична чаша,
Мъжът погледна към Лузи, после извади от вътрешния си
а той изглеждаше по-привикнал към порцелан от Лимож, да речем.
джоб лична карта, написана на Древния език.
- Не, няма нужда, но ви благодаря.
- Аз съм Сакстън, син на Тим, адвокат, нает по завещанието
Усмивката му беше искрена, без следа от сексуален намек.
на Монтраг, син на Рем. Наскоро той се пренесе в Небитието,
Но без съмнение той я приемаше за аристократката, която би
без да остави преки наследници и според моето проучване на
могла да бъде при друго състояние на финансите й.
кръвните линии вашият баща е най-близкият му родственик и
На финансите... и на други неща.
съответно единствен наследник.
- Веднага се връщам. Седнете, моля. - Макар че скъпите му,
Елена рязко повдигна вежди.
безукорно изгладени панталони вероятно щяха да протестират
- Моля? - Когато мъжът повтори казаното, тя все още не
при допира си с не особено чистите им малки столове.
можеше да го осмисли. - Аз... ъъ... какво?
Долу в спалнята си тя измъкна изпод леглото заключена ме
Адвокатът потрети съобщението си, а умът й заработи трес
тална кутия. Занесе я горе, вцепенена от драматичните събития,