Отмъстена любов

- Да. Обадих ти се просто защото... исках да ти кажа... -

Не знам защо не съм се сещала досега да опитам с песни.

Сбогом. - Обичам те.

- Рано или късно щеше да се сетиш.

- Много си мил. Трудно е, нали? Без мамен.

- Благодаря ти, Рив.

- Да, така е.

- Сладки сънища, сестро моя.

- Ще се чуем утре, нали? Звучиш ми малко потиснат.

474

Д Ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

475

- Обичам те.

те, тук-там смачкани и захвърлени салфетки. Сервитьорките

- О... И аз те обичам. Ще ти се обадя утре.

чистеха след всеки клиент, но в тъмното не виждаш всичко,

Последва пауза.

ако си човек.

- Пази се. Грижи се за себе си, за малката и за своя хелрен.

Водопадът насреща беше спрян, така че имаше добър поглед

- Непременно, най-скъпи ми братко. Дочуване.

към общата зала - и тя не изглеждаше по-добре. Подът на дан­

Рив прекъсна връзката и остана да седи с телефона в ръка. За

синга беше надран. Навред имаше пръчки и обвивки от близал-

да поддържа светенето на екрана, натискаше един от бутоните

ки, а в един ъгъл се търкаляха дори гащички. На тавана отгоре

на всеки една-две минути. Терзаеше го това, че не можеше да се

се виждаха мрежите и кабелите на лазерното осветление, както

обади на Елена. Да й прати съобщение. Да влезе в контакт с нея.

и аплиците на лампите. Сега, когато не звучеше музика, огром­

Но тя беше там, където трябваше. По-добре беше да го мрази,

ните усилватели напомняха на спящи в пещера мечки.

отколкото да скърби за него.

В това си състояние клубът напомняше на разбулващата

В четири и трийсет получи от Ай Ем съобщението, което

сцена от „Магьосникът от О з " - магията, която нощ след нощ

очакваше. Само две думи.

властваше тук, цялата шумотевица и възбуда, бе просто комби­

„ Чисто е."

нация от електроника, алкохол и химикали, илюзия за хората,

Рив се изправи от леглото. Действието на допамина отслаб­

които влизаха през главния вход, фантазия, позволяваща им да

ваше, но в организма му все още имаше достатъчно, тъй че без

са такива, каквито не бяха във всекидневния си живот. Може би

бастуна си залитна и с усилие запази равновесие. Когато се

се натискаха да изглеждат всесилни, защото се чувстваха сла­

увери, че стои достатъчно стабилно на краката си, свали саму-

би, сексуално активни, защото се имаха за грозни, богати и ши­

рената наметка и сакото си, а пистолетите, които обикновено

козни, защото не бяха такива, млади, защото бързо препускаха

държеше под мишниците си, остави на леглото.

към средната възраст. Може би искаха да забравят болката от

Време беше да върви, да активира системата, която беше ин­

провалена връзка, или да си отмъстят, задето са били зарязани,

сталирал, след като купи тухлената сграда на клуба и я ремон­

или да се преструват, че не търсят партньор, когато всъщност

тира от основите до покрива.

отчаяно се нуждаеха от такъв.

В цялата постройка бяха прекарани кабели. И то не за музи­

То се знае, идваха за „забавление", но той беше напълно

калната уредба.

уверен, че под лъскавата повърхност имаше много чернилка.

Върна се в кабинета си, седна зад бюрото и отключи най-

Клубът, какъвто беше сега, представляваше идеалната ме­

долното дясно чекмедже. Вътре имаше черна кутийка, не по-

тафора за живота му. Той беше Магьосникът, който бе мамил

голяма от дистанционно за телевизор. Освен него единствен Ай

дори най-близките си и чрез комбинация от дрога, лъжи и изма­

Ем знаеше какво представлява тя и за какво служи. Също така

ма се бе смесил с нормалните.

само Ай Ем знаеше за костите, пъхнати под леглото на Рив - на

Но това време вече бе отминало.

човек от мъжки пол, приблизително с размерите на Рив. Но Ай

Рив направи една последна обиколка и излезе през двойните

Ем нямаше как да не знае за тях, той ги беше набавил.

врати на главния вход. Табелата на „Зироу Сам" с черните си

Рив взе дистанционното, изправи се и се огледа за последен

букви на черен фон не беше осветена - знак, че клубът вече е

път. Спретнатите купчинки документи бяха на бюрото му. Па­

затворен за тази нощ. Или по-точно, затворен завинаги.

рите лежаха в сейфа. Наркотиците бяха върнати в стаичката

Той погледна вдясно и вляво. Нямаше никой на улицата, не

на Рали.

се виждаха нито коли, нито пешеходци. Отиде да огледа улич­

Излезе от офиса. Сега, след като бе свършило работното

ката покрай страничния вход, който водеше към ВИП сектора,

време, клубът бе осветен и ВИП секторът носеше белезите от

а после бързо отиде и до другата пряка. Нямаше бездомни. Ни­

вечерта като прекомерно използвана проститутка. По лъска­

какви шляещи се наоколо.

вия черен под имаше следи от стъпки, мокри кръгове по маси-

Застанал на студа Рив се забави за миг, за да почувства сгра-

476

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

477

дите около клуба за човешко присъствие. Нищо. Наистина беше

за татуировки. След като си пое дъх, се загледа във фината пе­

съвсем чисто.

лена прах, която се стелеше надолу като сняг.

Готов за оттегляне, той се отдалечи на две пресечки от клу­

Рим бе паднал. И все пак сбогуването бе трудно.

ба, свали капачето на дистанционното и набра осемцифров код.