Отмъстена любов

- Аз бях тази, която го прати при Джина - тихо проговори

лянето на недвижими имоти и парични суми. След като това бе

Мари-Терез.

сторено, той се подписа с истинското си име на писмо, което бе

Хекс мигновено вдигна очи към нея.

написано на Древния език както и на декларация за произход.

- Кого?

Когато всичко беше готово, Рив постави книжата в черно

- Джон Матю. Аз го пратих при нея. Прецених, че ще е по-

куфарче и го връчи на Ай Ем.

лесно.

- Искам да я изведеш до трийсет минути. Направи го на

Хекс запрелиства безцелно броя на „Колдуел Куриър Джър-

всяка цена, ако се наложи дори я удари, та да изпадне в нес-

нъл" върху бюрото си.

вяст. Погрижи се брат ти да е с теб, както и целият пресонал

- Нямам представа за какво говориш.

да се е омел.

Изражението на Мари-Терез ясно говореше „Да бе, как ли

Ай Ем не каза нищо. Вместо това извади ножа, който държе­

пък не", но тя не продължи да упорства, което й правеше чест.

ше на кръста си, сряза дланта си и я протегна напред, а кръвта,

- В колко часа утре?

гъста и синя, закапа върху клавиатурата на лаптопа. Беше непо­

- За кое?

колебим, какъвто Рив го искаше, корав и стабилен.

- За срещата с новото момиче.

Тъкмо по тази причина много отдавна бе избран да върши

О,вярно.

трудната работа.

- Да кажем, в десет.

Рив преглътна със затруднение, изправи се и пое протегна­

- Добре ми звучи.

тата ръка. Скрепиха с ръкостискане кръвната клетва, а после

Мари-Терез тръгна към вратата.

телата им се срещнаха в яка мъжка прегръдка.

- Хей, ще ми направиш ли услуга? - Жената отново се обър-

Ай Ем промълви тихо на Древния език:

472

Д Ж . p . у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

473

- Познавах те добре. Обичах те като своя собствена кръв

Той стисна очи и сякаш по сигнал Нала ревна истински и

и плът. Вечно ще те почитам.

крясъкът й проехтя в телефона.

- Погрижи се за нея, чу ли? Тя ще има да беснее известно

- Извинявам се за моята малка латерна - каза Бела. - Не иска

време.

да спи, ако не я разхождам, а краката ми вече отмаляха.

- С Трез ще направим каквото е нужно.

- Слушай... помниш ли онази приспивна песен, която ти

- Нищо от случилото се не бе по нейна вина. Нито началото,

пеех, като беше малка?

нито краят. Хекс ще трябва да го повярва.

- Знам.

- О, боже мой, онази за четирите сезона? Да! Не бях се се­

щала за нея от години... Пееше ми я, когато не можех да заспя.

Разделиха се и на Рив му бе трудно да пусне рамото на ста­

Дори и когато вече бях по-голяма.

рия си приятел, най-вече защото това щеше да е единственото

му сбогуване: Хекс и Трез щяха да оспорват намеренията му,

Да, точно тази, помисли си Рив. Създадена бе по Древните

щяха да се пазарят с други решения, да се борят с нокти и зъби

митове за четирите сезона на годината и на живота, онази, коя­

за друг изход от ситуацията. Ай Ем бе достатъчно фаталист по

то бе запълвала много безсънни дни за него и сестра му - на

душа, за да не го прави. Също така бе и по-голям реалист, защо­

него в пеене, а на нея в почивка.

то друг начин наистина нямаше.

- Я ми я припомни как беше - каза Бела. - Не се сещам...

- Върви - с пресекващ глас рече Рив.

Отначало Рив запя с известна неловкост, думите излизаха

Ай Ем постави окървавената си длан върху сърцето си, по­

с труд от закърнялата памет, и той не докарваше както трябва

клони се дълбоко и излезе, без да поглежда назад.

мелодията, защото гласът му бе твърде нисък за тоналността, в

Ръцете на Рив трепереха, когато повдигна маншета си, за да

която бе композирана.

погледне часовника. Сега клубът затваряше в четири. Чистачи­

- О... точно така - прошепна Бела. - Чакай да те включа на

те идваха точно в пет. Което означаваше, че след като всички си

високоговорител...

тръгнеха, той щеше да разполага с половин час.

Прозвуча сигнал, чу се ехо и ето че плачът на Нала секна

Взе телефона си и се отправи към спалнята, като набра но­

подобно пламъци, потушени от дъжда древни думи.

мер, на който често звънеше. Докато заключваше вратата, в

На пролетта резедавата мантия... на лятото пъстроцветното

слушалката прозвуча топлия глас на сестра му:

було... на есента наметката хладна... на зимата одеялото студе­

- Здравей, братко мой.

но... Не просто сезоните на земята, а на всяко живо създание -

- Здравей.

стремеж към върха с неговото триумфално изобилие, последван

Той седна на леглото и се зачуди какво да каже. Чу се как

от плавно снижаване към меката бяла светлина на Небитието,

Нала хленчи умолително и Рив застина неподвижен. Предста­

което бе финалното приземяване във вечността.

вяше си ги двете заедно - малката, притисната към рамото на

Изпя приспивната песен два пъти и накрая текстът се изля

сестра му, крехко вързопче бъдеще, увито в меко одеялце със

гладко. Спря от опасение, че следващият опит нямаше да е тол­

сатенен кант.

кова добър.

За смъртните единственото достъпно безсмъртие беше тях­

В гласа на Бела се долавяха сълзи.

ното поколение.

- Ти успя. Приспа я.

А той никога нямаше да има такова.

- Можеш и ти да й я пееш, ако искаш.

- Ривендж? Там ли си? Добре ли си?

- Ще го правя, непременно. Благодаря ти, че ми я припомни.