Отмъстена любов

Звукът от мотор на кола, доближаваща металната порта от

предпазителите на оръжията си.

вътрешната страна на гробището ги накара да обърнат глави

надясно. Беше цивилният автомобил, паркиран по-рано в бли­

зост до пресния гроб. Таратайката спря, а ауспухът забълва

От другата страна на улицата пред гробището „Боровата го­

облаци дим. След като откачи веригата, мъжът отвори едната

ричка" Леш се приближи до хондата „Сивик", паркирана в сен­

половина на портата с надпис „Влизането забранено", после из­

ките. Когато докосна капака, той беше топъл и нямаше нужда

кара колата навън, отново слезе и я затвори.

да заобикаля до мястото на шофьора, за да знае, че прозорецът

В колата до него нямаше никой. Зави наляво и червените

е счупен. Грейди беше задигнал тази кола, за да се добере до

светлини на стоповете постепенно се изгубиха, докато се отда­

гроба на бившата си приятелка.

лечаваше.

Чу стъпките от нечии ботуши по асфалта и извади пистоле­

Леш хвърли поглед обратно към хондата, която беше един­

та от горния си джоб. Господин Д. наместваше каубойската си

ствената друга възможност на Грейди да отиде където и да било.

шапка, докато се приближаваше.

Какво се беше случило, по дяволите? Нямаше как ченгето

- Защо ни спряхте...

да не е забелязало Грейди, защото той вървеше право към

Леш спокойно насочи дулото към главата на лесъра.

колата му...

- Кажи ми защо да не пробия дупка в черепа ти на мига?

Леш настръхна и бързо се завъртя, а посипаната по улица­

Убийците от двете страни на господин Д. отстъпиха назад.

та сол изскърца под подметките му. В гробището имаше още

Доста назад.

нещо. Нещо, което току-що беше избрало да обяви присъстви­

- Защото открих, че е изчезнал - отговори господин Д. с

ето си. Нещо, което той регистрираше по подобен начин като

тексаски акцент. - Ето защо. Тези тук нямаха никаква предста­

симпатиите на север. И това беше причината полицаят да си

ва къде да го търсят.

тръгне. Бил е принуден.

- Ти отговаряше за него. Ти си го изпуснал.

- Връщайте се в къщата с парите - нареди той на господин

Светлите очи на господин Д. гледаха спокойно.

Д. - Ще се видим там.

- Броях парите. Нима искате някой друг да върши това? Не

ми се вярва.

- Да, господине. Тръгваме веднага.

Леш не обърна особено внимание на отговора. Беше твърде

По дяволите, добра логика. Леш свали оръжието и погледна

към другите двама. За разлика от господин Д., който беше на­

заинтригуван от случващото се около гроба на отишлото си без

пълно неподвижен, те не можеха да си намерят място. Което му

време момиче.

посочи абсолютно безпогрешно виновника.

- Колко са спечелените пари? - попита Леш, все още втрен­

чен в мъжете.

- Много. В ескорта са.

- Я виж ти, най-неочаквано настроението ми се подобри -

ХЕКС БЕШЕ ДОВОЛНА, ЧЕ ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ Е КАТО ГЛИ-

на. Не й отне дълго, преди Хосе де ла Крус да регистрира

измърмори Леш и прибра оръжието си. - Колкото до причината

дадената му команда и в мига, в който това стана, той постави

да ви спра, Грейди е на път да влезе в затвора с моята благосло­

чашата с изстинало кафе на стойката и запали колата.

вия. Искам да стане нечие гадже там и да се наслади добре на

Сред дърветата Грейди спря да марширува като зомби и из­

живота зад решетките, преди да го убия.

глеждаше изненадан, че седанът изобщо е бил там. Тя, обаче, не

- Ами какво ще стане с...

се притесняваше, че той ще направи нещо непредвидено. Въз­

- Имаме връзка с други двама дилъри, а и можем сами да

духът около него беше изпълнен с чувство на болезнена загуба,

продаваме стоката. Той не ни е нужен.

отчаяние и съжаление и този емоционален спектър скоро щеше

410

д ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

411

да го заведе до пресния гроб с по-голяма решителност от вся­

време да хване левия му крак и да го дръпне с такава сила, че

каква мисъл, която тя би вкарала в централния лоб на мръсника.

той вече не се интересуваше особено от случващото се с ръката

Хекс чакаше заедно с него... и веднага щом Де ла Крус си

му. Грейди изплака и се размърда в опит да се освободи, но тя

тръгна, краката му отново се раздвижиха и понесоха Грейди

притисна кръста му с коляно и усука глезена му, докато не се

към желаното от нея място.

чу изпукване. Още едно движение на ножа извади от строя и

Когато се приближи до гранитната плоча, от устните му се

другия му крак, като преряза сухожилията на бедрото му.

откъсна сподавено ридание и то беше първото от много такива.

Това преряза и писъците му наполовина.

Започна да вие, а дъхът му излизаше от устата на бели облаче­

Грейди беше победен от болката, въздухът не му достигаше

та, когато приклекна над мястото, където тялото на убитата от

и той притихна... докато тя не го помъкна към гроба. И борбата

него жена щеше да гние през следващото столетие.

му беше като плача - повече шумна, отколкото ефективна. Вед­

Ако бе харесвал Криси толкова много, да беше помислил,

нъж озовал се там, където го искаше, тя преряза сухожилията

преди да я удуши!

на другата му ръка, така че колкото й да се стремеше да отблъс­

Хекс излезе иззад дъба и се освободи от прикритието си, с

не дланите й, не беше способен да го направи. После го обърна