Отмъстена любов

което подейства на Зи и след малко по белязаното му лице се

разля широка усмивка.

Хекс прие форма сред боровете на стотина метра от гроба

Тор не се усмихна, но се забеляза лек проблясък от начина,

на Криси. Избра мястото не защото очакваше Грейди да стои до

по който някога беше показвал задоволството си, в това как се

надгробната плоча и да бърше нос в ръкава на якето си с орела

отпусна стойката му. Тор беше сериозен по природа, предпо­

на гърба, а защото искаше да се почувства още по-зле, отколкото

читаше да се убеди, че всички наокола са спокойни и в добри

вече се чувстваше. И не можа да измисли по-подходящото място

отношения, вместо да се майтапи и да държи речи. Но това не

от това, на което горкото момиче щеше да свърши идната пролет.

значеше, че не може да се забавлява наравно с тях.

За нейна изненада, обаче, не беше сама. По две причини.

Именно по тази причина беше играл отлично ролята си на

Седанът, паркиран на един завой с ясна видимост към гроба,

водач на Братството. Притежаваше нужния набор от качества,

без съмнение принадлежеше на Де ла Крус или на някой от хо­

за да се справи със задачата: разсъждаваше трезво и имаше го­

рата му. Но наоколо имаше още нещо.

лямо сърце.

Всъщност, представляваше някаква зловеща сила.

Насред смеха, звучащ от всички страни, Рейдж погледна към

Всичките й инстинкти на симпат настояха да бъде внима­

Рот и двамата се прегърнаха, а после се отдръпнаха един от

телна. Доколкото можеше да прецени, съществото беше лесър,

друг. Рот предложи на своя брат мъжкия вариант на извинение,

но с много по-голяма мощ и в бърз изблик на желание за само­

което се състоеше в здраво потупване по раменете. Обърна се

защита тя се изолира, като се сля с пейзажа.

към Зи и той кимна веднъж. А това от страна на Зи представля­

Я виж ти. Още присъстващи.

ваше съкратения вариант на „Да, държа се като задник, но си

От север се приближи група мъже, двама от които бяха доста

имал своите причини и вече всичко е наред".

високи, а третият - значително по-нисък. Всички бяха облечени

Беше трудно да се каже кой започна, но някой положи ръка

в черно и ако се съдеше по тена им, можеха да минат за нор-

на нечие рамо и после друг го направи, докато накрая се озова­

вежци. Страхотно. Освен ако в града не се бе заформила нова

ха прегърнати като при игра на американски футбол. Кръгът,

банда, чиито членове са почитатели на боя за коса „Лореал",

който оформиха във ветровитата нощ, беше неправилен, със­

групичката светлокоси бяха убийци.

тавен от различни на ръст мъже, с различна големина на тор­

Полиция, членове на Обществото на лесърите и някой по-

совете и вариращи дължини на ръцете. Но събрани заедно, те

лош и от едните, и от другите, се мотаеха едновременно около

представляваха неразривно цяло.

гроба на Криси. Какви ли биха могли да са причините?

402

А ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

403

Хекс изчака, наблюдавайки как убийците си избират дървета

и захвърли новия си телефон, като че беше ненужен боклук.

и сенки за прикритие.

Нещо, което започваше да се превръща в лош навик. - Не знам

Имаше само едно обяснение. Грейди се беше забъркал с

къде е, но ние трябва да вървим.

лесърите. Което никак не беше изненадващо, като се имаше

- Ще се върне. - Трез облече черното си кожено яке и се

предвид, че те набираха членовете си сред особено бруталните

запъти към вратата. - А и по-добре да е навън, отколкото тук,

престъпници.

като се има предвид настроението й. Ще наредя на шефа на смя­

Хекс остави минутите да се нижат в предвкусване на неиз­

ната да ме уведомява при всеки възникнал проблем и ще дока­

бежния екшън, който беше просто задължителен при филми с

рам бентлито.

такъв актьорски състав. Мястото й беше обратно в клуба, но

Той излезе, а Ай Ем провери още веднъж оръжията под

щеше да се наложи да се справят без нея, защото нямаше начин

мишниците си със смъртоносна педантичност. Тъмните му

да си тръгне от тук.

очи излъчваха спокойствие, а ръцете му бяха непоколебими.

Грейди сигурно вече беше на път за насам.

Останал доволен, мъжът взе стоманеносивото си кожено яке

Мина още малко време и задуха още по-силен вятър, а пред

и го облече.

луната се скупчиха тъмносини и сиви облаци. И после най-не­

Фактът, че якетата на двамата братя бяха подобни, не беше

очаквано лесърите си тръгнаха. И зловещото присъствие също

никак странен. Ай Ем и Трез харесваха едни и същи неща. Ви­

се дематериализира. Може би се бяха отказали, но това звучеше

наги. Макар да не бяха близнаци, те се обличаха по сходен на­

малко вероятно. Според онова, което знаеше за лесърите, може

чин и обикновено бяха въоръжени с еднакъв тип оръжия. Също

да имаха всякакви дефекти, но проблемът със съсредоточаване­

така споделяха общ начин на мислене, ценности и принципи.

то не беше сред тях. Това значеше, че или беше изникнало нещо

По едно нещо, обаче, се различаваха. Докато Ай Ем стоеше

по-важно, или бяха променили...

до вратата, той беше мълчалив и неподвижен като доберман на

Чу шумолене.

стража. Но това, че не беше разговорлив, не значеше, че не е

Хвърли поглед през рамо и видя Грейди.

също така смъртоносен като брат си. Очите му казваха много,