Отмъстена любов

Рот не го беше виждал никога досега, но изглеждаше млад за

Рейдж. Въпреки кинжала на Рив, Холивуд беше готово да скочи

ситуацията, в която току-що се беше озовал. Прекалено млад.

върху Гетсби, независимо дали в ръцете му щеше да се появи

Нищо повече от скъп жертвен агнец, притежаващ много стил.

оръжие или не.

Ривендж се приближи към младежа. Симпатът държеше

Сакстън хвърли поглед към Рейдж, а после отново насочи

бастуна си, като че беше на път да измъкне намиращия се в него

вниманието си към Рот.

кинжал, ако Гетсби дори поемеше по-дълбоко въздух.

- В деня, след като Монтраг беше екзекутиран...

- По-добре да започнеш да говориш. Веднага.

- Интересен избор на думи - прекъсна го Рот и се почуди

Рот пристъпи напред, изблъсквайки с рамене Рейдж и Зи,

какво точно знаеше стоящият срещу него.

никой от които не изглеждаше особен щастлив от смяната на

- Разбира се, че е било екзекуция. След обикновено убий­

позициите. Бърз жест с ръка спря опита им да се преместят об­

ството очите ти си остават в черепа.

ратно пред него.

Рив се усмихна и изложи на показ зъбите си.

- Как се казваш, синко? - Последното, от което се нуждаеха,

- Това зависи от убиеца.

беше нечие мъртво тяло, а с Рив наоколо нищо не беше сигурно.

- Продължавай - настоя Рот. - Рив, би ли се укротил малко

Агнецът Гетсби се поклони тържествено и се изправи. Ко­

с това острие, ако не възразяваш?

гато заговори, гласът му беше изненадващо плътен и уверен,

Симпатът се отдръпна леко, но оръжието му остана изваде­

предвид броя оръжия, насочени към гърдите му.

но и Сакстън го погледна, преди да продължи.

414

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

415

- В нощта, след като Монтраг беше екзекутиран, това беше

зад и се върна в редицата при останалите, а дланта му се озова

доставено на шефа ми. - Сакстън отвори куфарчето си и извади

обратно на оръжието.

отвътре бежов плик. - От Монтраг е.

Рот искаше да знае какво се съдържа в плика, но му беше

Той остави плика на масата с лицето надолу, за да покаже, че

ясно, че каквото и да е то, не е подходящо за голяма компания.

червеният печат не е счупен и отстъпи назад.

- И къде са шефът ти и приятелчетата му, Сакстън?

Рот погледна към плика.

- Никой от тях няма да дойде. - Сакстън хвърли поглед към

- Ви, ще ни окажеш ли честта?

празните столове. - Всички са ужасени. След случилото се с

Ви се приближи и го вдигна с облечената си в ръкавица ръка.

Монтраг се заключиха в къщите си и не мърдат оттам.

Чу се разкъсване и леко прошумоляване на хартия, когато доку­

Добре, помисли си Рот. С глимерата, изложила на показ ма­

ментите бяха извадени от плика.

лодушието си, той имаше да се тревожи за едно нещо по-малко.

Тишина.

- Благодаря, че дойде, синко.

Ви върна документите, пъхна плика в колана на кръста си и

Сакстън прие това за освобождаване, каквото и беше, зат­

се втренчи в Гетсби.

вори куфарчето си, поклони се още веднъж и се отправи към

- И ние трябва да повярваме, че не си го чел?

вратата.

- Аз не съм. Шефът ми не е. Никой не го е чел, тъй като не е

- Синко?

в нашите правомощия.

Сакстън спря и се завъртя.

- Вашите правомощия? Юрист си, а не само помощник,

- Господарю?

нали?

- Наложило ти се е да убеждаваш шефа ти за всичко това,

- Специализирам за адвокат по Древния закон.

нали? - Отговорът се състоеше в дискретно мълчание. - Значи

Ви се наведе към него и оголи кучешките си зъби.

даваш добри съвети и аз ти се доверявам, че доколкото ти е

- Сигурен си, че не си чел този документ, така ли?

известно никой не е надничал в плика и не е чел намиращото

Сакстън се взря в брата, като че запленен от татуировките по

се там. Все пак чуй съвета ми. На твое място бих си намерил

слепоочията на Ви. След миг поклати глава и заговори.

друга работа. Ситуацията по-скоро ще се влошава, отколкото

- Нямам желание да се присъединявам към списъка с онези,

да се подобрява, а отчаянието превръща в задници дори и най-

свършили мъртви и без очи върху килима си. Нито пък шефът

достойните. Веднъж вече те пратиха в устата на лъва. Ще го

ми. Печатът върху плика е поставен там от ръката на Монтраг.

направят отново.

Каквото и да е сложил вътре, то не е четено от никого, след като

Сакстън се усмихна.

е отлял восъка.

- Ако някога се нуждаете от личен юрист, обадете ми се.

- Откъде знаеш, че е пратено от Монтраг?

След всички документи за попечителство и собственост, и из­

- Почеркът отпред е неговият. Знам го със сигурност, за­

готвянето на родословни дървета през изминалото лято, се ог­

щото съм го виждал на много бележки и документи. А и беше

леждам за ново поприще.

донесен от личния му доген по негово собствено нареждане.

След още един поклон мъжът излезе редом с Ай Ем с вдигна­

Докато Сакстън говореше, Рот внимателно анализираше

та глава и плавна походка.

емоциите му и вдишваше през носа си. Не лъжеше. Съвестта

- Какво пише там, Ви? - попита бързо Рот.

му беше чиста. Беше привлечен от Ви, но с изключение на

- Нищо добро, господарю мой. Нищо добро.

това нямаше нищо друго. Дори не и страх. Беше предпазлив,

Зрението на Рот се замъгли до нормалното си ниво на безпо­

но спокоен.

лезност, а последното, което успя да види ясно, беше как леде­