Отмъстена любов

Беше се сгушил заради студа. Носеше прекалено голямо за

макар и устата му да беше плътно затворена. Ай Ем никога не

него яке, а краката му се тътреха по тънкия слой сняг. Озърташе

пропускаше нищо.

се, оглеждайки гробовете в издирване на най-пресния и ако про­

Включително и таблетките антибиотик, които Рив извади от

дължеше да върви, скоро щеше да открие този на Криси. Това,

джоба си и глътна. Както и факта, че беше извадена стерилна

разбира се, означаваше също, че щеше да забележи полицая в

игла, за да бъде инжектиран допамина.

цивилната кола. Или пък ченгето щеше да го забележи първо.

Добре. Беше време да действа.

- Добре - заяви мавърът, когато Рив спусна ръкава и отново

Стига убийците да стояха настрана, Хекс можеше да се спра­

облече сакото си.

ви с представителя на полицията.

- Какво е добре?

Нямаше да пропусне тази възможност. Нямаше начин. Из­

Ай Ем само го погледна, а очите му сякаш казваха: „Не се

ключи телефона си и се подготви за предстоящата задача.

прави, че не знаеш какво имам предвид ".

Често го правеше. С един поглед казваше всичко.

- Все едно - промърмори Рив. - Само не си мисли, че съм

обърнал нова страница в живота си.

Може да се беше погрижил за инфекцията на ръката си, но

във всички останали аспекти на живота му хаосът беше налице.

П

- Сигурен ли си?

О ДЯВОЛИТЕ, ТРЯБВА ДА ТРЪГВАМЕ - ЗАЯВИ РИВ ИЗЗАД

бюрото си. Прекъсна третото си обаждане до Хекс

Рив завъртя очи, изправи се и пъхна голяма опаковка бонбо­

ни „ М & М " в джоба на коженото си палто.

404

д ж . р . у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

405

- Повярвай ми.

беше заявил: „Без соса няма да се спогодим". И беше настоял да

Ай Ем направи скептична физиономия, а очите му се насочи­

го опита, за да се убеди, че нещата са точни. След тази приятна

ха към джоба на Рив.

сделка мавърът управляваше заведението и то най-неочаквано

- Топят се в устата, а не в ръката.

беше започнало да дава печалба. Но пък обикновено резултатът

- О, млъквай. Лекарството трябва да се приема с храна. Слу­

е такъв, ако не прибираш всеки спечелен долар, за да го пропи­

чайно да носиш със себе си сандвич с шунка и сирене?

лееш на футболни залагания. Броят на посетителите се беше

- Щях да ти приготвил лингуини със соса на Сал и да ти ги

увеличил, качеството на храната се беше върнало на предишно­

донеса. Другия път ме предупреди.

то си ниво и ресторантът беше претърпял сериозно подобрение

Рив излезе от офиса.

на интериора под формата на нови маси, столове, покривки, ки­

- Имаш ли нещо против да не се правиш на остроумен? Не

лими и осветителни тела. И всички те бяха точно на копие на

ми действа добре.

намиращите се там преди.

- Проблемът е твой, не мой.

С традициите шега не бива, беше казал Ай Ем.

Ай Ем заговори в ръчния си часовник, докато излизаше, а

Единствената промяна в интериора не можеше да бъде за­

Рив се запъти към колата, без да губи време. Когато се качи в

белязана от никого. Във всеки квадратен метър на стените и

бентлито, Ай Ем изчезна, понесъл се над земята под формата

тавана беше вградена стоманена мрежа. Вратите също бяха

на движеща се сянка. Разбърка страниците на вестник, търколи

подсилени със стомана.

захвърлена метална кутийка, разпиля тънкия снежец.

Никой не се дематериализираше вътре или навън без знание­

Той щеше да отиде на мястото на срещата пръв и да отвори

то и позволението на управата.

заведението, докато Трез шофираше.

Истина беше, че Рив притежаваше заведението, но то всъщ­

Рив беше организирал срещата там по две причини. Той

ност беше рожба на Ай Ем и мавърът имаше основание да се

беше лийдайър, така че членовете на Съвета трябваше да дой­

гордее с усилията си. Дори италианците от старата школа ха­

дат където той нареди и знаеше, че ще потръпнат гнусливо, за­

ресваха храната, готвена при него.

дето заведението е под нивото им. А това винаги му доставяше

Петнайсет минути по-късно бентлито спря под козирката на

удоволствие. Пък и неотдавна му бе станал собственик, което

обширната едноетажна сграда от полирани червени тухли. Лам­

значеше, че щяха да се намират на негова територия.

пите около ресторанта не светеха, изгасена бе дори табелата с

Това винаги беше предимство.

името му, затова пък паркингът беше озарен рт топлия оранжев

Ресторантът на Салваторе, или мястото, където се пригот­

блясък на старомодните газени фенери.

вяше известният сос на Сал, беше италианско заведение, нещо

Трез стоеше в тъмното със запален двигател и заключени

като институция в Колдуел, съществуващо повече от петдесет

врати, като очевидно комуникираше с брат си по метода на Сен­

години. Когато внукът на основателя, известен като Сал III,

ките. След миг той кимна и угаси мотора.

беше развил ужасяваща пристрастеност към комара и беше за­

- Всичко е наред. - Трез излезе и заобиколи бентлито, за да

длъжнял със сто и двайсет хиляди долара при букмейкърите на

отвори задната врата на Рив, който хвана бастуна си в ръка и

Рив, се беше наложило да бъде направено споразумение. Вну­

надигна вцепененото си тяло от кожената седалка. Докато пре­

кът беше прехвърлил собствеността на заведението на името