Отмъстена любов

което стана видима на фона на околния пейзаж. Докато се при­

по гръб, за да има добра гледка към небесата и вдигна якето му

ближаваше към убиеца на Криси, тя посегна зад гърба си и из­

нагоре.

мъкна стоманеното острие от ножницата, закрепена по продъл­

Насочи се към колана му в мига, когато му показа ножа си.

жение на гръбначния й стълб. Оръжието имаше дължината на

Мъжете бяха странни. Без значение в колко тежка ситуация

ръката й до лакътя.

се намираха, доближиш ли нещо дълго, остро и лъскаво до при­

- Здравей, Грейди - заговори тя.

митивния мозък между краката им, започваха да вдигат пара.

Грейди се извъртя, като че в задника му имаше запалена

- Н е . . . !

пръчка динамит и той се надяваше да я угаси в снега.

- О, да! - Тя поднесе острието до лицето му. - Да и още как.

Хекс държеше ножа плътно зад гърба си.

Той се съпротивляваше усилено, въпреки че беше почти раз­

- Как си?

членен на съставните си части и тя поспря, за да се наслади на

- Какво... - той погледна към ръцете й. Когато забеляза, че

шоуто.

вижда само едната, се опита да изпълзи рачешката на длани и

- Ще бъдеш мъртъв, преди да си тръгна от тук - заяви тя,

стъпала със задник, влачещ се по земята, далеч от нея.

докато той се мяташе наоколо. - Но първо двамата с теб ще

Хекс го последва, като спазваше известно разстояние помеж­

прекараме известно време заедно. Не прекалено много все пак.

ду им. Ако се съдеше по начина, по който Грейди не спираше да

Трябва да се връщам на работа. Добре че съм бърза.

хвърля поглед през рамо, очевидно се канеше да се извърти и да

Тя опря ботуша си в гръдната му кост, за да го прикове на мяс­

побегне и тя нямаше да предприеме нищо, докато...

то, отвори ципа му и смъкна панталоните надолу по бедрата му.

Бинго.

- Колко време ти отне да я убиеш, Грейди?

Грейди се хвърли наляво, но тя го последва и го сграбчи за

Изпаднал в пълна паника, той пъшкаше и се гърчеше, а кръв­

китката, докато още беше във въздуха, а инерцията му го прати

та му обагри прясно навалелия сняг.

право в хватката й. Той се озова с лице на земята и ръце зад

- Колко време, нещастнико? - Тя преряза ластика на бок-

гърба, изцяло зависещ от нейната милост. А тя бе лишена от та­

серките му марка „Емпорио Армани". - Колко дълго страда тя?

кава по рождение. С бързо движение поряза единия от трицеп-

Миг по-късно Грейди изкрещя с такава сила, че звукът дори

сите му, като разцепи едновременно дебелия плат на якето и

не прозвуча човешки, а по-скоро като зловещ крясък на черна

тънката мека кожа.

врана.

Направи го само за да го разсее и номерът подейства. Той

Хекс спря и погледна нагоре към статуята на жената, обле­

изкрещя, искайки да притисне раната. А това й даде достатъчно

чена в роба, в която се беше взирала така дълго по време на

412

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

413

службата в памет на Криси. За миг като че каменното лице се

- Аз съм Сакстън, син на Тим.

беше променило и прекрасното женско създание вече не гледа­

- Срещал съм името ти. Изготвяш родословни дървета.

ше нагоре към Бог, а по посока на Хекс.

- Така е.

Само че това не беше възможно, нали така?

Съветът беше слязъл доста ниско. Той дори не беше син на

някого от членовете му.

- Кой те изпрати, Сакстън?

Докато Рот стоеше зад стената, образувана от телата на бра­

- Заместникът на един мъртвец.

тята, ушите му долавяха далечните звуци от отварянето и затва­

Рот нямаше представа как глимерата е приела смъртта на

рянето на вратата на ресторанта, като разделяха проскърцване-

Монтраг и не го беше грижа. Стига посланието да беше достиг­

то на пантите от припяването на Франк Синатра. Каквото и да

нало до всички замесени в заговора, нищо друго нямаше значе­

очакваха, то тъкмо се беше появило и тялото му, сетивата му,

ние.

сърцето му се напрегнаха, като че наближаваше остър завой и

- Защо не кажеш за какво си дошъл?

се подготвяше да премине през него.

Мъжът остави куфарчето на масата и освободи златните за­

Очите му се фокусираха по-добре и заобикалящата го чер­

копчалки. В мига, в който това се случи, Рив измъкна червения

вена стая с бяла маса по средата, както и гърбовете на братята

си кинжал и опря върха в гърлото му. Сакстън замръзна на мяс­

придобиха по-ясни очертания, а Ай Ем се появи на вратата.

то и се озърна, без да помръдва глава.

Беше придружен от изключително добре облечен мъж.

- Може би ще е добра идея да се движиш по-бавно, синко -

Такъв, на чийто надменен задник беше щампована думата

промърмори Рот. - Пръстите на момчетата върху спусъците

глимера. С русата си вълниста коса, разделена с път на една

са прекалено бързи, а тази вечер ти си любимата мишена на

страна, той можеше да мине за Великия Гетсби. Лицето му

всички.

притежаваше такива съвършени пропорции и баланс, че той оп­

Странно плътният и равнодушен глас на Сакстън отново

ределено можеше да се нарече красавец. Черното му вълнено

прозвуча, като той внимателно подбираше думите си.

палто беше скроено специално за стройната му фигура, а в ръ­

- Ето защо му казах, че трябва да направим това.

цете си носеше тънко куфарче.

- Какво да направите? - Въпросът прозвуча от устата на