Отмъстена любов

иа среща, на която имаше вероятност някой да се опита да убие

нито срещна погледа па някого от тях, докато не се добра до мо-

краля. За втори път тази седмица.

заечния под. Но продължи да върви. Отмина братята, отиде до

Когато външните врати на имението се захлопнаха, с Тор

вратата, водеща навън в студената нощ и зачака. Единственото,

останал от другата им страна, Рот и братята се озоваха изложе­

напомнящо какво беше представлявал някога, беше линията на

ни на студените пориви на вятъра, идващ от планината, който

челюстта, издаваща желязна упоритост. Беше убеден, че ще ги

нахлуваше в двора и се завихряше около паркираните коли.

придружи и нищо не можеше да промени мнението му.

- По дяволите - промърмори Рейдж, когато насочиха внима­

Е, грешеше.

нието си към хоризонта пред тях.

Рот се приближи до него и промълви:

След малко Вишъс обърна глава към Рот, а силуетът му се

- Съжалявам, Тор...

очерта на фона на сивото небе.

- Няма за какво да съжаляваш. Да вървим.

- Трябва да...

- Н е .

Прозвуча изстрел и ръчно свитата цигара, намираща се меж­

Братята се размърдаха, почувствали се неловко, и очевидно

ду устните на Ви, изскочи от там. Или може би просто се беше

ситуацията не им допадаше повече, отколкото на Рот.

изпарила.

- Не си достатъчно укрепнал. - На Рот му се искаше да по­

- Мамка му! - изкрещя Ви и подскочи.

ложи ръка на рамото му, но знаеше, че това би довело до бурно

Всички посегнаха към оръжията си, макар да не беше въз­

отдръпване, като се имаше предвид колко напрегнато беше не­

можно враговете им да се бяха озовали в близост до каменната

мощното тяло. - Просто изчакай, докато си готов. Тази война...

им крепост.

Тази проклета война ще продължи още дълго.

Тор стоеше спокойно на входа на къщата с леко разтворени

Часовникът в кабинета на горния етаж започна да бие и рит­

крака, а ръцете му стискаха пистолета, с който току-що беше

мичният звук се разнесе над позлатените перила, обявявайки

стрелял. Ви се втурна към него, но Бъч го хвана здраво през

пред събралите се, че беше станало единайсет и трийсет. Време

гърдите, за да му попречи да повали Тор на земята.

да тръгват, ако искаха да огледат мястото на срещата, преди да

Това обаче не спря устата на Ви.

пристигнат членовете на глимерата.

-Къде ти е умът, по дяволите?

Рот изруга под нос и погледна през рамо към петимата, об­

Тор насочи към земята дулото на оръжието.

лечени в черно бойци, които стояха плътно един до друг като

- Може още да нямам сили за ръкопашен бой, но съм най-

едно цяло. Телата им излъчваха мощ. Въоръжени бяха не само

добрият стрелец сред всички вас.

с онова, намиращо се в кобурите и ножниците, но техните ръце,

- Ти си проклета откачалка - озъби се Ви. - Ето какво си.

крака и умове също им служеха за оръжия.

- Наистина ли мислиш, че бих те прострелял в главата? - Гла­

Психическата устойчивост беше в кръвта им, а резултатите

сът на Тор беше спокоен. - Вече изгубих любовта на живота си.

от тренировките и бруталната сила - в плътта им.

Убийството на един от братята ми не е целта, която преследвам.

Нужни са и двете, за да се биеш. Само волята не може да те

Както вече казах, аз съм най-добрият стрелец, а това е плюс, кой­

отведе далече.

то не бихте искали да оставите на резервната скамейка в нощ като

- Оставаш тук - отсече Рот. - И точка по въпроса.

тази. - Тор прибра зигзауера си в кобура. - И преди да започнете

С ругатня той закрачи тежко през вестибюла и излезе навън.

с въпросите защо, ще ви кажа, че това беше демонстрация, а не

Почувства се зле, задето оставяха Тор, но нямаше друг избор.

опит да ти отнеса грозната козя брадичка. Не че не бих убил, за

Състоянието му го правеше опасен за самия него, а и би отвли-

да ти обръсна брадата, която направо си плаче за това.

400

д ж . p . у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

401

Последва дълга пауза.

Застанал рамо до рамо с братята си, Рот видя нещо специ­

Рот избухна в смях. Което, разбира се, беше напълно налуд­

ално, което някога бе приемал за даденост: Братството отново

ничава реакция. Но мисълта, че няма да се чувства гузен, задето

беше събрано заедно.

оставяха Тор като куче, на което не е позволено да се присъе­

- Хей, може ли да се погушкам с вас?

дини към семейната разходка, беше толкова облекчаваща, че

Гласът на Ласитър ги накара да вдигнат глави. Ангелът сто­

единствено можеше да се разсмее.

еше на стъпалата на имението, а блясъкът му хвърляше мека,

Рейдж беше първият, присъединил се към него, отмятайки

приятна светлина в нощта.

глава назад, а русата му коса и невероятно белите зъби про­

- Може ли да го ударя? - попита Ви.

блеснаха на светлините, идващи от сградата. Докато се смееше,

- По-късно - обеща Рот и развали кръга. - При това много,

голямата му ръка притисна сърцето, като че се боеше то да не

много пъти.

изскочи навън.

- Не това имах предвид - нацупи се ангелът, а те се дема-

На ред беше Бъч. Ченгето се разтресе и изпусна от хватка­

териализираха един след друг към мястото на срещата, докато

та си тялото на своя най-добър приятел. Фюри се усмихна за

Бъч потегляше с колата си.

секунда, а после широките му рамене започнаха да подскачат,