Отмъстена любов

й бе нужно питие. Нещо силно тонизиращо. Жената се беше

- Всички мислят, че си ти - отговори Трез.

разтекла от удоволствие, но не защото го изискваше профе­

- Няма логика. Защо бих убивал собствените си купувачи?

сията й, а защото я бяха оправили както подобава. Унесената

Сега Рив беше този, който получи иринични погледи от

усмивка на устните й беше прекалено интимна и откровена за

всички присъстващи.

вкуса на Хекс.

- О, хайде - заговори. - Не съм чак толкова лош. Добре де,

Джон излезе последен с високо вдигната глава, ясен взор и

лош съм, но само ако някой ми върти номера. И съжалявам, но

изправени рамене.

четиримата убити бяха много точни бизнесмени. Без майтап.

Много добри клиенти.

Бил е великолепен. Беше склонна да се обзаложи... че се е

- Говори ли с доставчиците ни? - попита Трез.

представил невероятно.

- Да. Казах им да държат позиции и потвърдих, че очаквам

Той завъртя глава и очите им се срещнаха. Бяха си отишли

да пласирам същото количество от стоката. Изгубените бързо

срамежливият му поглед, изчервяването, изпълнения със свян

ще бъдат заменени с нови, защото дилърите са като бурените.

интерес към нея. Той кимна веднъж и погледна встрани, улег­

Винаги изникват нови.

нал... и готов за още секс, като се имаше предвид как измерваше

Последваха дискусии за пазара и цените, а после Рив каза:

с поглед друга проститутка.

- Преди да ни е свършило времето, да обсъдим нещата в клу­

Смущаващо и непознато чувство на тъга стегна гърдите на

ба. Какво е положението?

Хекс и наруши равномерните удари на сърцето й. В желанието

си да го спаси от нещастието, сполетяло последния й любовник,

394

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

395

тя беше унищожила нещо в него. Отблъсквайки го, го бе лиши­

та поща на господин Д. Леш се напрегна и се втренчи в телефо­

ла от нещо скъпоценно.

на си. Никога не стигаше до гласова поща. Никога. Разбира се,

Невинността му си беше отишла.

беше възможно срещата да е продължила по-дълго и в момента

Хекс доближи ръчния часовник до устата си.

да се намираха по средата й.

- Нужен ми е малко свеж въздух.

Леш се хранеше и седеше в очакване да чуе завръщането

Отговорът на Трез беше изпълнен с одобрение.

им всеки миг. Когато това не се случи, той отиде в дневната и

- Добра идея.

включи лаптопа. Имаше джипиес система, която установяваше

- Ще се върна, преди да тръгнете за срещата на Съвета.

местонахождението на всеки телефон, принадлежащ на Обще­

ството на лесърите. Включи опцията за проследяване на този на

господин Д. и установи...

Когато Леш се завърна от бърлогата на баща си, той си даде

Движеше се бързо на изток. И другите двама лесъри бяха с

само десет минути, за да се съвземе, преди да се качи в мерцеде­

него.

са и да подкара към овехтялата къща, където пакетираха нарко­

Тогава защо не вдигаше телефона си?

тиците. Чувстваше се толкова отпаднал, че беше цяло чудо как

не се блъсна в нещо, за малко точно това да се случи. Търкайки

Изпълнен с подозрения, Леш набра отново номера му и зак­

очите си и в същото време опитвайки се да набере номер на те­

рачи из овехтялото помещение, а звъненето продължаваше ли,

лефона си, той не натисна спирачките достатъчно бързо на един

продължаваше. В къщата нямаше нищо нередно, доколкото мо­

червен светофар и само благодарение на факта, че камионите

жеше да види. Всичко в дневната беше същото, а спалните бяха

вече бяха разпръснали сол по улиците на Колдуел, гумите ос­

подредени. Рамките на прозорците бяха непокътнати, а капаци­

танаха стабилни.

те спуснати.

Звънеше на тексасеца за трети път, когато пое по коридора,

Леш остави телефона и се съсредоточи в шофирането. И

водещ към предната част на къщата, гледаща към улицата...

бездруго може би беше по-добре да не разговаря с господин

Д., докато още беше обгърнат от мъглата на баща си, както я

Леш спря и рязко завъртя глава към вратата, която все още

наричаше.

не беше отворил... През процепа й отдолу проникваше студен

въздух. Нямаше нужда да я отваря, за да разбере какво се беше

По дяволите, отоплението го правеше дори по-вцепенен.

случило, но въпреки това го направи. Стъклото беше счупено, а

Леш отвори прозорците и спря притока на топъл въздух, на­

по перваза имаше черни следи. От гума, а не от лесърска кръв.

сочен към предната седалка. Когато пристигна пред съборети-

Хвърли бърз поглед и забеляза стъпки по тънкия слой сняг,

ната, вече се чувстваше много по-жив. Паркира отзад, така че

които водеха към улицата. Без съмнение упражнението с крака­

мерцедесът да бъде прикрит от затворената веранда и гаража.

та не беше продължило дълго. В тихия квартал наоколо имаше

Влезе през кухненската врата.

много коли, които можеха да бъдат задигнати, а такова нещо

- Къде сте? - извика. - Какво е положението?

беше детска игра за всеки престъпник.

Тишина.

Грейди се беше опитал да избяга.

Надникна в гаража и тъй като видя вътре само лексуса, пред­

А това изненада Леш. Грейди със сигурност не беше кой знае

положи, че господин Д., Грейди и другите двама още не са се

колко умен, но полицията беше по петите му. Защо би рискувал

върнали от срещата с поредния дилър. А това значеше, че има