Читаем Отмъстена любов полностью

Сервитьорката, която взе поръчката му и сервира храната,

си лъскава коса по гърба и намести гърдите си, които едва не

носеше скандално къса пола и изглеждаше готова да го обслужи

изскочиха от почти липсващата малка черна рокля. Но пък едва

не само по отношение на вечерята. Той сериозно обмисляше

възможността. Тя имаше руса коса, не носеше прекалено много

ли миришеше на печено на скара месо.

грим и краката й бяха хубави. Но миришеше на скара и не му

- Джон, какво става с теб, по дяволите?

допадна бавният й начин на говорене, като че го смяташе за тъп.

- Какво имаш предвид? - изписа той с ръце, без да откъсва

Джон плати в брой, остави добър бакшиш и излезе забързано,

поглед от жената.

преди да се е опитала да му даде номера си.

- Гледаш я, като че искаш да я сложиш в хлебче и да я залееш

Озовал се на студа, той пое към „Трейд" по заобиколен

със сос.

маршрут. Или, с други думи, обхождаше всяка пряка по пътя.

Блей се прокашля смутено.

Нямаше лесъри. Нито хора, вършещи нередности.

- Понякога начина ти на изразяване е направо ужасен, нали

Най-накрая влезе в „Зироу Сам". Докато преминаваше през

си наясно?

- Просто казвам, каквото виждам.

386

Д Ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

387

Сервитьорката се върна и постави на масата бирите и уиски­

от зоната за общи посетители на клуба. На дансинга имаше без­

то, а Джон взе чашата си и изля съдържанието й в гърлото си.

брой жени, търсещи онова, което той искаше да им даде. Само

- Това една от онези вечери ли ще бъде? - промърмори

трябваше да отиде да си избере някоя сред доброволките.

Куин. - Която свършва в някоя от баните отзад?

Страхотен план, само че без никаква причина се замисли за

- Със сигурност ще стане така - изписа Джон. - Но не за

самотните майки. Наистина ли би рискувал да създаде дете с не­

да повръщам.

позната човешка жена? Очакваше се да знае кога са в овулация,

- Защо иначе... - Куин го погледна, като че някой го беше

но какво, по дяволите, знаеше той за жените?

ощипал по задника.

Намръщен, Джон се обърна, взе чашата уиски в ръка и се

О, точно така, помисли си Джон, докато оглеждаше ВИП

концентрира върху работещите момичета. Професионалистки.

зоната, в случай че се появеше още по-добра кандидатка.

Те познаваха добре играта, която искаше да играе той. Много

В съседство с тях седяха трима бизнесмени, всеки от кои­

по-добре.

то придружен от жена, изглеждаща, сякаш очаква всеки миг

Загледа се в една тъмнокоса жена с лице като на Дева Ма­

да започне фотосесията й за страниците на „Ванити феър". От

рия. Беше чувал, че името й е Мари-Терез. Тя беше шеф на

другата страна на пътеката се беше настанила задължителната

работещите момичета, но също така можеше да бъде наемана.

групичка от парвенюта с добре оформени тела, които духаха

В момента съблазняваше мъж в костюм с жилетка, който изгле­

носовете си прекалено често и посещаваха банята по двойки.

ждаше много заинтересуван от онова, което му се предлагаше.

На бара седяха двама амбициозни новобогаташи с полуголите

- Ела с мен - изписа Джон към Куин.

си втори съпруги, а други двама нещастници оглеждаха работе­

- Къде... Добре, разбрано. - Куин допи бирата си и се изпра­

щите момичета.

ви. - Предполагам, че ще се върнем, Блей.

Джон все още проучваше обстановката, когато се появи са­

- Хубаво. Прекарайте си... добре.

мият Ривендж. Когато беше забелязан от присъстващите, нао­

Джон вървеше пред него към брюнетката, а сините й очи

коло премина вълна от вибрации, защото дори да не бяха на­

излъчваха изненада, когато двамата се приближиха до нея. На

ясно, че той е собственикът, не се срещаха често двуметрови

потенциалния клиент беше прошепнато страстно извинение и

типове с червен бастун, черно кожено палто и прическа ирокез.

тя се отдръпна от него.

А и въпреки приглушеното осветление, се виждаше, че очите

- Нуждаете ли се от нещо? - попита тя без предисловия. Все

му са с виолетов цвят.

пак се държеше приятелски, тъй като знаеше, че Джон и мом­

Както обикновено, от двете му страни се движеха двама

четата са специални гости на Ривендж. Естествено, нямаше и

мъже с неговите размери, които имаха вид, сякаш закусват с

представа защо.

куршуми. Хекс я нямаше, но това не беше проблем. Дори беше

много добре.

- Попитай я колко ще струва - изписа Джон. - За двамата.

- Искам да стана като него, когато порасна - произнесе Куин

Куин прочисти гърло.

провлечено.

- Иска да знае цената.

- Само не си бръсни косата отстрани - отвърна Блей. - Пре­

Мари-Терез се намръщи.

калено е краси... Искам да кажа, неговата прическа изисква

- Зависи кое от момичетата искате да наемете. Те имат... -

много грижи.

Джон посочи към нея.

Блей насочи вниманието си обратно към бутилката бира, а

- Мен ли?

разноцветните очи на Куин се стрелнаха за кратко към лицето

Джон кимна.

на най-добрия му приятел, преди отново да отклони погледа си.

Брюнетката присви сините си очи и нацупи устни, а Джон си

След като даде знак на сервитьорката за нова чаша уиски,

представи устата й върху него и гледката допадна на пениса му,

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга I
Неудержимый. Книга I

Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я выбирал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что бы могло объяснить мою смерть. Благо судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен восстановить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?Примечания автора:Друзья, ваши лайки и комментарии придают мне заряд бодрости на весь день. Спасибо!ОСТОРОЖНО! В КНИГЕ ПРИСУТСТВУЮТ АРТЫ!ВТОРАЯ КНИГА ЗДЕСЬ — https://author.today/reader/279048

Андрей Боярский

Попаданцы / Фэнтези / Бояръ-Аниме