то е гладна, а другата - спокойствието, че вече нямаше да вижда
на не беше достатъчно стабилна, че да допуска пукнатини тол
синини по лицето на майка си.
кова дълбоко под повърхността.
Почуди се какво ли би казала Бела, ако научеше за сторе
Бела бавно отдръпна лъжицата от устата си.
ното от него. Би ли го намразила? Вероятно. Не беше сигурен
- О, боже... вече си имаш някого, нали?
колко от тормоза помни тя и особено причинените страдания на
Той се насили да отговори по начин, който би ограничил ус
тяхната
ложненията. Макар че това беше като да отнемеш едно парче
- Добре ли си? - изведнъж попита тя.
боклук от огромната купчина.
Той поглади косата си.
- Не. Не, нямам си. - Той хвърли поглед към купата. - Ис
- Д а .
каш ли още?
- Умееш да бъдеш труден за разгадаване. - Тя се усмихна
Тя се усмихна.
леко, сякаш искаше да е сигурна, че думите й не са го засегна
- Да. - Докато той й сипваше, тя добави - Втората купа ви
ли. - Никога не знам дали си добре.
наги е по-вкусна.
- Добре съм.
- Не бих могъл да съм по-съгласен.
Тя се озърна из кухнята.
Бела разбърка зърнената закуска с лъжицата си.
- Какво ще правиш с тази къща?
- Обичам те, братко мой.
- Ще я задържа поне за още шест месеца. Купих я от човек
- И аз те обичам, сестричке. Винаги ще те обичам.
преди година и половина и трябва да я притежавам още извест
- Мисля, че
но време или ще бъда подгонен за финансови спекулации.
дали вярваш в тези неща, но тя вярваше и аз започнах да го при
- Винаги си бил умел с парите. - Тя се наведе към масата,
емам след раждането на Нала.
за да гребне още една лъжица. - Може ли да те попитам нещо?
Той беше наясно, че едва не бяха изгубили Бела по време на
- Всичко.
раждането и се чудеше какво беше зърнала тя в онзи момент,
- Имаш ли си някого?
когато душата й не беше нито тук, нито там. Никога не се беше
- В какъв смисъл?
замислял къде се озоваваш след като умреш, но беше склонен
- Нали разбираш... жена. Или мъж.
да вярва, че тя е права. Ако някой можеше да наблюдава близ
- Мислиш, че съм гей ли? - Той се засмя, а тя почервеня и на
ките си от Небитието, то това би била тяхната прекрасна и пра
него му се прииска да я прегърне с всичка сила.
ведна майка.
- Няма нищо лошо, ако си такъв, Ривендж. - Тя кимна по на
Това му даваше успокоение и целеустременост. На майка му
чин, който го накара да се чувства, все едно бе потупала рамото
никога нямаше да й се наложи да се тревожи там горе заради
му в знак на успокоение. - Искам да кажа, че никога не водиш
своя проблем. Поне не доколкото зависеше от него.
жени със себе си. Никога. И не искам да приемам, че... Отидох
- Виж, вали сняг - каза Бела.
до стаята ти да проверя как си и чух да говориш с някого. Не
Той погледна към прозореца. На светлината, хвърляна от га
съм подслушвала... о, по дяволите.
зовите лампи, осветяващи алеята пред къщата, се виждаше как
- Всичко е наред - Той й се усмихна широко и осъзна, че
се сипят малките бели точици.
358
д ж . p . У О р д
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
359
- Това би й харесало - промърмори Ривендж.
му да обгръща дребната й фигура със значително по-масивното
- На
си тяло, защото това го караше да се чувства достатъчно силен,
- Помниш ли как сядаше на някой стол, за да наблюдава как
че може да я защити.
падат снежинките?
Този път, обаче, задържа таза си далече от нея. Членът му
- Не ги гледаше как падат.
беше твърд и крещеше „искам", но той беше благодарен само да
Рив се намръщи и погледна през масата към Бела.
лежи до нея и не искаше да съсипва момента, като я накара да се
- Разбира се, че го правеше. Можеше с часове да...
почувства некомфортно.
Бела поклати глава.
Тя помилва ръката му.
- Харесваше й как изглежда светът, когато се натрупат.
- Буден си.
- Откъде знаеш?
- Да. -
- Веднъж я попитах защо седи и се взира навън толкова дъл
Чаршафите зашумоляха, докато тя се наместваше, за да се
го. - Бела смени позата на Нала в ръцете си и погали косичката
озове с лице към него.
й. - Каза, че когато снегът покрие земята, клоните на дърветата
- Добре ли спа?
и покривите, си спомня живота си с Избраниците от Другата
- О, да.
страна, където всичко е било подредено. Каза... че когато сне
гът се натрупа, тя се връща към времето, когато не се е била
Усети нежно да подръпва косата му и знаеше, че си играе
провалила. Така и не разбрах какво има предвид, а тя не ми
с къдрещите се краища. Зарадва се, че я е пуснал дълга, макар
обясни.
че му се налагаше да я връзва отзад, докато се биеше и отнема
ше цяла вечност да я изсуши, дори му се налагаше да използва
Рив отново погледна към прозореца. Предвид силата на сне
сешоар, което беше прекалено момичешко. Бет я обожаваше.
говалежа щеше да отнеме известно време, преди околният пей
заж да стане бял. Нищо чудно, че майка им беше наблюдавала
Спомняше си безброй случаи, когато я беше разстилала по го
с часове.
лите си гърди...
Добре, да забави този влак би било добра идея. Още малко
подобни мисли и трябваше да я възседне или щеше да полудее.
- Обичам косата ти, Рот. - В мрака тихият й глас беше също