Отмъстена любов

то е гладна, а другата - спокойствието, че вече нямаше да вижда

на не беше достатъчно стабилна, че да допуска пукнатини тол­

синини по лицето на майка си.

кова дълбоко под повърхността.

Почуди се какво ли би казала Бела, ако научеше за сторе­

Бела бавно отдръпна лъжицата от устата си.

ното от него. Би ли го намразила? Вероятно. Не беше сигурен

- О, боже... вече си имаш някого, нали?

колко от тормоза помни тя и особено причинените страдания на

Той се насили да отговори по начин, който би ограничил ус­

тяхната мамен.

ложненията. Макар че това беше като да отнемеш едно парче

- Добре ли си? - изведнъж попита тя.

боклук от огромната купчина.

Той поглади косата си.

- Не. Не, нямам си. - Той хвърли поглед към купата. - Ис­

- Д а .

каш ли още?

- Умееш да бъдеш труден за разгадаване. - Тя се усмихна

Тя се усмихна.

леко, сякаш искаше да е сигурна, че думите й не са го засегна­

- Да. - Докато той й сипваше, тя добави - Втората купа ви­

ли. - Никога не знам дали си добре.

наги е по-вкусна.

- Добре съм.

- Не бих могъл да съм по-съгласен.

Тя се озърна из кухнята.

Бела разбърка зърнената закуска с лъжицата си.

- Какво ще правиш с тази къща?

- Обичам те, братко мой.

- Ще я задържа поне за още шест месеца. Купих я от човек

- И аз те обичам, сестричке. Винаги ще те обичам.

преди година и половина и трябва да я притежавам още извест­

- Мисля, че мамен е в Небитието и ни наблюдава. Не знам

но време или ще бъда подгонен за финансови спекулации.

дали вярваш в тези неща, но тя вярваше и аз започнах да го при­

- Винаги си бил умел с парите. - Тя се наведе към масата,

емам след раждането на Нала.

за да гребне още една лъжица. - Може ли да те попитам нещо?

Той беше наясно, че едва не бяха изгубили Бела по време на

- Всичко.

раждането и се чудеше какво беше зърнала тя в онзи момент,

- Имаш ли си някого?

когато душата й не беше нито тук, нито там. Никога не се беше

- В какъв смисъл?

замислял къде се озоваваш след като умреш, но беше склонен

- Нали разбираш... жена. Или мъж.

да вярва, че тя е права. Ако някой можеше да наблюдава близ­

- Мислиш, че съм гей ли? - Той се засмя, а тя почервеня и на

ките си от Небитието, то това би била тяхната прекрасна и пра­

него му се прииска да я прегърне с всичка сила.

ведна майка.

- Няма нищо лошо, ако си такъв, Ривендж. - Тя кимна по на­

Това му даваше успокоение и целеустременост. На майка му

чин, който го накара да се чувства, все едно бе потупала рамото

никога нямаше да й се наложи да се тревожи там горе заради

му в знак на успокоение. - Искам да кажа, че никога не водиш

своя проблем. Поне не доколкото зависеше от него.

жени със себе си. Никога. И не искам да приемам, че... Отидох

- Виж, вали сняг - каза Бела.

до стаята ти да проверя как си и чух да говориш с някого. Не

Той погледна към прозореца. На светлината, хвърляна от га­

съм подслушвала... о, по дяволите.

зовите лампи, осветяващи алеята пред къщата, се виждаше как

- Всичко е наред - Той й се усмихна широко и осъзна, че

се сипят малките бели точици.

358

д ж . p . У О р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

359

- Това би й харесало - промърмори Ривендж.

му да обгръща дребната й фигура със значително по-масивното

- На мамен ли?

си тяло, защото това го караше да се чувства достатъчно силен,

- Помниш ли как сядаше на някой стол, за да наблюдава как

че може да я защити.

падат снежинките?

Този път, обаче, задържа таза си далече от нея. Членът му

- Не ги гледаше как падат.

беше твърд и крещеше „искам", но той беше благодарен само да

Рив се намръщи и погледна през масата към Бела.

лежи до нея и не искаше да съсипва момента, като я накара да се

- Разбира се, че го правеше. Можеше с часове да...

почувства некомфортно.

Бела поклати глава.

Тя помилва ръката му.

- Харесваше й как изглежда светът, когато се натрупат.

- Буден си.

- Откъде знаеш?

- Да. - И още как.

- Веднъж я попитах защо седи и се взира навън толкова дъл­

Чаршафите зашумоляха, докато тя се наместваше, за да се

го. - Бела смени позата на Нала в ръцете си и погали косичката

озове с лице към него.

й. - Каза, че когато снегът покрие земята, клоните на дърветата

- Добре ли спа?

и покривите, си спомня живота си с Избраниците от Другата

- О, да.

страна, където всичко е било подредено. Каза... че когато сне­

гът се натрупа, тя се връща към времето, когато не се е била

Усети нежно да подръпва косата му и знаеше, че си играе

провалила. Така и не разбрах какво има предвид, а тя не ми

с къдрещите се краища. Зарадва се, че я е пуснал дълга, макар

обясни.

че му се налагаше да я връзва отзад, докато се биеше и отнема­

ше цяла вечност да я изсуши, дори му се налагаше да използва

Рив отново погледна към прозореца. Предвид силата на сне­

сешоар, което беше прекалено момичешко. Бет я обожаваше.

говалежа щеше да отнеме известно време, преди околният пей­

заж да стане бял. Нищо чудно, че майка им беше наблюдавала

Спомняше си безброй случаи, когато я беше разстилала по го­

с часове.

лите си гърди...

Добре, да забави този влак би било добра идея. Още малко

подобни мисли и трябваше да я възседне или щеше да полудее.

- Обичам косата ти, Рот. - В мрака тихият й глас беше също