вала да зърне в това, почуди се той. Така и не я беше попитал.
Ако трябваше да е откровен, изпитваше отчаяна нужда от
Боже, защо нещата имаха край?
свеж въздух, но не смееше да се движи по-бързо. Подпирайки
Рив затвори зимата отвън и се облегна на масивната врата.
се на бастуна си и на извитите перила, той общо взето се спра
Пред него, точно под огромния полилей, беше застанала сестра
вяше добре, но след като беше видял тялото на майка си, увито
му с дъщеря си в ръце, а погледът й беше празен и апатичен. Не
354
д ж . p . У О Р Д
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
355
беше пуснала Нала и за миг от смъртта на майка им, но бебето
- О, да, те са ми любимите.
не възразяваше. Спеше в ръцете й със съсредоточено смръще
- Добре. Това ме радва.
ни веждички, сякаш растеше така бързо, та нямаше почивка и
Бела се засмя.
в съня си.
- Защо?
- Някога и аз те държах така - заговори Рив. - И ти спеше
- Ти не си ли... спомняш? - той спря. - Макар че защо би
точно по същия начин. Така дълбоко.
помнила такова нещо?
- Наистина ли? - Бела се усмихна и погали гръбчето на Нала.
- Какво да помня?
Гащеризонът й тази вечер беше в бяло и черно с надпис „АС/
- Оттогава мина много време. Наблюдавах те как ги похап-
DC на живо" и Рив не можа да не се усмихне, Не беше изненад
ваш и това ми харесваше. Толкова много ги обичаше. Именно
ващо, че сестра му избягваше сладките патета и зайчета за гар
това ми харесваше.
дероба на новороденото. И слава богу за това. Ако той някога
Той взе купа и лъжица, извади от хладилника нискомаслено
имаше...
мляко и занесе всичко при нея. Докато Бела наместваше бебето,
Рив се намръщи и сложи спирачки на тази мисъл.
така че дясната й ръка да се освободи за лъжицата, Рив отвори
- Какво има? - попита сестра му.
кутията, разкъса найлоновата опаковка и започна да й сипва.
- Нищо. - Да, само дето за пръв път в живота си се беше
- Кажи кога - каза.
замислил за собствено поколение.
Звукът от падащите в купата зрънца беше нещо толкова нор
Може би причината беше в смъртта на майка му. Или пък в
мално, част от ежедневието, но в същото време прекалено си
Елена, отбеляза друга част от съзнанието му.
лен. Също като стъпките им по стълбите. Като че тишината,
- Искаш ли нещо за хапване? - попита той. - Преди да сте
последвала спирането на сърцето на майка им, беше увеличила
тръгнали обратно със Зи.
звука на всичко останало, случващо се в света до такава степен,
Бела погледна нагоре към стълбите, откъдето се чуваше шу
че той имаше нужда от тапи за уши.
мът от душа.
- Кога - обади се Бела.
- Да, бих искала нещо.
Той замени кутията със закуската с тази с млякото и заля
Рив положи ръка на рамото й и двамата поеха по коридора,
по чиито стени висяха пейзажи в рамки, а после минаха през
зрънцата.
- И още веднъж за млякото.
трапезарията със стени в цвета на мерло. Интериорът в кухнята,
- Кога.
в контраст с цялата останала къща, беше опростен до крайност,
Рив завинти капачката и седна, като дори не посмя да попита
но имаше хубава маса, до която да приседнеш, и той настани
дали тя би искала той да подържи Нала. Колкото и да й беше
сестра си и бебето й на един от столовете с високи облегалки и
трудно да яде в такава поза, едва ли щеше да я пусне още из
подлакътници.
вестно време и това беше добре. Повече от добре. Да я вижда
- Какво ти се иска? - попита той и отиде до хладилника.
как се утешава със следващото поколение беше успокояващо
- Имаш ли някаква зърнена закуска?
за него.
Той се приближи до шкафа, където държаха бисквити
Бела издаде звук на доволство при първата хапка.
те и консервираните храни, с надеждата да намери „Фростид
В настъпилата тишина Рив си позволи да се върне мислено в
флейкс".
друга кухня и в друг момент, по времето, когато сестра му беше
тони вътре имаше голяма кутия „Фростид флейкс".
далеч по-млада, а той не чак толкова омърсен. Сети се за една
Когато извади кутията със зърнената закуска, той я обърна с
конкретна купа с „Фростид флейкс", която тя не помнеше. Една,
лице към себе си и погледна тигъра Тони. Пръстите му пробя
която беше опразнила и искаше да си сипе още, но трябваше да
гаха по рисунката върху картона и той промълви:
се пребори с всичко, което онзи мръсник баща й, беше насадил
- Обичаш ли още „Фростид флейкс"?
и главата й - как жените трябва да са слаби и никога да не по-
356
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
357
д ж . р . У О Р Д
сягат за допълнително. Рив бе тържествувал мълчаливо, когато
нямаше лесен отговор на този въпрос. Поне за онази част дали
тя беше прекосила кухнята в старата им къща и беше донесла
си има някого.
кутията със зърнена закуска до масата. Докато си сипваше вто
Елена беше... Какво?
ра порция, той беше заплакал със своите кървави сълзи и му се
Той се намръщи. Отговорът, изникнал в съзнанието му, го
беше наложило да се извини и да се заключи в банята.
разтърси дълбоко. Твърде дълбоко. Като се имаше предвид
Той беше убил баща й по две причини: майка им и Бела.
сложната конструкция от лъжи, върху която беше изграден жи
Една от наградите беше свободата на Бела да се храни, кога
вотът му, това не беше никак мъдра идея. Каменната му плани