Отмъстена любов

вала да зърне в това, почуди се той. Така и не я беше попитал.

Ако трябваше да е откровен, изпитваше отчаяна нужда от

Боже, защо нещата имаха край?

свеж въздух, но не смееше да се движи по-бързо. Подпирайки

Рив затвори зимата отвън и се облегна на масивната врата.

се на бастуна си и на извитите перила, той общо взето се спра­

Пред него, точно под огромния полилей, беше застанала сестра

вяше добре, но след като беше видял тялото на майка си, увито

му с дъщеря си в ръце, а погледът й беше празен и апатичен. Не

354

д ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

355

беше пуснала Нала и за миг от смъртта на майка им, но бебето

- О, да, те са ми любимите.

не възразяваше. Спеше в ръцете й със съсредоточено смръще­

- Добре. Това ме радва.

ни веждички, сякаш растеше така бързо, та нямаше почивка и

Бела се засмя.

в съня си.

- Защо?

- Някога и аз те държах така - заговори Рив. - И ти спеше

- Ти не си ли... спомняш? - той спря. - Макар че защо би

точно по същия начин. Така дълбоко.

помнила такова нещо?

- Наистина ли? - Бела се усмихна и погали гръбчето на Нала.

- Какво да помня?

Гащеризонът й тази вечер беше в бяло и черно с надпис „АС/

- Оттогава мина много време. Наблюдавах те как ги похап-

DC на живо" и Рив не можа да не се усмихне, Не беше изненад­

ваш и това ми харесваше. Толкова много ги обичаше. Именно

ващо, че сестра му избягваше сладките патета и зайчета за гар­

това ми харесваше.

дероба на новороденото. И слава богу за това. Ако той някога

Той взе купа и лъжица, извади от хладилника нискомаслено

имаше...

мляко и занесе всичко при нея. Докато Бела наместваше бебето,

Рив се намръщи и сложи спирачки на тази мисъл.

така че дясната й ръка да се освободи за лъжицата, Рив отвори

- Какво има? - попита сестра му.

кутията, разкъса найлоновата опаковка и започна да й сипва.

- Нищо. - Да, само дето за пръв път в живота си се беше

- Кажи кога - каза.

замислил за собствено поколение.

Звукът от падащите в купата зрънца беше нещо толкова нор­

Може би причината беше в смъртта на майка му. Или пък в

мално, част от ежедневието, но в същото време прекалено си­

Елена, отбеляза друга част от съзнанието му.

лен. Също като стъпките им по стълбите. Като че тишината,

- Искаш ли нещо за хапване? - попита той. - Преди да сте

последвала спирането на сърцето на майка им, беше увеличила

тръгнали обратно със Зи.

звука на всичко останало, случващо се в света до такава степен,

Бела погледна нагоре към стълбите, откъдето се чуваше шу­

че той имаше нужда от тапи за уши.

мът от душа.

- Кога - обади се Бела.

- Да, бих искала нещо.

Той замени кутията със закуската с тази с млякото и заля

Рив положи ръка на рамото й и двамата поеха по коридора,

по чиито стени висяха пейзажи в рамки, а после минаха през

зрънцата.

- И още веднъж за млякото.

трапезарията със стени в цвета на мерло. Интериорът в кухнята,

- Кога.

в контраст с цялата останала къща, беше опростен до крайност,

Рив завинти капачката и седна, като дори не посмя да попита

но имаше хубава маса, до която да приседнеш, и той настани

дали тя би искала той да подържи Нала. Колкото и да й беше

сестра си и бебето й на един от столовете с високи облегалки и

трудно да яде в такава поза, едва ли щеше да я пусне още из­

подлакътници.

вестно време и това беше добре. Повече от добре. Да я вижда

- Какво ти се иска? - попита той и отиде до хладилника.

как се утешава със следващото поколение беше успокояващо

- Имаш ли някаква зърнена закуска?

за него.

Той се приближи до шкафа, където държаха бисквити­

Бела издаде звук на доволство при първата хапка.

те и консервираните храни, с надеждата да намери „Фростид

В настъпилата тишина Рив си позволи да се върне мислено в

флейкс". Да! Наред с бисквитите „Кийблър клъб" и пакета кру-

друга кухня и в друг момент, по времето, когато сестра му беше

тони вътре имаше голяма кутия „Фростид флейкс".

далеч по-млада, а той не чак толкова омърсен. Сети се за една

Когато извади кутията със зърнената закуска, той я обърна с

конкретна купа с „Фростид флейкс", която тя не помнеше. Една,

лице към себе си и погледна тигъра Тони. Пръстите му пробя­

която беше опразнила и искаше да си сипе още, но трябваше да

гаха по рисунката върху картона и той промълви:

се пребори с всичко, което онзи мръсник баща й, беше насадил

- Обичаш ли още „Фростид флейкс"?

и главата й - как жените трябва да са слаби и никога да не по-

356

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

357

д ж . р . У О Р Д

сягат за допълнително. Рив бе тържествувал мълчаливо, когато

нямаше лесен отговор на този въпрос. Поне за онази част дали

тя беше прекосила кухнята в старата им къща и беше донесла

си има някого.

кутията със зърнена закуска до масата. Докато си сипваше вто­

Елена беше... Какво?

ра порция, той беше заплакал със своите кървави сълзи и му се

Той се намръщи. Отговорът, изникнал в съзнанието му, го

беше наложило да се извини и да се заключи в банята.

разтърси дълбоко. Твърде дълбоко. Като се имаше предвид

Той беше убил баща й по две причини: майка им и Бела.

сложната конструкция от лъжи, върху която беше изграден жи­

Една от наградите беше свободата на Бела да се храни, кога­

вотът му, това не беше никак мъдра идея. Каменната му плани­