Отмъстена любов

която се намираше. Или още по-добре... Елена се протегна и

- Искаш да ме чуеш да го изричам, нали?

щракна ключа на лампата, стояща върху касите от мляко, стру­

- Д а .

пани край леглото й.

- Готово за устата ми, Елена. Спомняш ли си усещането?

- Какво беше това? - попита той.

Защото аз си спомням много ясно вкуса ти. Остави сутиена си

- Лампата. Аз... загасих я.

на мястото му и притисни с пръсти зърното си вместо мен...

- О, задържах те прекалено дълго.

сякаш го засмуквам през тези прекрасни дантелени чашки на

- Не, аз просто... исках да бъда на тъмно. Това е всичко.

бельото ти.

Елена стисна зърното си с палец и показалец. Усещането не

346

д ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

347

беше толкова добро като от топлите му влажни устни, но й ха­

всичко да се озова. - Тя отново произнесе името му, стенейки и

реса, тъй като той й беше наредил да го направи. Тя го притисна

после дойде наградата.

отново с пръсти и се изви на леглото, прошепвайки името му.

- Плъзни ръката си там, Елена. По ръба на чорапите. Докос­

- О, боже... Елена.

ни мястото, на което искам да бъда.

- Сега... какво... - Дъхът й беше насечен, а между бедрата

Тя го направи и почувства цялата топлина, излъчваща се

си чувстваше влага и пулсиране, беше нетърпелива за предсто­

през тънката найлонова тъкан, а вагината й отвърна с още по­

ящото.

вече влага.

- Искам да бъда там с теб - изръмжа той.

- Свали ги - нареди той. - Свали ги, но ги задръж при теб.

- Ти си тук с мен. Тук си.

Елена отново остави телефона и без да я е грижа, че може

- Още веднъж. Стисни го още веднъж вместо мен. - Тя по­

да пусне бримка, смъкна чорапите си. Докато търсеше опипом

тръпна и извика името му, а той бързо подаде следващата ко­

слушалката, едва успя да чуе следващото му нареждане.

манда. - Вдигни си полата. Чак до кръста. Остави телефона и го

- Плъзни ръка под бельото си и ми кажи какво откриваш там.

направи бързо. Нетърпелив съм.

Последва пауза.

Тя остави телефона да падне на леглото и плъзна полата по

- О, боже... влажна съм.

бедрата си. Наложи й се да опипа завивката наоколо, за да от­

Беше ред на Ривендж да изстене и тя се почуди дали е полу­

крие мобилния си и бързо го долепи обратно до ухото си.

чил ерекция. Бе се уверила с очите си, че е способен на такава,

- А л о ?

но пък да си импотентен не значеше, че не можеш да се втвър­

- Боже, това звучеше добре... Чувах как шумоли платът, ко­

диш. Означаваше, че по някаква причина не си в състояние да

гато се търка в тялото ти. Искам да започнеш с бедрата. Първо

свършиш.

от тях. Остани с чорапи и прокарай ръка нагоре.

Боже, искаше й се да можеше и тя да му даде някои команди,

Тънката материя реагира като проводник при докосването и

но просто не знаеше колко далече можеше да стигне той.

също като гласа му, усили усещането.

- Погали се, но знай, че това съм аз - изръмжа Ривендж. -

- Помниш ли когато аз го правех? - прозвуча гласът му в

Това е моята ръка.

ухото й. - Спомни си.

Тя постъпи, както беше пожелал той и бързо стигна до ор­

- Д а , о, да...

газъм, отпускайки се на леглото, без да спира да повтаря името

Тя дишаше така тежко в напрегнатото си очакване, че едва

му отново и отново.

чу, когато той произнесе:

- Отърви се от бикините.

- Ще ми се да можех да почувствам аромата ти.

Разбрано, помисли си тя, докато ги дърпаше надолу по бе­

- По-нагоре? - попита тя.

драта си и ги запрати бог знае къде. Отпусна се назад, нетърпе­

- Не. - Името му се откъсна от устните й в протестен во­

лива да продължи, когато той попита:

пъл, а той се засмя по начина, по който го правят любовници­

- Можеш ли да придържаш телефона до ухото си с рамо?

те, меко и тихо, едновременно със задоволство и обещание. -

- Да. - Ако беше поискал от нея да се усуче във формата на

Прокарай ръка по външната страна на бедрото до ханша и я

брецел, и това бе готова да направи.

върни обратно.

- Хвани чорапа с двете си ръце, опъни го и го прокарай меж­

Тя стори, каквото и беше наредено, а той продължи да й дава

ду краката си.

напътствия за ласките.

В смеха й се долови еротична нотка и тя изчурулика сладко:

- Много ми хареса да бъда с теб. Знаеш ли какво правя?

- Искаш да го прокарам плътно до себе си, така ли?

- Какво?

Той изпъшка в ухото й.

- Облизвам устните си. Защото си представям как целувам

- По дяволите, да.

бедрата ти все по-близо и по-близо до мястото, където бих дал

- Мръсник.

348

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

349

- Искаш ли да ме оближеш и почистиш с език?

- Добре, ще броим до три. Едно, две...

- Д а .

- Почакай.

- Обичам, когато устните ти произнасят тази дума. - Тя се

- Какво?

засмя, а той я подкани: - Какво чакаш, Елена? Вземи чорапите

и започвай.

Дълго време той не отговаряше.

- Не искам да затварям.

Тя притисна телефона с рамото си. Почувства се като блуд­

Тя стисна очи.

ница и това й хареса. Обърна се на една страна и прекара най­

- И аз се чувствам по същия начин.

лоновата тъкан между краката си.

Ривендж въздъхна продължително.

- Плътно - нареди той задъхано.

- Благодаря ти, че остана с мен.

Тя изстена при допира, а твърдата гладка лента потъна в

Думата, изникнала в съзнанието й, нямаше никакъв смисъл и