Отмъстена любов

- Почакай. - Последва ново шумолене, като че се беше на­

- Благодаря ти, но...

дигнала от възглавниците си. - Аз направих своя избор да ти

Прииска му се да изругае.

донеса таблетките. Голяма жена съм и съм способна да взимам

- Имам идея. Да се срещнем тази вечер в моя апартамент и

моите погрешни решения. Не ми дължиш нищо, само защото

там ще продължим да спорим.

съм направила грешка.

- Рив...

- Изобщо не мога да се съглася с теб. Но това няма значение,

- Отлично. Трябва да се погрижа за майка ми рано вечерта,

ще говоря с Хавърс, когато дойде да...

а после трябва да присъствам на една среща в полунощ. Как ти

- Не, няма да го направиш. Мили боже, Ривендж, майка ти

звучи три сутринта? Прекрасно. Ще се видим тогава.

току-що е починала. Няма нужда да се тревожиш за...

Помълчаха около секунда и тя се засмя леко.

338

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

339

- Винаги получаваш, каквото искаш, нали?

и социалното положение нямаха значение. Ако бяха умни, ус­

- В повечето случаи.

пяваха да създадат къща без стени, с невидим покрив и под, на

- Добре. В три часа тази нощ.

който никой не може да стъпи, но въпреки това структурата

- Толкова съм доволен, че промених тона си. Ти не си ли?

представляваше подслон за двама им, такъв, който бурите не

И двамата се засмяха и напрежението се изпари, като че от­

биха разрушили, пламъкът никога не би успял да изпепели и

мито със струя вода. Отново се чу прошумоляване и Рив пред­

времето не би състарило.

положи, че тя се настанява обратно върху възглавниците.

Именно в този миг го осъзна. Именно връзката с половинка

- Значи мога да ти кажа какво направи баща ми? - заговори

ти помага в нощи като тази.

тя внезапно.

Бела беше намерила подслон в лицето на своя Зейдист. И

- Да, можеш да ми кажеш и после ще ми обясниш защо яде

може би по-големият й брат трябваше да последва примера й.

толкова малко на вечеря. А след това ще говорим за последния

- Е... - промълви Елена неуверено. - Мога да отговоря на

филм, който си гледала, за последната книга, която си прочела и

въпроса ти за любимия ми цвят. Така вероятно ще попречим на

за мнението ти по въпроса за глобалното затопляне.

разговора да стане прекалено тежък.

- Наистина ли? За всичко това?

Рив се върна обратно към действителността.

Боже, обожаваше смеха й.

- И какъв е той?

- Да. Ползваме един и същи оператор, така че разговорът е

Елена се прокашля леко.

безплатен. И искам да науча кой е любимият ти цвят.

- Любимият ми цвят е... този на аметиста.

- Ривендж... наистина не искаш да оставаш сам, нали? - Ду­

Рив се усмихна така широко, че чак го заболя лицето.

мите бяха произнесени нежно и почти разсеяно като мисъл, из­

- Мисля, че цветът, харесван от теб, е прекрасен. Идеалният

плъзнала се от устата й.

цвят.

- Точно сега... бих искал да съм с теб.

- Аз също не бих била готова. Ако баща ми си отиде тази

вечер, няма да съм готова да го пусна.

Той затвори очи.

- Това е... - наложи му се да прочисти гърлото си. - Точно

така се чувствам. Още не съм готов.

- А и баща ти е... мъртъв. Така че за теб е особено трудно.

НА ПОГРЕБЕНИЕТО НА КРИСИ ПРИСЪСТВАХА ПЕТНАЙСЕТ НЕЙ­

НИ познати, един непознат и Хекс оглеждаше гробището в

- Да, мъртъв е, но никак не ми липсва. Винаги тя е била важ­

търсене на седемнайсетия човек, скрит сред дърветата и над­

ната за мен. И сега, когато я няма... се чувствам, все едно съм

гробните камъни.

се прибрал у дома, за да открия, че някой е изгорил къщата ми.

Нищо чудно, че проклетото място беше наричано „Боровата

Не я виждах всеки ден и дори не всяка седмица, но винаги имах

горичка". Наоколо беше пълно с иглолистни дървета, осигуря­

възможността да отида, да поседна при нея и да усетя миризма­

ващи сериозно прикритие за някой, нежелаещ да бъде забеля­

та на нейния „Шанел № 5", ако пожелая. Да чуя гласа й и да я

зан. Дявол да го вземе.

видя от другата страна на масата. Тази възможност... ме караше

Беше открила това гробище в Жълтите страници. В първите

да се чувствам стабилен и дори не го осъзнавах, преди да я из­

две, където беше позвънила, нямаха останали свободни мес­

губя. По дяволите... в думите ми няма никакъв смисъл.

та. В третото имаха място само за кремирани тела на Стената

- Напротив, има. Аз се чувствам по същия начин. Майка ми

на вечността, както я беше нарекъл служителят. Най-накрая

я няма, а баща ми... тук е, но в същото време не е. Чувствам се

беше открила въпросната „Борова горичка" и беше платила

бездомна. Като лодка без котва.

за правоъгълното парче земя, около което се бяха подредили

Затова бяха партньорите, помисли си изведнъж Рив. Сексът

в момента.

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

341

340

Д Ж . P . У О Р Д

Цената на розовия ковчег беше около пет хиляди. Парцелът

Само идеята да бъде заровена в пръстта я накара да подръпне

струваше още три. Свещеникът, отецът или какъвто там го на­

яката на коженото си яке. Не. Това не беше за нея. В това отно­

ричаха хората, беше дал да се разбере, че дарение от сто долара

шение беше истински симпат.

би било напълно уместно.

Погребалната клада беше единственият възможен начин.

Никакъв проблем. Криси го заслужаваше.

Духовникът се наведе над гроба със сребърна лопатка в