Отмъстена любов

татъчно недвижима собственост и някоя от фермите им щеше

работата, но финансовите интереси на Обществото на лесърите

да е идеална за случая. Набирането на персонал щеше да е

идваха на първо място.

проблем, но наемането на нови попълнения и бездруго беше

Леш погледна покрай един от спящите лесъри към кухнята,

на дневен ред.

където имаше голяма сгъваема маса. По ламинираната й по­

Докато господин Д. подготвяше фабриките, Леш щеше да

върхност бяха разпръснати целофанени торбички, такива, в ка­

разчисти територията и да осигури пазар. Ривендж трябваше да

квито получаваш чифт евтини обици в някой мол. В някои се

бъде унищожен. Дори Обществото да търгуваше само с екстази

съдържаше бял прашец, в други - кафяви трохи, а в трети - таб­

и метамфетамин, колкото по-малко играчи, толкова по-добре, а

летки. Използваните от тях съставки за разреждане като сода

това означаваше отстраняването на големия търговец, стоящ на

за хляб и талк стояха на купчини, а опаковките, в които бяха

върха, макар че да достигне до него щеше да е сложна задача.

пристигнали пратките, се валяха по пода.

„Зироу С а м " беше пазен от онези двама маври и жената-мъж,

Сериозна плячка. Грейди смяташе, че стойността е около

а охранителните камери и алармената инсталация можеха да

двеста и петдесет хиляди и с четирима продавачи щяха да го

ударят в земята тази в музея за изкуство „Метрополитън". А и

пласират на улицата за два дни.

Рив сигурно беше достатъчно умен, иначе не би оцелял толкова

На Леш тези сметки му допадаха и той беше прекарал по­

дълго. Клубът съществуваше вече поне от пет години.

следните два часа в анализ на бизнес-модела си. Набавянето

Силно шумолене на хартия накара Леш да вдигне поглед от

352

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

353

лаптопа. Грейди беше променил лежерната си поза и юмруците

в ленена тъкан, изпитваше вцепененост не само в тялото, но и

му стискаха броя на „Колдуел Куриър Джърнъл" здраво като

съзнанието му беше в подобно състояние. Последното, от което

възли на корабно въже, а училищният му пръстен без камък се

имаше нужда, беше да полети презглава надолу към мраморна­

беше впил здраво в плътта му.

та настилка на фоайето.

- Какво има? - попита сопнато Леш. - Прочете, че пицата

Рив преодоля последното стъпало, прехвърли бастуна в дяс­

предизвиква висок холестерол ли?

ната си ръка и тръгна бавно към вратата. Нахлулият студ беше

Не че нещастикът щеше да живее достатъчно дълго, че да

едновременно благословия и проклятие. Телесната му темпе­

има нужда да се тревожи за артериите си.

ратура предприе свободно падане, но поне можеше да вдъхне

- Нищо... няма нищо. Абсолютно нищо.

свежия леден въздух, който замести част от отвратилата го по-

Грейди хвърли вестника настрани и се строполи на възглав­

рано миризма с тази на приближаващ сняг.

ниците на канапето. Безличното му лице пребледня и той сложи

Прочисти гърло и протегна ръка към лекуващия расата им.

ръка на сърцето си, като че то беше започнало да играе аероби-

- Погрижи се за майка ми с изключително уважение. Благо­

ка в гръдния му кош. С другата ръка отметна косата от челото

даря ти за това.

си, която нямаше нужда от особена помощ за това.

Очите на Хавърс зад очилата с рогови рамки не излъчваха

- Какво ти става по дяволите?

професионално съчувствие, а искрено състрадание и той про­

Грейди поклати глава, затвори очи и размърда устни, сякаш

тегна ръка в отговор.

говореше сам на себе си.

- Тя беше изключителна жена. Расата ни изгуби една от ду­

Леш отново насочи поглед към екрана на лаптопа. Поне иди­

ховните си опори.

отът беше разстроен. Това му беше достатъчно.

Бела се приближи, за да прегърне лекаря, а Рив се поклони

на асистиралата сестра с ясното съзнание, че тя би предпочела

да не я докосва.

Когато двамата излязоха през входната врата, за да се де-

материализират обратно в клиниката, Рив се загледа за миг в

нощта. Скоро наистина щеше да завали сняг и не просто някоя

НА СЛЕДВАЩАТА ВЕЧЕР РИВ СЛЕЗЕ ВНИМАТЕЛНО ПО ВИТОТО

и друга снежинка като предишната вечер.

стълбище на семейния защитен дом, за да изпрати до глав­

Дали майка му беше забелязала лекото преваляване мина­

ния вход Хавърс, който беше дошъл четирийсет минути по-ра­

лата нощ, почуди се той. Или беше пропуснала последния си

но. Бяха следвани от Бела и сестрата, присъствала, за да асис-

шанс да наблюдава деликатните ледени кристали, сипещи се от

тира. Никой не обели и дума, а стъпките им по паркета бяха

небето?

необичайно шумни.

Боже, нощите на всеки бяха преброени. Снежинките, които

Докато вървеше, единственото, което успяваше да подуши,

можехме да видим през живота си, не бяха безчет.

беше смърт. Ароматът на ритуалните билки проникваше дълбо­

Майка му беше обичала снега. Когато завалеше, тя отиваше

ко в ноздрите му, като че беше решил да потърси убежище от

в гостната, включваше осветлението около къщата и изключва­

студа в синусите му и той се почуди колко време щеше да мине,

ше това вътре, сядаше и се взираше навън в нощта. Оставаше

преди да спре да го долавя при всяка глътка въздух.

така, докато не спреше да вали. С часове. Какво ли беше успя­

Идеше му да намери песъкоструйка и да я вкара в употреба.