Отмъстена любов

определено изглеждаше като сватбен аксесоар, а броеницата и

- Защо ми е да правя такова нещо?

кръстът в ръцете й придаваха благочестив вид, като че беше

- Защо наистина?

монахиня.

Мълчаха много дълго, а през това време Хекс се взираше в

Очевидно свещеникът одобри роклята, сериозното й красиво

статуята, напомняща й на Мари-Терез.

лице и казаното му от нея, защото се поклони и задържа ръката

- Ще ме закарате ли до колата ми, детектив?

- Да, разбира се.

й в своята. В резултат на контакта помежду им емоционалният

му спектър започна да излъчва обич. Чиста, неподправена и не­

Немаркираната кола на детектива беше също така практична

порочна обич.

като гардероба му и топла като тежкото му палто. И както под

всичките дрехи на мъжа, така под капака се намираше енерги­

Именно заради това статуята беше привлякла вниманието й,

чен мотор: когато го запали прозвуча като курвет.

осъзна Хекс. Мари-Терез изглеждаше точно като жената в ро­

бата. Колко странно.

Де ла Крус погледна към нея, докато потегляше.

- Хубава служба, нали?

- Накъде да карам?

- Към клуба, ако не възразявате.

Тя се обърна и погледна към детектив Де ла Крус.

- Стори ми се добре. Нямам база за сравнение.

- Там сте оставили колата си?

- Значи не сте католичка?

- Докараха ме дотук.

- Не. - Хекс помаха на Трез и Ай Ем, докато останалите

- О !

присъстващи започваха да се разпръскват. Всички щяха да при­

Докато Де ла Крус караше по лъкатушещия път, тя наблюда­

състват на обяда в памет на Криси, преди да се върнат по ра­

ваше заобикалящите ги надгробни плочи и изведнъж й хрумна

ботните си места.

мисълта колко пъти беше обръщала гръб на околните.

- Грейди не дойде - отбеляза детективът.

Включително на Джон Матю.

- Н е .

Правеше всичко възможно да не мисли за онова, което бяха

Де ла Крус се усмихна.

правили и за начина, по който си беше тръгнала от мощното му

- Говорите точно колкото сте обзавели и кабинета си.

тяло, проснато на леглото й. Докато я наблюдаваше как се отда­

- Обичам нещата да са прости.

лечава и излиза през вратата, в очите му се четеше такава болка,

- „Само фактите, моля". Мислех, че това е моя реплика. -

с каквато тя не можеше да си позволи да стане съпричастна. Не

че не я беше грижа. Напротив, той я интересуваше прекалено

Той погледна към гърбовете на хората, движещи се към трите

много.

344

Д Ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

345

Именно заради това трябваше да си тръгне и не можеше да

Гласът на Рив стана толкова тих, че тя едва успяваше да го

допусне повече да остава насаме с него. Вече беше изминавала

чуе.

този път и резултатът се бе оказал повече от трагичен.

- Защо?

- Добре ли сте? - попита Де ла Крус.

Да, сякаш би му казала, че не искаше да си мисли къде се

- Напълно, детектив. А вие?

намира.

- Добре. Съвсем добре. Благодаря, че попитахте.

- Аз... исках да се почувствам още по-удобно.

Стигнаха до портите на гробищния парк, желязната решетка

- Елена... - Желание завладя гласа му и накара разговора да

се раздели на две и половините й се плъзнаха встрани.

прерасне от лек флирт в нещо много еротично. И само след миг

- Ще се върна обратно тук - заяви Де ла Крус, докато изли­

тя сякаш отново се намираше на леглото му в пентхауса, гола, с

заха, за да се включат в уличното движение. - Защото мисля, че

устните му върху кожата й.

в крайна сметка Грейди ще се появи. Трябва да се появи.

- Елена...

- Е, мен няма да ме видите тук.

- Какво? - попита тя дрезгаво.

- Н е ?

- Още ли си с униформата? Онази, която съблякох от теб?

- Не. Бъдете сигурен. - Тя просто беше много добра в играта

- Да. - Изреченото беше по-скоро издихание и представля­

на криеница.

ваше много повече от отговор на зададения от него въпрос.

Елена знаеше какво иска той и тя също го желаеше.

Телефонът на Елена издаде пищящ звук в ухото й и й се на­

- Ще откопчаеш ли едно от копчетата отпред заради мен?

ложи да го отдръпне от себе си.

- Д а .

- Какво... О, батерията пада. Почакай.

Когато тя освободи първото, той каза:

Гърленият смях на Ривендж я накара да спре, докато търсе­

- Още едно.

ше зарядното, за да се наслади на звука напълно.

Продължиха по същия начин, докато цялата униформа не се

- Добре. Включих го. - Тя се облегна на възглавницата. -

разтвори отпред и тя наистина се радваше, че беше изгасила

Докъде бяхме стигнали? А, да, много съм любопитна да разбера

лампата. Не защото би се почувствала засрамена, а защото така

точно какъв бизнесмен си.

имаше усещането, че той е до нея.

- Преуспяващ.

Ривендж изстена и тя го чу как облизва устните си.

- Това обяснява гардероба ти.

- Знаеш ли какво бих правил, ако бях при теб? Бих прокарал

Рив се засмя отново.

върховете на пръстите си по гърдите ти. Бих очертавал окръж­

- Не, добрият ми вкус обяснява гардероба ми.

ности около едното зърно, докато не почувствам, че е готово.

- Но успехът ти помага да плащаш за него.

Тя направи описаното от него и изстена, когато се докосна.

- Семейството ми е богато. Нека спрем дотук.

После осъзна...

Тя целенасочено се концентрира върху десена на завивката

- Готово за какво?

си, за да не си напомня за ниския таван на овехтялата стая, в

Той се засмя продължително и тихо.