определено изглеждаше като сватбен аксесоар, а броеницата и
- Защо ми е да правя такова нещо?
кръстът в ръцете й придаваха благочестив вид, като че беше
- Защо наистина?
монахиня.
Мълчаха много дълго, а през това време Хекс се взираше в
Очевидно свещеникът одобри роклята, сериозното й красиво
статуята, напомняща й на Мари-Терез.
лице и казаното му от нея, защото се поклони и задържа ръката
- Ще ме закарате ли до колата ми, детектив?
- Да, разбира се.
й в своята. В резултат на контакта помежду им емоционалният
му спектър започна да излъчва обич. Чиста, неподправена и не
Немаркираната кола на детектива беше също така практична
порочна обич.
като гардероба му и топла като тежкото му палто. И както под
всичките дрехи на мъжа, така под капака се намираше енерги
Именно заради това статуята беше привлякла вниманието й,
чен мотор: когато го запали прозвуча като курвет.
осъзна Хекс. Мари-Терез изглеждаше точно като жената в ро
бата. Колко странно.
Де ла Крус погледна към нея, докато потегляше.
- Хубава служба, нали?
- Накъде да карам?
- Към клуба, ако не възразявате.
Тя се обърна и погледна към детектив Де ла Крус.
- Стори ми се добре. Нямам база за сравнение.
- Там сте оставили колата си?
- Значи не сте католичка?
- Докараха ме дотук.
- Не. - Хекс помаха на Трез и Ай Ем, докато останалите
- О !
присъстващи започваха да се разпръскват. Всички щяха да при
Докато Де ла Крус караше по лъкатушещия път, тя наблюда
състват на обяда в памет на Криси, преди да се върнат по ра
ваше заобикалящите ги надгробни плочи и изведнъж й хрумна
ботните си места.
мисълта колко пъти беше обръщала гръб на околните.
- Грейди не дойде - отбеляза детективът.
Включително на Джон Матю.
- Н е .
Правеше всичко възможно да не мисли за онова, което бяха
Де ла Крус се усмихна.
правили и за начина, по който си беше тръгнала от мощното му
- Говорите точно колкото сте обзавели и кабинета си.
тяло, проснато на леглото й. Докато я наблюдаваше как се отда
- Обичам нещата да са прости.
лечава и излиза през вратата, в очите му се четеше такава болка,
- „Само фактите, моля". Мислех, че това е моя реплика. -
с каквато тя не можеше да си позволи да стане съпричастна. Не
че не я беше грижа. Напротив, той я интересуваше прекалено
Той погледна към гърбовете на хората, движещи се към трите
много.
344
Д Ж . р . У О Р Д
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
345
Именно заради това трябваше да си тръгне и не можеше да
Гласът на Рив стана толкова тих, че тя едва успяваше да го
допусне повече да остава насаме с него. Вече беше изминавала
чуе.
този път и резултатът се бе оказал повече от трагичен.
- Защо?
- Добре ли сте? - попита Де ла Крус.
Да, сякаш би му казала, че не искаше да си мисли къде се
- Напълно, детектив. А вие?
намира.
- Добре. Съвсем добре. Благодаря, че попитахте.
- Аз... исках да се почувствам още по-удобно.
Стигнаха до портите на гробищния парк, желязната решетка
- Елена... - Желание завладя гласа му и накара разговора да
се раздели на две и половините й се плъзнаха встрани.
прерасне от лек флирт в нещо много еротично. И само след миг
- Ще се върна обратно тук - заяви Де ла Крус, докато изли
тя сякаш отново се намираше на леглото му в пентхауса, гола, с
заха, за да се включат в уличното движение. - Защото мисля, че
устните му върху кожата й.
в крайна сметка Грейди ще се появи. Трябва да се появи.
- Елена...
- Е, мен няма да ме видите тук.
- Какво? - попита тя дрезгаво.
- Н е ?
- Още ли си с униформата? Онази, която съблякох от теб?
- Не. Бъдете сигурен. - Тя просто беше много добра в играта
- Да. - Изреченото беше по-скоро издихание и представля
на криеница.
ваше много повече от отговор на зададения от него въпрос.
Елена знаеше какво иска той и тя също го желаеше.
Телефонът на Елена издаде пищящ звук в ухото й и й се на
- Ще откопчаеш ли едно от копчетата отпред заради мен?
ложи да го отдръпне от себе си.
- Д а .
- Какво... О, батерията пада. Почакай.
Когато тя освободи първото, той каза:
Гърленият смях на Ривендж я накара да спре, докато търсе
- Още едно.
ше зарядното, за да се наслади на звука напълно.
Продължиха по същия начин, докато цялата униформа не се
- Добре. Включих го. - Тя се облегна на възглавницата. -
разтвори отпред и тя наистина се радваше, че беше изгасила
Докъде бяхме стигнали? А, да, много съм любопитна да разбера
лампата. Не защото би се почувствала засрамена, а защото така
точно какъв бизнесмен си.
имаше усещането, че той е до нея.
- Преуспяващ.
Ривендж изстена и тя го чу как облизва устните си.
- Това обяснява гардероба ти.
- Знаеш ли какво бих правил, ако бях при теб? Бих прокарал
Рив се засмя отново.
върховете на пръстите си по гърдите ти. Бих очертавал окръж
- Не, добрият ми вкус обяснява гардероба ми.
ности около едното зърно, докато не почувствам, че е готово.
- Но успехът ти помага да плащаш за него.
Тя направи описаното от него и изстена, когато се докосна.
- Семейството ми е богато. Нека спрем дотук.
После осъзна...
Тя целенасочено се концентрира върху десена на завивката
- Готово за какво?
си, за да не си напомня за ниския таван на овехтялата стая, в
Той се засмя продължително и тихо.