Отмъстена любов

Хекс отново огледа проклетите борове с надеждата да забе­

ръка, разрови пръстта, а после загреба малко в шепата си и про­

лежи мръсника, който я беше убил. Боби Грейди трябваше да

изнесе над ковчега:

се появи. Повечето насилници, убили обекта на своята обсе-

- Прах при праха, пепел при пепелта.

беност, оставаха емоционално свързани с жертвата. И макар

Мъжът изсипа частиците пръст от ръката си и поривът на

полицията да го издирваше, и нямаше начин той да не го знае,

вятъра ги пое, а Хекс въздъхна, защото в тази част имаше ня­

желанието да я види положена в гроба щеше да надделее над

каква логика за нея. Според традициите на симпатите тялото

здравия разум.

на мъртвия се поставяше върху дървена платформа и отдолу се

Хекс насочи вниманието си към духовника. Мъжът беше

запалваше огън, димът се издигаше и се разпръскваше наоколо

облечен в черно с бял кант на врата. В ръцете си, над красивия

също като пръстта. И пепелта биваше оставяна да лежи там.

ковчег на Криси, той държеше Библия, от която четеше с тих

Разбира се, причината симпатите да биваха изгаряни беше,

и спокоен глас. Между страниците с позлатени ръбове лежаха

че никой не вярваше в смъртта им, след като се споминеха. По­

сатенени панделки, които да разграничават най-използвани­

някога наистина умираха. А понякога само се преструваха. И

те части, а червените, жълтите и белите им краища висяха от

си струваше да се играе на сигурно.

книгата и се развяваха в студа. Хекс се почуди кое ли му е лю­

Но елегантната лъжа беше една и съща и в двете традиции,

бимо. Венчавки. Кръщенета, ако беше чула правилно думата.

нали така? Отлитане извън тялото, при което душата си отива­

Погребения.

ше и едновременно с това оставаше част от всичко.

Дали се молеше за грешниците, запита се тя. Ако си спомня­

Свещеникът затвори Библията и наведе глава, а после всич­

ше правилно каноните на християнската религия, би трябвало

ки останали последваха примера му. Хекс отново се озърна,

да го прави. Той не беше наясно, че Криси е била проститутка,

като се молеше онзи мръсник Грейди да беше някъде наоколо.

но дори и да го беше научил, пак трябваше да говори за нея със

Но доколкото можеше да почувства или види, още не се

същия уважителен тон.

беше появил.

Това даваше покой на Хекс, без да знае защо.

Загледа се във всички тези надгробни камъни, осеяли окол­

Задуха студен северен вятър и тя възобнови оглеждането

ните хълмове, кафяви заради зимата. Макар всички да бяха раз­

на околността. Криси нямаше да остане тук, когато церемо­

лични, високи и тесни или ниски и широки, бели, сиви, черни,

нията приключеше. Както много други ритуали, случващото

розови и златисти, те придаваха на пейзажа една монотонност.

се беше само представление. Земята беше замръзнала, така че

Подредени в редици, бяха като къщи за мъртвите, отделени с

щеше да се наложи да изчака до пролетта, затворена в хладил­

асфалтови алеи и групи дървета помежду им.

ника на моргата. Но поне имаше надгробен камък, разбира се

Един от надгробните камъни не спираше да привлича погле­

изработен от розов гранит, посочващ мястото, където щеше да

да й. Представляваше статуя на облечена в роба жена, която се

бъде погребана. Хекс беше избрала прост надпис, само името

взираше в небесата, а лицето и позата й излъчваха сериозност

на Криси и датите на раждане и смърт, но по краищата имаше

също като надвисналото небе, което наблюдаваше. Гранитът,

красив орнамент.

използван за статуята, беше бледосив, същия цвят като фона

Това беше първата погребална церемония на човешко съ­

над нея и за миг беше трудно да се различат границите на камъка

щество, на която присъстваше Хекс, и всичко й беше напълно

от хоризонта.

чуждо. Цялото това погребване, първо в сандък, после в земята.

Хекс потръпна и погледна към Трез, а когато очите им се

342

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

343

срещнаха, той едва забележимо поклати глава. Същото напра­

коли, паркирани в колона. Бентлито на Рив, хондата и петго­

ви и Ай Ем. Никой от тях не беше регистрирал присъствието

дишното камри на Мари-Терез потеглиха една по една.

на Грейди.

- Къде е шефът ви? - промърмори Де ла Крус. - Очаквах да

В същото време детектив Де ла Крус я наблюдаваше вни­

го видя тук.

мателно и тя го знаеше не защото беше забелязала, а защото

- Той е нощна птица.

чувстваше промяната в емоциите му в мига, когато погледът му

- О !

се спреше върху нея. Той разбираше как се чувства тя. Наис­

- Вижте, детектив, аз ще тръгвам.

тина разбираше. И част от него изпитваше уважение към жела­

- Наистина ли? - Той размаха ръка. - С какво? Или предпо­

нието й за мъст. Но той беше непоколебим.

читате да вървите пеша в такова време?

Свещеникът отстъпи назад, а околните подхванаха тихи раз­

- Паркирах другаде.

говори и Хекс осъзна, че службата е завършила. Загледа се в

Мари-Терез, която първа излезе от редицата и се приближи до

- Така ли? Значи не възнамерявахте да се помотаете нао­

духовника, за да му стисне ръката. Изглеждаше забележително

коло? Може би за да проверите дали няма да се появи някой

в траурния си тоалет. Черната дантела, покриваща главата й,

закъснял.